Докато до друг застава някой

Но не за сбогом вземам думата, за да кажа на появилия се на пътя ми поет Иван Г. Пенев, че илюзиите като разпиляно ято ни съпровождат все още с тревожни птичи гласове. Защото гнездата им са в нашите души и няма да се сбогуваме с тях, защото все още "до друг застава някой/ и докато на друг ръка подава някой,/ и докато на друг в очите гледа някой/", ще сме с Надеждата.
Поете, бързам да ти кажа, че поетичната ти антология ме впечатли със своята болезнена откровеност и тя събуди любопитството ми в пълна мяра. Затова прочетох стихотворенията ти няколко пъти и съм си отбелязал не едно и две места, които искам да цитирам.

Тези вечери чудни на тиха отмора...
Богове, ако има, родени са нощем.
И рождените ясли на всяко безсмъртие
тези вечери крият и пълнят с разкоша си
и остават във късата памет на смъртните.

И все пак - тази твоя поетична изповед в "Сбогом на илюзиите" опровергава твърдението ти за късата ни памет. Затова ще си послужа с цитати:

А беше тъжна есента,
когато идеше погрома,
при светли изгреви
и светли залези
загубвахме завинаги
и сетните илюзии.

Не бе потоп. А бе дори по-страшно...
Помръкнаха от горест сините морета,
когато се прощавахме с надеждите.
Умираха, които аз обичах...

Когато една поетична книга успее да ме задържи при себе си с болката и чистите споделяния за това, което сме били и все още сме, то е най-точното доказателство, че ми говори автентичен поет, на когото мога само да благодаря, че е удържал победа над бита и Битието. Защото то, Битието, не гали, а бие. Затова съм при болката ти, Поете:

Една отминала тъга чертае
пак спомена за миналите дни.
И свети нищото. И свети края.
И светят тъмни бъднини.
А времето покрива всеки крах.
Умираха, които аз обичах.

За мен ти сега си Друг...


Книгата ще бъде представена в НЛС "Старинният файтон" днес, 1 юли, от 18 ч.