За в(н)аше добро ви съветваме

Димитър Здравков
 
Добронамереността отвън дойде.
Мислят ни. Жалят ни. Притесняват се.
За нас ли? За тях ли?...
Френският и Немският.
Благодарим ви, Ваши превъзходителства.
Трогнати сме.
В началото на седмицата най-после се отприщи неистовата загриженост за стабилността и ситуацията у нас на двама европейски посланици. Френският и Немският. Тя (загрижеността) потече по жилите на протестиращите ("умните, можещите и красивите"), за да им вдъхне оживление, за да продължи живота на протеста им - агонията му.
Те - Френският и Немският, водени най-вече от типичната дипломатическа етика и маниер, избраха това да стане в медиите. Така, между другите новини. И стана. На 8 юли гръмко прозвучаха призивите към правителството да започне "да изповядва принципите на обществения интерес". Дотук добре. Но защо именно сега? Защо не по-рано? Защо не по-късно? А именно сега. На 8-и юли. Едва ли защото това е датата, на която през 1947 г. българското правителство категорично отхвърли финансовата помощ по Плана Маршал, която там, в страните на Немския и Френския, приеха с широооко отворени обятия.
Едва ли и защото на 8-и юли е Международният ден за борба с алергиите. То че на обрив прилича всичко, е така. Но точно те ли ще ни го почешат?
Хайде стига глупости. Не на нас. Боледува ли някой от късогледство, че все още да не съзира истинската им цел. Да, да - на Немския и Френския. Целта им е една - дестабилизация. Слабо правителство. Липса на правителство. Слаба България. И никой не бива да си прави илюзиите, че не е така. Сега се обръщам към всички - "умните, красивите, добрите, благонадеждните, качествените", пиещите кафе,  неходещите на работа в НС, към Френския и Немския. Оставете България да се развива. Пропастта, към която я тикате, е много дълбока. И в случая съм склонен да оправдая поведението на Френския и Немския - все пак те пазят своя, чуждия за нас интерес. Но за вас, български граждани, които се окрилявате от думите им, оправдание няма. Не може и да го има. Децата ви няма да ви го дадат. България също...
Като същи орисници на българското общество и Френският, и Немският сякаш напяват: "За в/наше добро ви съветваме".
Брей, че приятели, брей, че благопожелатели!
Защо ли ми се струва, че зад цялата тази загриженост стои нещо друго. Нещо, което и тях ги касае. Нещо, което май не им се иска да става. В края на своето общо съпричастие и Френският, и Немският си признават, че "доброто управление на страната е в интерес на всички българи. Но също така е в интерес и на всички европейци: в качеството им на данъкоплатци (около 40% от отпуснатите на България европейски фондове идват от немските и френските данъкоплатци); защото нашите икономики са взаимно обвързани; и просто защото нашите съдби занапред са свързани".
Ясно!
Разковничето е в ТЕХНИТЕ пари.
Ха сега вие ми кажете къде е правата зависимост между парите на германските и френските данъкоплатци и политическата стабилност у нас. Да не става дума не за права, а за обратнопропорционална зависимост - колкото по-нестабилна политическа система, толкова по-слаба България, толкова по-малко договорени пари по еврофондовете. Логиката им е желязна. Работеща. Поздравявам ги. И Френския. И Немския.
Подкрепяме "народното" недоволство.
Няма правителство.
Избори.
Няма правителство.
Избори.
(не се знае колко пъти се повтаря рефренът)
...
Няма правителство.
Няма време.
Преговори.
Няма.
Няма договаряне.
Няма евросубсидии.
Няма производство.
Нищо няма.
Техните пари си остават при ТЯХ.
НАС. Е как? Нас ни няма...
Няма България...
Благодарим ви, Ваши превъзходителства.
Трогнати сме.
(...)
Защо им е експертното правителство на премиера Орешарски. Току-виж, взело да се договори добре. То пречи. Вън! Протестирайте, българи. Ние сме с вас.
Наистина ли не си даваме, или не искаме да си дадем сметка, че харесваме или не това правителство, то е единствената възможност България да продължи пътя на своето развитие, използвайки ефективно и пълноценно фондовете на ЕС. Предстои договаряне на условията за втория програмен период (не година, не две) от членството ни в ЕС. Период, в който вече реално могат да се очакват съществени резултати и върху стратегическите отрасли на икономиката, и върху образованието и науката, и върху сигурността, и върху здравеопазването, предстои да бъде провален. Предстои да бъде отслабена българската позиция. Как? Със свалянето на правителството, с неработещ парламент. В условията на непрекъснати политически страсти и неспиращи изборни преизподни, независимо кой защитава българския интерес, ще е в състояние на будна кома. В състояние на лесно извиване на ръцете, в резултат на което може да се очаква единствено неуспех.
Не за правителството.
Не за политическите партии.
Не за протестиращите.
А неуспех за всички нас, целия български народ.
(...)
Благодарим ви, Ваши превъзходителства.
Да ви се връща.