За гордостта българска

Горд и горделив човек е българинът. Гордее се с каквото му падне. И с каквито има.
Гордостта му е в гена балкански. Един се гордееше, че е син на българската работническа класа. Гордостта на дедите е едно, съвсем друга е днешната гордост. Гордеем се с мутра, която също е син на българската работническа и селска класа... Гордеехме се с хан Аспарух, после с таланта на Гунди Аспарухов на футболното поле. Гордеехме се с Орфей, сега - с българската чалга. Фолк звездата Андреа бие училищния звънец, може да я сложат на портрет вместо Вазов. Гордост ни бяха гласовете на Гена и Гяуров, на Борис Христов, Мистерията на българските гласове, сега - купуването и продаването на гласове, което макар и да е престъпление, е чисто българско упражнение, защото у нас има избори до дупка. И непрекъснато се искат предсрочни такива. Сякаш са безплатни. Гордеехме се със социализма, сега - с антисоциализма.
Гордеехме се с момичетата на Нешка, с момчетата на Иван Абаджиев, с песните на Филип Кутев, сега - с раждащото се интелигентно ново българско гражданско общество, макар и доста инфантилно и съмнително, платено и неплатено добре...
 Гордостта ни е безмерна. Гордеем се с вампири от древността, но вече не се гордеем с българското кисело мляко, с българските домати и грозде, с българското вино. Дори с розата. Почнахме да се гордеем с новото цвете гербер, но изглежда то прецъфтя бързо и там гордостта ни... Гордеехме се с цар Симеон по време на Златния век български, после с царя Симеон Втори-монарха-премиер на републиката ни. И тук бързо отмина гордостта ни българска, след като му върнахме имотите и горите.
Горд и горделив човек е нашенецът. Умее да се гордее с каквото и да е, само и само да не е по-назад от другите горди и горделиви народи. А някои казват, че сме нямали самочувствие. И как да го имаме, как, а? С такива поводи и причини за гордост!