Виктор Орбан - антиевропеец номер 1?

Унгария отново е във фокуса на европейската политика. И отново това е свързано с антиевропейската реторика на управляващата партия на премиера Виктор Орбан. Чрез атаки срещу определени водещи политици в ЕК ФИДЕС се опитва да налага тезата за съществуването на някаква уж конспирация на неясни международни сили срещу Унгария като ключов мобилизиращ момент в кампанията за парламентарните избори през пролетта на 2014 г. Поредната мишена този път е Вивиан Рединг - вицепрезидент на ЕК и еврокомисар по въпросите на правосъдието и основните права.

Защо Рединг и защо сега?

Г-жа Рединг разгневи унгарската десница с многократните си критики спрямо приетите от ФИДЕС промени на конституцията, особено в контекста на четвъртата поправка. Нека припомним, че още през 2010 г. със законодателни промени бяха наложени съществени ограничения на правомощията на Конституционния съд. Макар 10 от 15-те съдии да са номинирани от управляващите, мнозинството реши, че трябва още повече да свие възможността законите им да могат да бъдат санкционирани. Очевидно във ФИДЕС нямат доверие дори на сегашния, съставен предимно от "свои хора", Конституционен съд. Така се стигна до четвъртата поправка. Тя трябва да гарантира, че съдът вече няма да може да отменя конституционни поправки, съдържащи разпоредби, които преди това същият този съд е приел за противоконституционни. Според новата разпоредба на конституцията, КС може да се произнася само по въпроса дали конституционните поправки отговарят на съответните формални изисквания. Съдът не може да отменя поправка, дори ако очевидно противоречи на други, по-високи по степен конституционни разпоредби. Накрая,  четвъртата поправка заличава напълно конституционната юриспруденция от последните две десетилетия. Съдът няма да може да се позовава на решения отпреди "ерата на фундаменталното законотворчество на ФИДЕС", както иронично някои медии наричат случващото се в парламента.
Ако читателят все още не е разбрал врътките на това "фундаментално законодателство", нека опростим нещата: конституцията се преработва по такъв начин, че да обслужва нуждите на ФИДЕС и днес, когато са управляваща партия, и утре, в случай че няма да имат парламентарно мнозинство.
Пред австрийския всекидневник "Дер Щандарт" г-жа Рединг с необичайно рязък тон заяви, че със законодателството не може да се борави лекомислено, а конституцията не е играчка, която да се сменя през два-три месеца. Критиката на Вивиан Рединг далеч не е от най-острите. Тя просто се включи към хора на отколешните критици на ФИДЕС вляво като Даниел Кон-Бендит, Мартин Шулц, Ги Верхофстад, младия португалски политик от партията на Зелените Руи Тавареш. Преди време и Нели Круз - вицепрезидент и еврокомисар по комуникациите - разкритикува остро унгарското правителство по закона за медиите. Публичното й спречкване с унгарския министър на правосъдието Тибор Наврачич, в което взаимно се размениха обвинения в лъжа, бе широко отразено от медиите в Унгария.
Независимо от искрената й загриженост за състоянието на унгарското законодателство, прозират обаче и лични амбиции на г-жа Рединг. Тя не крие намерението си да се кандидатира за наследник на Барозу на председателското място в ЕК. Но се нуждае от максимална политическа подкрепа на всички представителства в Европейския парламент, най-вече на левицата, която съвсем не я счита за естествен съюзник поради принадлежността й към Европейската народна партия (ЕНП). Освен това отдавна зрее идея за разширяване на правомощията на ЕК с нови инструменти - най-вече по въпроси, отнасящи се до "прилагането на демократичните стандарти", които да варират от "меки санкции" при неизпълнение на задължения до "твърди санкции", предвиждащи замразяване на членството. Доколкото ФИДЕС непрекъснато подлага на изпитание търпението дори на съюзниците си от ЕНП, може да се стигне до ситуация, при която Унгария да предостави достатъчно аргументи за налагането на точно такава санкция.
Ситуацията може да се окаже обаче само привидно конфликтна. Чрез взаимното размахване един срещу друг на едно и също плашило, двете страни - ФИДЕС и ЕНП, може да се окажат взаимно облагодетелствани. През последните години ФИДЕС постоянно изгражда антагонистичен образ на ЕС - безпомощен пред лукавата унгарска левица и зловещата световна либерална конспирация, които не могат да се примирят с "изключително успешното унгарско отхвърляне на господстващия икономически модел". Тези зловещи сили искали да изтръгнат контрола на страната от "естествения носител на народната воля", т.е. от ФИДЕС. В пропагандната си реторика ФИДЕС ги нарича злодеи, а включването на ЕС в това число цели да мобилизира не само унгарската десница за предстоящите избори, но да солидаризира и европейската десница за отпор срещу, както ги нарича, "мощни международни сили, които се стремят да установят контрол върху европейците чрез своите леви марионетки".
Характерни в това отношение са публикациите на Ищван Ловаш, брюкселски кореспондент на проправителствения в. "Мадяр Немзет", ревностен разобличител на конспирации, независимо от това дали съществуват или не. Според Ловаш, още отсега г-жа Рединг се опитвала да организира кампания, чрез която да постави под съмнение легитимността на безспорната победа на ФИДЕС на изборите през следващата година. Ласло Шурян, един от ръководителите на коалиционната Християндемократическа народна партия (ХДНП), отива по-далеч, твърдейки, че г-жа Рединг съвсем не е без унгарски съюзници в този заговор и дори огласи, че подава жалба в полицията срещу бившия премиер Гордон Байнай заради "участието му в дерайлирането на демократичния процес в Унгария". Няма да бъде изненада следователно, ако съвсем скоро и Атила Мещерхази - председателят на Унгарската социалистическа партия, бъде включен в правителствения списък на конспираторите...
Унгарските управляващи не са единствените в Евросъюза, които са взели ЕК на мушка като боксова круша. Десницата е в криза не само в Европа. А кризата е глобална и няма изгледи да приключи. Слабостите в политиката на ЕС, реални или хипотетични, предизвикват сериозен и твърде оспорван дебат, включително сред по-голямата част на европейската десница. В този контекст антиевропейската реторика на ФИДЕС нито е изключение, нито е лишена от смисъл. Политиката на ФИДЕС се отклонява чувствително от политиката на т.нар. европейско семейство в прилагането на демократичните норми и върховенството на закона и по-специално - в ключови сектори на икономиката. Само преди седмица председателят на Националната банка Дьорд Матолци обяви, че дългът към МВФ е сведен до 2.2 млрд. евро, Унгария ще го погаси предсрочно и поиска от МВФ да закрие представителството си в Будапеща. Официалните твърдения за успешно унгарско отхвърляне на господстващия икономически модел, следователно, не са само пропаганда.
Правителството освен това преориентира външната си политика към Изтока, търсейки нови приятели в регион от няколко държави, чиято икономическа политика представлява някакъв вид олигархичен капитализъм със силно държавно участие. Тази "полуазиатска реалност", по израза на самия Орбан, има по-голяма привлекателност от "тромавите европейски принципи и независимите институции за надзор". Засега нещата са все още в търсене на компромис между европейския модел, който Орбан многократно подчертава, че е старомоден, и разбирането на ФИДЕС за т.нар. "азиатски модел". Но ако сближаването с модела на Централна Азия се задълбочи, дали враждебността към ЕС няма да се превърне в нещо повече от обикновена пропагандна реторика? А премиерът Виктор Орбан - в първия официален антиевропеец?