Живописната неуморност на Петър Пиронков

44-тата самостоятелна изложба на Петър Пиронков. Най-напред числото на изложбите на едва 37-годишния художник буди някакво чувство за противоречие - 4, 14... или... не може да бъде. 44. Този път в Пловдив след три други през тази година в чужбина. Ателието му е в Устово - там живее и работи. 68 картини в различни формати, повечето едроформатни - нечувано. Но това, което моментално, изведнъж те превръща в пленник на тази живопис, е нейната яркост и мощ. Поглъща ни живописната ненаситност на художника и ние, запленени, омагьосани, се опитваме да поемаме внушенията, които излъчват картините. Те са свързани с изкуството, с играта, с природата и различни техни състояния и проявления, със спомени и впечатления от Рим, където е завършил академичното си образование Петър Пиронков.
Няма как да не се прави сравнението с бащата, чиито гени носи - има картини, които са като продължение на нещо вече видяно, но мисълта се мярва и в следващия миг вече се е насложило нещо друго и различно. В обилието на цвят и форми, щедро разсипани в залите на Градската художествена галерия в Пловдив, има нещо не само и не единствено пиронковско. То е Петър-Пиронковско със смелия замах на четката, с едрия жест, със сигурността и безкомпромисността на роден и изграден майстор.
Какво казва изкуствоведът Красимир Линков, директор на ГХГ в Пловдив: "Не е достатъчно да кажем, че тази живопис е дръзка в неистовото си желание да се оттласне от наследството, което е получила по силата на гените и влиянието на академичната школовка. Еволюцията на тези епични поеми, едновременно реални и фантастични сцени, познати и непознати измерения на пространството, вдъхновяващи разнопосочни и разноритъмни потоци на времето - е обсебваща. Завладяващото усещане е, че това изкуство се излива отнякъде, не за да даде информация за конкретни изображения или да съобщи конкретни новини, а да изобрази незримото и невъзможното."