15 Септември 2024неделя22:15 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево. Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево.

Антон Дончев, Снимки Архив ДУМА

Имена

В памет на Антон Дончев

/ брой: 210

автор:Дума

visibility 753

"Манол тихо му отговори:

- Сине, ти си виждал крепост. Светът е разделен от огромна крепостна стена. От край до край. Вътре в крепостта седят хора, а отвън налита злото. Всеки човек стои между два зъбера и пази една крачка стена. Не зная, може да има големи хора, пълководци, които пазят сто зъбера. Може да има един голям пълководец, който знае какво става по цялата стена. Аз виждам моята крачка. И зная, че трябва нея да защитавам. Ако аз не я защитя, кой ще я защити? И ти трябва да се биеш. Всеки пред себе си. Не знаеш какво става наоколо, в съседната крачка. Не виждаш. Гледаш само пред себе си и удряш ръцете и лицата на злите хора, които искат да се изкачат на стената. Може би тъкмо при твоята врата злото се надява да пробие. Ти трябва да се биеш и нито за миг да не отстъпваш от зъбера си, да не се утешаваш, че след миг ще се върнеш на него. Мръднеш ли, злото ще влезе. И когато умреш, твоето тяло да запречи вратите между двата зъбера.

Тъмницата мълчеше.

Тогава оттатък детският глас запита:

- Татко, какво е зло?

Мълчание. И после - Маноловият глас:

- Зло е това, което разделя хората.

И след малко:

- Добрите хора.

Станах и си отидох. Манол ми отговори.

Отдясно камък, отляво камък и по средата - ти. Да, на вратата е застанал всеки от нас, всеки пази врата, през която може да влезе злото. Аз бях опразнил своята и сега се връщах на нея."

                  ("Време разделно")


"Когато отчаяние залее сърцето ти, вдигни поглед към небето. Там винаги летят птици. И помни, че една от тях носи благата вест." 

                  ("Време разделно")


Многократно в интервюта и разсъждения Антон Дончев припомняше прочутата притча за дъбовете. България едва преди 20-30 години е приела християнството. Свети Климент Охридски отива в сегашна Албания и цар Борис Покръстител му подарява три къщи и три църкви. Къщите нови, черквите - нови, каменни пътеки от всяка къща до всяка черква. Извиква Свети Климент монаха, който се грижи за градините, и му казва: "Голо, камънак, пътека - трябва да засадим нещо край пътеката." Монахът отговаря: "Мога да насадя тополи, липи. След 5-10 години ще има птици, сянка, зеленина, но ни липата, ни тополата стават за нещо. Ни греда можеш да направиш, ни мост, ни къща." "Какво можем да сторим?", пита Климент. "Дъбове да посадим - отговаря монахът. - Дъбове, но растат 40-50 години. Като гледам твоята бяла брада и моята гола глава - нито ти, нито аз ще минем под сянката на тези дъбове." Тогава Свети Климент му казва: "Още утре засадете дъбове." 

По думите на писателя, там е цялата работа - че ние забравихме как се садят дъбове. От 20 и кусур години хората, на които временно даваме управлението, забравят великата максима: "Властта трябва да държи в лявата си ръка зърно - като го посее, да има какво да се яде. В дясната си ръка да държи желъди, за да има сянка, да има птици, да има песен, да има дъжд, да има държава." Ето, че у нас никой не сади дъбове. И това е национална трагедия. Антон Дончев настояваше, че ние трябва всеки ден да засаждаме жълъдите на духовното си достойнство, за да очакваме умно след столетия да израснат дъбовете на националната самобитност, сила и независимост. Така оцеляват мъдрите нации през хилядолетията, а неразумните изчезват като еднодневки.

 


Последвайте или харесайте в-к "ДУМА" във ФЕЙСБУК   --> ТУК <--

Споделяйте нашите публикации.

 

 

 

 

БНБ налага ограничения за жилищните кредити

автор:Дума

visibility 1373

/ брой: 175

Пак отложиха новото изчисление на такса смет

автор:Дума

visibility 1436

/ брой: 175

Забраняват на колекторските фирми да тормозят длъжници

автор:Дума

visibility 1080

/ брой: 175

Пентагонът въоръжава България с ракети

автор:Дума

visibility 1541

/ брой: 175

Напрежение в Германия заради мигрантите

автор:Дума

visibility 1391

/ брой: 175

Русия ограничава износа на уран

автор:Дума

visibility 1441

/ брой: 175

Почина бившият президент на Перу Алберто Фухимори

автор:Дума

visibility 1213

/ брой: 175

Есента на Визионера

автор:Александър Симов

visibility 2360

/ брой: 175

Саботаж на доброто

автор:Юлия Кулинска

visibility 2438

/ брой: 175

Зубрачът Главчев

автор:Юри Михалков

visibility 2297

/ брой: 175

ПП-ДБ-СС взривиха всичко, до което се докоснаха в София

автор:Дума

visibility 1355

/ брой: 175

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ