Ура за безсмисления труд!
/ брой: 229
Десетки авторски проекти за "лого и слоган на европейските оперативни програми, в които България ще участва до 2020 г.", ще бъдат тържествено показани пред медиите днес. Преди три месеца вицепремиерът Зинаида Златанова прокара идеята си за подобен конкурс пред правителството и се мотивира, че целта е "да се създаде единна и разпознаваема визуална идентичност на приноса на Европейския съюз в България".
Инициаторите на този силно необходим на днешния обществено-политически момент в страната конкурс се хвалят, че предвиденият финансов ресурс за награди и поощрения е всъщност доста скромен - 5 хиляди за победителя и тридневна разходка за двама в Брюксел, 3 хил. лв. за втория и хиляда за третия.
В сравнение с величествено проваления конкурс при ГЕРБ за рекламно лого на България, който, първо, се посрами с елементарното си плагиатство, второ, остави авторите на плагиатството анонимни и до днес, трето, спечели на авторите на плагиатството поне 1,4 милиона лева, и четвърто, не потърси никаква отговорност за срама от когото и да било, тези награди и поощрения са си направо възсемплички.
Въпросът обаче е друг. С извинение, за чий ви е всичкият този конкурс, уважаеми госпожи и господа от "Централния информационен офис в дирекция "Информация и системи за управление на средствата от Европейския съюз" в администрацията на Министерския съвет"? Каква е рационалната полза от него? Какво ще е КПД-то от това лого, от тоя слоган? Какъв е смисълът на словосъчетанието "разпознаваема визуална идентичност на приноса на ЕС в България", освен че е блестящ пример за нищо незначещия за нормалните хора брюкселски чиновнически жаргон?
Вярно, до болка вярно е, че самите оперативни програми на Европа включват в себе си т.нар. бюджети за техническа помощ. Вярно е, че правилата от Брюксел за проекти включват и разрешението за безсмислени лога, слоганчета, брандиране с птички, пчелички, емблемки, флагчета и нахилени личица да се трошат грешни пари. Ама, джанъм, какво го налага в България днес?! С какво ще помогне за усвояването на Оперативна програма "Околна среда", например, ако на всяка бланка чучнете някое усмихнато чехълче, което казва на чист български, да речем: "Аз съм най-щастливото чехълче, защото ме обгрижват с европарички!"
Недейте да ставате зорлем обект на подигравки, бе хора! Като ни е всичката Мара втасала, дръжте се някак по-сериозно, моля. Отсявайте, ако може, с малко повече хладнокръвна и рационална мисъл брюкселската плява от брюкселското жито. Иначе е вярно, че няма нищо по-приятно от безсмисления труд.