Антология
Поезия
Стихотворения от Вилдан Сефер
/ брой: 69
Вилдан Сефер е родена на 10.04.1960 г. Живее и твори в Кърджали, сърцето на Източните Родопи. Работи като експерт в Областна администрация Кърджали. Автор е на стихосбирките "Слънчев щрих", "Прелюдия към вечност", "Като музика", "Строфи" и "Неизпята тишина", в които споделя вълненията си от непреходните духовни ценности.
Импресия
Залезът е ален мак,
цъфнал в теменужна вечер.
И се сипе лунен прах
като в приказка за вечност...
Глъхне пролетният звън
в ехото на тишината.
В люлката на звезден сън
спи притихнала - земята.
И със звънкия рефрен
ще я будят пак ятата.
Изгревът - божур червен,
пъпка розова - зората.
Родопска песен
Събрал вековни тайни,
шепти родопски вятър.
А билките омайват
с дъха си ароматен.
Вълнисти - върховете
се плискат в синевата.
Глухарчето - небето
се къпе във позлата.
Безбрежен - хоризонтът
се слива със земята.
И звук от чан се рони
дълбоко във душата...
Годините ми - златни листи...
Годините ми - златни листи
и вятър - бързащото време.
Опазих ли сърцето чисто,
дали намерих пътя верен?
Разбрах ли, че разумност има,
заложена във всяко нещо,
и в пролет, лято, есен, зима
да бъда все една и съща,
закътала в душата свята
сега - без бъдеще и спомен?
А времето - задъхан вятър
годините - листа ми рони...
Не ме жадувай...
Не ме жадувай - аз не утолявам.
Превърнах се във вятър тих,
разпръснал спомени, вини и тайни,
а сетне, сбрал ги в светъл стих.
Не ме докосвай - аз съм нереална.
Бях лъч от грейнали мечти.
И птица - жар бях - огнена и странна,
родена само да лети.
Не ме откъсвай - цвете съм пустинно
и в много бури оцелях.
Не ме кори за моята невинност,
а аз - за твоя нежен грях.
Обичай ме...
Обичай ме, тъй както се обича
снежинка, разтопена от лъчи,
и както есенният дъжд съблича
листенцата на плачещи върби,
тъй както пролетният вятър с трепет
във шепите си гали цъфнал цвят,
а изгревите летни на небето
събуждат се от птичите ята.
Обичай ме по-лудо и от вино,
от поривите сбъднати пиян...
Един и същ през всичките години,
от моите сезони си огрян.
Молитва
Боже, Ти децата ни пази -
пъпчици са в Твоята градина.
С вяра и любов ги озари,
нека буря зла да ги отмине.
Да поемат смело своя път,
носени от пролетния вятър.
Въздуха да дишат с пълна гръд
и навред да виждат красотата.
Боже, нека имат свобода
в избора си труден на доброто.
Нашите деца са светъл дар -
кълнове са крехки на Живота.
Глаголно
Отивайки, се връщаме,
заспивайки, будуваме,
отричайки, прегръщаме,
преситени, жадуваме,
разхвърляйки, събираме,
изтръгвайки, посаждаме,
изгубвайки, намираме,
умирайки, се раждаме...
***
Най-тихото се слива с ехо,
във всяка радост спи печал.
И пак си гол, макар и с дрехи,
щом сляп си, всичко си видял.
Сънят е повече от буден,
мъглата крие яснота.
Най-лесните неща са трудни,
велики - простите неща.
Медът и жилото едно са.
И цяло са земя и свод.
Съдържа отговор въпросът,
а преходното - вечен код.
***
Най-истински е онзи миг,
дарил те с мъдрост и богатство.
Прелива шепотът във вик
и цял изгаряш без остатък.
Най-истински е онзи връх,
от който слизаш да раздаваш.
И не е нужно да си пръв,
а себе си да бъдеш трябва.
Най-истински е онзи код,
отключен с обич от сърцето.
Изпълнен си с красив живот
и слънце във душата свети.
Обичам те...
Живея в измерение,
изпълнено с любов.
По пътища неведоми
закриля ме добро.
От истина разлистена
опитвам сочен плод
и слънчево усмихвам се...
Обичам те, Живот!