Подкопахте дъното, ей!

Блъф се оказа цялото дитирамбене как новата власт била толкова променена, че чак подменена. Как демонстрирала сговорчивост, различен начин на общуване и загрижено отношение към народа. Пълен блъф и бутафория!
Щом се стигна до гласуване на единственото животрептущо за тях - собствения им правилник, безпощадно лъснаха истинските същности на българските депутати. Те са просто хора, които започват болезнено да съзнават неадекватността си спрямо позицията, която по стечение на електоралните обстоятелства заемат. В 90 процента от случаите това осъзнаване избива в комплексираност, проявена чрез плещене на невъобразими простотии.
Ей, дъното подкопахте вчера, ей! То не бяха костюмчета, то не бяха бъркочи и кюфтаци, то не бяха таваришчи, то не бяха тъпи препратки към Корана, то не бяха напудрени носове...
Когато някой е прост, проблемът е негов. Когато обаче демонстрира простотията си шумно и натрапчиво, от най-първия микрофон в държавата, това вече е институционализирана наглост. И когато нещастният нормален човечец схване, че всъщност той плаща за тази безнаказана наглост, какво му иде, а? Да се хване за кобура.
А пропо кобура. На синковците им беше особено важно да не им забранят да влизат в парламента с ножове и пищови. Щото то какво е депутат без пищов? От времената на Емо Кошлуков, който най-редовно го ръсеше по кулоарните дивани, пищовът е не продължение, а също олицетворение на депутатско самочувствие.
Копайте, копайте под дъното, сладури с пищови. Колко ли обаче ще му издържат нервите на нормалния човечец, преди той да се хване за кобура?!