Пловдив и Матера вървят заедно към 2019-а

Италианският град Матера е избран за другата европейска столица на културата през 2019 г. Програмата му печели в сериозна конкуренция с исторически градове като Сиена, Равена, Перуджа, Лече, Каляри. Матера означава "Моя земя" и се намира в региона Базиликата, в каньона на река Гравина (името й идва от grava - скала) на 50 километра от Йонийско море, на 65 километра от Бари (столицата на съседния италиански регион Пулия), където е най-близкото летище.  Населението му е едва около 60 000 души. Старата част на града е издълбана в скали и е обект на Световното културно наследство на ЮНЕСКО. 
"Саси" означава камъни. Саси ди Матера или Камъните на Матера е старата част на града с изсечените в меката скала жилища. Районът на Матера е обитаван от хора още от времето на ранния палеолит. Коланът от мека варовикова туфа се издига на 350-400 метра височина над долината. Глиненото плато отгоре е запазено за земеделието и животновъдството. Суровият пейзаж води до дух на здрава независимост, която устоява на вълни от нашественици. Районът е привлекателен и за монашески и утопични общности. Най-ранната къща е била обикновена пещера в туфите със затваряща се стена, образувана от разкопаните блокове. Когато градът нараснал, покривите на някои често са действали като улици за къщите над тях. До 50-те г. на миналия век там все още са живели постоянно хора, които след това са изселени в по-новите райони. Изселени са близо 20 000 обитатели. Собствеността над пещерите си запазват само онези, които избират да си купят друг дом. Всички останали са принудени да се откажат от старите си домове срещу новото строителство, щедро предложено от Италианската република. Сега по тези места има кафенета, барове и бутикови хотели, но там не се задържаш за дълго. За да отидете в Матера, трябва да пътувате до Бари и оттам има влак до селището.
Градът е толкова живописен и необикновен, че се е превърнал в любим обект за кинаджиите. Пейзажът между Тиренско и Йонийско море е сякаш библейски. В Матера е сниман например филмът "Евангелие от Матея" от режисьора Пиер Паоло Пазолини, много от ролите се играят от местни жители. В града е снимана и сцената на разпятието на Христос във филма на Мел Гибсън "Страстите Христови". От 50-те г. на ХХ век до наши дни в Матера са снимани филми от Алберто Латуада ("Вълчицата"), Франческо Рози (прочутият "Христос се спря в Еболи" и "Трима братя"), Роберто Роселини, Луиджи Дзампа, Нани Лой, Брюс Бересфорд, Паоло и Виторио Тавиани, Джузепе Торнаторе, Абеле Ферара, Джон Мур, Кетрин Хардуик...
Едва след като през 1993 г. ЮНЕСКО включва "саси" в списъка на Световното културно наследство, Италия започва реставрация на Матера, като предлага на онези около една пета от някогашните жители, които са запазили собствеността си, да получат безплатно за 99 години и съседните им пещерни жилища срещу задължение за възстановяването и поддръжката им.
И този именно град заедно с Пловдив паралелно ще бъде европейска столица на културата. Голямо предизвикателство е за жителите и управата на Матера. Досега от Италия столици на културата са били Флоренция, Болоня, Генуа... Венеция не успя да стане, Рим - също. Да спечелиш сред 20 града-кандидати от красивата Италия, това си е направо забележително.
Пловдив има сключени договорености с Матера, както и със Сиена, Равена, Перуджа, Лече, и те ще бъдат препотвърдени. Матера и Пловдив ще бъдат например партньори в клъстера "Дигитален тунел". Каква е идеята? За да се промени начинът, по който хората възприемат и използват градското пространство, както и да се създаде дебат за броя автомобили, които всекидневно минават през центъра на града, като причиняват шум и го замърсяват, ще бъде затворена една от най-натоварените улици за 48 часа. През това време тунелът под Античния театър ще бъде използван като пространство за електронна музика и медийно изкуство. И партньорството в проекта "Подземен Пловдив" е повече от закономерно: Матера е град на изкуствени пещери, а под четири от пловдивските тепета - Сахат, Небет, Джамбаз и Таксим, има бомбоубежища. Те представляват огромни пространства, издълбани в скалите, където биха могли да се скрият стотици хора. Построени са през 50-те г. на ХХ век, през годините някои бяха използвани като ресторанти, но днес са празни, ползват ги само от време на време за обучения в случай на спешност. Екипът на "Пловдив 2019" иска да преоткрие тези пространства и да организира в тях интерактивни инсталации, както и реалити и документални театрални представления. От своя страна Пловдив ще участва в проекта на Матера за мобилен лагер по древния път Via Militaris, свързващ двата града.
С кандидатурата си за Европейска столица на културата през 2019 г. Матера разчита да влезе в маршрутите на милионите туристи, за които все още Италия се свързва главно с Рим, Венеция, Милано, Флоренция и Неапол. Матера иска да си реши и редица социални, културни и етични проблеми. И това е голямата цел на съревнованието за избор на Европейска столица на културата.