Никулденски лица

    Тези дни навръх Никулден съдбата ми подари шанса да премина с автомобил през някои градове в по-северната част на Европа. И както се бях отчаял, че на големия ни празник, а и лично мой, няма да съм си вкъщи, с учудване видях, че 6 декември всъщност е твърде значим за хората и най-вече за децата от тази част на Стария континент. Точно на този ден Санта Клаус (Дядо Коледа) със своя помощник Пит оставя подаръците в чорапчета край камината или пред вратата. На което подрастващите искрено се радват, пеят и танцуват, вълнуват се и обилно се черпят с какво ли не, но и с малки курабийки, които по вкус поразително приличат на руските "пряники". Малък е светът, помислих си, колко много си прилича. Особено когато наблюдаваш еднаквите реакции на децата, техните вълнения, усмивки, а понякога и сълзи.
    Разговорих се с възрастен мъж пред едно училище до границата между Германия и Холандия. Оказа се бивш учител по математика, с което си обясних твърде точното му тълкуване на същността на празника. Та от него разбрах, че според народното предание Санта Клаус пристигал в Северна Европа в средата на ноември и се връщал в родната си Испания на 6 декември с параход, като преди това през нощта оставял подаръци за децата с помощта на тъмнокожия Пит. Тази традиция датирала от средата на ХтХ век и се запазила непокътната до днес. "Промениха се за съжаление само сладкишите", заяви многозначително моят събеседник с очевидна носталгия по естествените аромати на детството и младостта. Той спомена обаче, че преди време имало дебати в научните, пък и не само, среди за смисъла на това северноевропейският Дядо Коледа да има чернокож помощник. Някои прозряли в този факт поставяне на тъмнокожите хора в подчинена позиция. Холандски телевизионен канал дори направил анкета по въпроса, на която 86 процента от зрителите се обявили категорично за запазването на традицията. Впоследствие дори се стигнало до лобиране Санта Клаус и Черният Пит да бъдат признати от ЮНЕСКО за част от световното нематериално културно наследство.
    Докато разговаряхме с учителя, край нас се завъртяха няколко дечица с боядисани с въглен лица. Дори един от възпитателите се бе преобразил в помощника Пит. Явно този приказен субект се възприемаше с любов от малки и големи, защото според притчата именно той скача в комина с подаръците и естествено си тръгва с белобрадия старец, но с почерняло от саждите лице. Та най-малкото какъвто и да е расизъм видях в тази красива история. Тя просто си беше истинска и в нея се вживяваха пред мен дечица от различни националности и раси, обединени от приказната измислица и най-вече от пристигащите с нея подаръци.
    Та по повод на цветовете и тяхното превратно тълкуване се сетих за една от нашите си, родни притчи от времето на "синята политическа вълна", превърнала се с времето единствено в носталгичен спомен за яростните антисоциалисти. На шега естествено, но с открит политически подтекст, трябвало да се предприемат мерки за разделянето на родните куклички от конци Пижо и Пенда. По-скоро Пенда, т.е. момата, да бъде изхвърлена, защото била червена. И нея да си я... носят само "червените", а "сините" да си я боядисат в синьо. Това е шегичка, естествено. Но ако нахлуем с груб хумор в смисъла на разсъжденията за Санта Клаус и чернокожия Пит, то горката Пенда, завързана по нашенски здраво за Пижо, може да се окаже направо дискриминирана и изцяло обвързана със снежнобелия комшия до нея. Пък и червеният й цвят насочва към поставяне в неравностойно положение на "червенокожите", да не кажем индианците. А коя приятелска държава обитават тези достойни люде е добре известно. Затова внимателно с шегите, за да не направим международен скандал с нашите мартеници. Я по-добре си закачете две герберчета с карфица на ревера. Едното червено, другото бяло. Може и имена да им поставите, знае се на кого. Хем красиво, хем неутрално, да не говорим, че е тотално кариеристично актуално. Приятно някак си. Все едно да те погалят трима папи по главата.
    И накрая пак Никулденска приказка. На този ден комшиите на Запад от нас, сърбите, "славят" два дни. През първия на гости са приятелите, а през втория задължително родителите и най-близките роднини. Поначало там казват, че едната половина от населението празнува Свети Никола, а другата им е на гости. Та веселието е голямо - пее се, танцува се, пие се, псува и яде мощно, и не само риба. Разказват се и вицове и поговорки, много от които задължително мръсни. Сетих за една шегичка, изричана често и по повод на предлаганата на Белград помощ от Запада след свалянето на Милошевич. Тя гласи: "С едната ръка глава глади, а с другата к.. вади".