Рейтинг

Юлия Пискулийска

Гледам лицето на Кристалина Георгиева, качено на най-високото в рейтинговата стълбица.
На всяко спортно състезание там, на най-високото, поставят онзи, който е постигнал и най-високи резултати. Реални. Да, политиката не е спортно състезание (макар че там успешно могат да се приложат и спортната страст, и маратонът, и автоголът, и прочее). За нея не се изискват години упорит труд. Трябва просто твоята партия да те покаже на света, да ти повтаря името и т.н. А може и не партията да ти донесе популярност... Човеците не са машини и е естествено понякога да се греши - не най-подходящият за полет да полети на крилете на популярността. Може би най-удобният за матрицата?
При нас, уви, всичко става утъпкана пътечка. И по инерция се движи проклетият механизъм, изследванията на общественото мнение - и те - си знаят едни и същи имена и ги подреждат с упование и педантичност по стълбицата. Не обсъждаме онова зад кулисите - дали е просто инерция или си е част от един политически спектакъл, от една почти невидима за страничното око отиграна поръчка.
И като гледам как са накацали по жицата едни и същи хора - някои от тях удивително ясно разочаровали народа си, като гледам как ценностите се топят, как ги измества безцеремонното пътуване из живота, питам се: ще стъпят ли на тая рейтингова стълбица и някои други личности, силни и с непоколебима обич от народа си... Или няма кой да поръча подобно питане? Или изследващите всякак се стремят да не отстъпват от гребена на актуалния момент, от това, което в момента обсебва вниманието? Или е твърде добре за една стълбица най-отпред да се постави личност, която е показала безспорни качества, която е компетентна в определена област, която е малко далече от погледа. Нямам нищо против Кристалина Георгиева. Някои даже я виждат като добър бъдещ премиер. Нищо чудно, след толкова мило популяризиране, без камъка на негативността. Пътува, отговорна е към задачите си, казват. Казват, навсякъде се представя като българка. 
 Отдалеч изглежда симпатична, мила, приятна. Вземам я просто като пример за краткото си разсъждение. Тя печели с това, че се изплъзва от острата болезненост на политичността. Остава някак извън нея. Остава обвързана само с представата за конкретната си дейност, с пътуването по света, със социалната си мисия. Изглежда, не се интересува от мястото, което й отрежда рейтингът. Мира Радева ми каза дори, че тя никога не е плащала, за да научи какво мислят за нея хората (И Бойко Борисов също, каза Мира Радева).
Правото да избират имената при проучване на рейтинга имат онези, които изследват. Които имат професионалното право да сторят това - за това са учили. Никой не може да им диктува избора - диктува го желанието им, поръчката също, интересът. Те следват правилата на своята наука - заедно с диктата на интереса. С искането на клиента. Така е. Ще се поставят на петолинието на изследването скандални имена, ситуации ще диктуват избора. Ще се върви след вълната на обществения живот.
Не може и да се налага някакво мнение на онези, попаднали в представително проучване. Имат право на глас. На избор. На предпочитание. И после това им право попада в математическите изчисления на социологията и изтласква нагоре или изблъсква надолу определено лице.
Но понякога точно този видим рейтинг ни изиграва лоши шеги. Точно това математически изчислено кръстосване между изследовател и участник в изследването. Никога не съм отричала нито социологията, нито усилията на социолозите. Но народът ни става болезнено чувствителен към определени личности именно поради негативи или позитиви, изградени от публикации или изследвания, тиражирани от публикации или изследвания.
Защото имената се качват на Стената. Качват се от някого. Да, няма как да се избегне субективният фактор. Но рейтингът дава някакви посоки в съдбата ни. Не е изключение той да бъде просто употребен за някаква кауза. Национална? Или...
Съвсем актуален пример: Роджър Уотърс... Стената... Един концерт, очакван от много българи. Сигурно някои са отгладували  цената на билета. Обичани песни... Като говорим за стълбица на общественото признание, тези хора сами са извоювали високото си място. Не са изплували от миражите на мита. И използвайки тяхното високо място, някой нашенец успява да заблуди дори Роджър Уотърс и екипа му, че целият български народ иска оставка. И лазерът  изписва върху Стената "оставка" на български.
И същият този нашенец или негов съпартиец или кой знае кой поставя някъде в ъгъла на стадиона и групичка, която се мъчи да партнира на песните със своето българско "оставка". Както се вижда, между истинските песни има и фалшив тон.
Такива ми ти работи. Да не се връщаме към разсъждението за пеперудените крилца, трепнали в единия край на света и завъртели куп събития в другия.