Проектът "ГЕРБ с човешко лице" загази в черен хайвер

Георги Б. Димитров

Петък се оказа важен ден за българската демокрация. Парламентът гласува най-важния закон - за промени в енергетиката, респективно за усмиряване на цената на тока. Това е политически закон. Не е тайна за никого, че моралът, разбирай маркетинг на протестите, с Пеевски или без него, е истерична отбрана на статуквото в енергетиката и икономиката, а не смяна на политическия модел, на системата, за нов Изборен кодекс и прочие бля-бля.
Промените в енергетиката нанасят първия тежък удар върху съответната олигархия, която финансира кафетата и хайверите пред парламента. С вето или без вето от страна на президента - назначен от Бойко, фотоволтаичката Цветелина и кръга Капитал-КРИБ, законът ще бъде веднага прегласуван, колкото и на протестите да ходят мастити банкери, медийни босове и гладуващи политически трупове от 90-те. Костинбродски "избори веднага" не се предвиждат. Обществото спечели нещо, от което полза ще имат всички. Парадоксално - дори и глупавата микродесница на Костов, СДС, Кунева-Пръмова, зелени и други хайверни.
 
Какво представлява същинският десен проект?

Още в своя политически разцвет кабинетът на ГЕРБ се състоеше от две основни групировки: МВР на Цветанов, Фидосова, СИК и други трибуквени структури, от една страна, начело със силовия вицепремиер. И кръгът КАПИТАЛ на Иво Прокопиев, Плевнелиев и Плевнелиева, Цветелина Бориславова и обръчите от фирми и медии на Сорос, обединени в Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България КРИБ, представлявани от Симеон Дянков на вицепремиерско ниво. Двете групировки - КАПИТАЛ-КРИБ и МВР-СИК, често си разменяха мръснишки удари като аферата с Мишо Бирата, данъчни и митнически проверки, отнемане на бизнеси, взаимно подслушване, лобистки закони и други. Те си бяха разделили ЕРП-тата, Топлофикациите, ТЕЦ-овете и всички възможни бизнеси.
От тази дружба се роди хибридът, окачествяван отляво и отдясно като "милиционерски капитализъм". Не е тайна, че двамата вицепремиери Цветанов и Дянков се ненавиждаха, а реферът Бойко се чудеше кому да угоди, докато в най-мракобесната последна година от мандата взе страната на Партията, разбирай Цветанов-Фидосова. В последните месеци на диктатурата вестниците на КАПИТАЛ се обърнаха срещу Борисов.
В разгара на февруарската революция отмъстителното бизнескрило на Прокопиев и медиите на Сорос се обявиха на страната на зимните протестиращи, с което спомогнаха за срутването на кабинета. Прокопиевият министър Дянков отсвири потъващия кораб тъкмо в навечерието на оставката на Бойко и контрамитинга на свиневъдите и подопечните им хайванчета. 
От този втори ГЕРБ - КРИБ-КАПИТАЛ и "Отворено общество", се роди и служебният кабинет. Стратегическата цел на групировката е същата - спасяване на 23-годишния десен преход, като се жертва политбюрото на Борисов, Цветанов и фидоските, като се изгради следваща

десница с човешко лице върху развалините на ГЕРБ

Доказателство за това са множеството бурни сюжети зад пушилката на протестите. Всяка седмица Бойко и Цецо са клиенти на прокуратурата с нова колекция от обвинения. ГЕРБ се разпада с всеки изминат ден. ЕНП дискретно вдига ръце от Бойко. На всички нива текат вътрешнопартийни бунтове, пишат се кървави писма, областни шефове на партията се пребоядисват и бягат, но все надясно. Успоредно с това КРИБ-КАПИТАЛ сглобяват парчетиите от изхвърлените от изборите микропартии и интелектуалци на 90-те. В "човешкото лице" влизат, разбира се, офшорният президент Плевнелиев и съмнително избраните кметица и кмет на София и Пловдив. В тази постройка е и новата, спонсорирана от КРИБ и златодобивните концесионери от Дънди партия на Илияна Раева. Третият елемент на този "ГЕРБ с човешко лице" са богатата част от оранжерийните - с плодове, зеленчуци и хайвери - протестиращи.
В тази зона сценаристите и актьорите си вкараха първия сериозен автогол. Те сами се обозначиха като презадоволени богаташи, затваряйки базата на протестите единствено в "синята зона" на София в радиус от 500 метра около триъгълника на властта. С което в голяма степен пропиляха гигантския подарък, който БСП им сервира с Делян Пеевски. Протестите все повече губят височина и инициатива - не повече от 2-3 хиляди души в политическия праймтайм по един и същ маршрут и еднобразен реквизит и скъпа хореография. А кафе-окупацията на парламента от 200 реститути, търсещи умишлен физически сакатлък, говори за начало на трайна безизходица.
В такава ситуация правителството е относително свободно да работи до края на лятото успоредно с тези придобиващи все по-рутинен и декоративен характер манифестации. Политическата реалност на патово безсилие на основните играчи диктува неминуемите предсрочни избори да бъдат през пролетта на 2014-а с редовните избори за европарламент, ако, разбира се, политическата динамика не роди нещо друго. И ако, разбира се, БСП не сътвори някакъв нов случай от типа Пеевски.
Другият голям недоимък на новата десница е демонстративната политическа неграмотност на лидерите на протеста и

пълната липса на граждански проект
на мястото на статуквото

Общото, което те предлагат, говори за непоколебимо статукво - "оставка и избори веднага, а после ще видим, може и следващите да ги свалим". Хайверите и маститите политици и олигарси, които наглеждат децата на протеста, плюс гладната стачка на Едвин Сугарев, допълват мизерията. Това е обяснимо, действителният обществен проект на Прокопиев и Цветелина, концесионерите и монополистите не е за пред хората. Това обяснява и бодливата тел между юнските и февруарските протестиращи.
Временната стабилизация на положението и успоредното съществуване на кабинет и протестиращи обаче в никакъв случай не помага на БСП. Партията се нуждае от решителни промени до края на годината, ако не иска да последва ГЕРБ и старата десница по пътя към политическото небитие. Но това е тема на друг разговор.