Паспортни нередности побъркват хората в жегите

Мария Ганева

Трябва да си продължите международния паспорт или лична карта? Ако районът ви е в северната част на столицата, може би ще имате късмет да няма опашки. Ако обаче ви се налага да издадете или преиздадете паспорт или лична карта на територията на Първо районно, влизате в един бюрократичен кошмар.
Обслужване на едно гише ли? За това се говори от края на 90-те на ХХ началото на ХХI  век. Особено за опростяване на бюрокрацията настояваха министрите юпита на Симеон Сакскобургготски. Обаче през 2013 г. това все още е фантасмагория. Хората, които живеят на територията на Първо районно, подават документи не в самото полицейско, а на територията на община Слатина на "Шипченски проход". Едното крило е напълно обособено само за дейността по издаване на личните документи. Разбира се, някога там имаше ксерокс, но не и сега. За целта, когато ви трябва копие от документ, отивате в "Office One"  на "Шипченски проход", почти срещу общината. Там за 10 ст. ви снимат документа. После отново в крилото на общината на огромната опашка, по-точно не опашка, защото няма никакъв ред. Тълпа. Хора пред основните три врати, пред касата и навсякъде във фоайето. Майки с бебета се мотаят пред входа, за да могат отрочетата им да получат глътка въздух. Пушачите също са там. Във фоайето е задушно, столовете са може би два-три. Няма отделна опашка за родители, преиздаващи паспорти на децата си. Така деца от всички възрасти чинно стоят до родителите си, измъчвани от жега и скука.

Вместо на едно гише

човек да подава документи и да ги получава, системата е решила, уж за опростяване, в една стая да се получават формуляри за кандидатстване, както и готови документи. Обикновено от двете възможни гишета само едно работи. Пред стаята също има опашка, кой знае защо. По-страшното обаче е пред другите две стаи, в които се подават документите и хората се снимат в момента от служителката. Отново една служителка - едно гише - на стая. Вътре просто не се диша. Всичко това щеше да е търпимо, ако ставаше за минути, ако имаше ред, ако се знаеше кой след кого е. Освен това, след като се получи заявлението и се попълни отвън, ако човек е отишъл сам, губи ред пред основната врата, защото отива пред четвъртото гише, а именно касата. Банката взема 3 лв. допълнително върху услугата да ти вземе парите и да ти издаде бележка и работи с час и нещо по-малко, отколкото самата паспортна служба.
Работата е там, че много често в тесния коридор чакат 20-30 души, ако не и повече, безредно, хаотично. Техните документи са събрани от 1-2-ма души, които са техни представители. Това са македонци, украинци и молдовци. Ще кажете, ами да, това са бесарабските българи, както и българите от Македония. Македонците обаче често са шиптъри, които си говорят на албански, а украинците и молдовците си говорят смело на руски, малцина си упражняват малкото български, и лидерите им ги определят като "руснаци". Всички тези хора искат да станат български граждани. И всичко щеше да е прекрасно, ако нямаше елементи от мафия, корупция и сив бизнес. Вероятно за

 бизнеса с издаване на наши паспорти

предводителите им вземат солидни суми - те са както руснаци, така и българи. Освен това служителката в стаята, където се подават документите, трудно допуска българи, които са на ред, преди да е изтекла групата от 20-ина души. А те окупират мястото всеки ден, следобед след 2 ч. Би трябвало да е по-спокойно, но много често чак до 5,30 часа хаосът и чакането продължават.  Трудно е да се разбере дали служителите вземат подкупи, каквото не знаем, не знаем. Но на опашката без свян се коментираше, че те са поискали коняк. Ако е само това, да плеснем с ръце. Въпросът е, че често българите, на които им се налага да подновяват личните си документи, страдат от дискриминация. Принудени са както от организаторите на тези чужденци, така и от служителките, да чакат покорно ред, който при това не е справедлив, защото често влизат документите на цяла група и нашенци са принудени да изчакат цяла група. Не се вижда някой да излиза, вътре стоят често по няколко от тези чужденци, но нашенците са връщани да излизат от стаята. Отношението към българите често е нелюбезно, именно от наша чиновничка.
И да допуснем, че всичко това са страдания в името на българщината. Нали това е един от начините да се спре обезбългаряването в страната и изтичането на човешки капитал. Да, но нима тези нови българи остават тук, работят у нас и така допринасят за нашия БВП? Съвсем не е така - с българските си паспорти те отиват в ЕС, в Германия, Англия и пр. Едва ли знаят кои са хан Аспарух, Левски и Ботев, както и други важни за българската ни същност личности и ключови събития. 
Държавата иначе си събира такси за документите и то доста сериозни. Но това не е достатъчно. Иначе се получава машина за

производство на псевдобългарски

граждани. Не сме против увеличението на броя на населението ни, но нещата да не стават автоматично, а след определен тест.
Нека се види как е в другите страни с гражданството. Във Великобритания например е много строго - британски паспорт се получава най-рано след 3 г. при определени условия, ако не и след 5 г. Държи се писмен текст, определящ доколко желаещият познава историята, географията и културата на страната. Въпросите се сменят често, всяка година се издават помагала с насочващи въпроси, които да помогнат да кандидата да издържи изпита.
Добре би било хората с наши паспорти в чужбина да говорят български и да имат национално самосъзнание. Иначе за българи ще минават всякакви чужденци, които не знаят езика ни, нищо от историята и характерните ни особености, но по силата на миналото и остатъци от старинен български, имат право на наши паспорти. Ще кажете - да, ама Великобритания се задръства от миграция от цял свят, пренаселена е, пука се по шевовете, а ние имаме нужда от ново население. Така е, но може би трябва да се направи нещо - курсове след тестовете, за по-бързата им интеграция и за възможности за работа в нашата страна, а не навън.