Накъде?

Дима Николчева-Дудулова

На 2 август тази година една ентусиазирана представителка на протестиращите обясняваше на водещата какво предстои да направят също толкова ентусиазираните протестиращи, които още не са решили дали да се организират и да отидат пред Евксиноград, където ще почиват депутатите, или да поемат друга посока - както се казва, по други дестинации. Но тя беше категорична, че няма да спрат, защото хората ще правят "каквото си искат". На следващия ден обяви, че ще правят поход до Евксиноград. И отново уверения, че няма да спрат, че ще има нови и нови инициативи, още повече, че правителството работело (!). Но са категорични, че няма да преговарят, няма да отстъпят, че ще искат оставка до победа...
Много интересно! И това го казва представител на общество, което уж протестира срещу хората "каквото си искаме, това правим", т.е. срещу олигарсите. Протестиращите са настроени "революционно", решават, че са в правото си да не спазват правила и закони, да демонстрират провокативно поведение, вероятно вдъхновени от незаконното, недопустимо и провокативно саботьорско поведение на една парламентарно представена партия.

И кога ще спре това?!

Защо протестиращите, които помежду си вече добре се познават, не излъчат представители от различните групи и не се обединят поне по три, само три, конкретни и мотивирани искания? Не мога да го разбера. Може би защото не са наясно какво и как да направят, може би защото протестиращите знаят какво не искат, но не знаят какво искат, което предполага това неискане, нехаресване да продължи месеци, срещу когото и каквото се направи от когото и да е... Настояват гласът им да се чува, но отказват какъвто и да е диалог, дебат, спор - както го наречете, все ще е вярно; не разговарят, а крещят ултиматумите си, и половината от тях не знаят в името на какво и защо са там на площада, а другата половина активно поддържа различни неясни платформи. И никакво обединение между самите протестиращи, освен около кафето, купона, хепънинга и... усещането за безнаказаност, за приключение.
Протестите им били спонтанни, колко? - показа и репортаж на Нова ТВ.
Този маскарад, тази игра на "свободни хора", които вече видяхме колко са симпатични, красиви, умни, интелигентни, ориентирани, политически и икономически грамотни и т.н., на които някой им осигурява маските, театралните костюми, пианата, фенерите, балоните, превоза, кафетата, информацията, действията, маршрутите и т.н., - по техните думи може да продължи и през септември, та и по-нататък... докато времето и настроението им го позволяват. Те си го позволяват 

докато другите работят

докато броят стотинките си, докато се гърчат в немотията си, в самотата си и трупат гняв срещу целия този маскарад... Това прилича на подигравка, на гавра с хиляди забравени, изоставени, пренебрегвани, ограбвани, безработни, клошари, инвалиди, израсли по сиропиталища, вдовци и вдовици, пенсионери, гладуващи... всички, които се борят за най-елементарното в живота си в същата тази страна.
Искам да им припомня един месец от българската история и едно име, защото сигурно не са чували или не знаят точно какво се крие зад името на поета, интелигента, свободния човек, публициста и основния представител на експресионизма в българската литература - Гео Милев.
Роден е през далечната 1895 г. в семейство на учителка и журналист, немски възпитаник, патриот, който, изпратен на фронта през 1916 г., при Дойран е тежко ранен и губи дясното си око. На мястото на загубеното немски хирурзи поставят изкуствено, по което, 38 години по-късно, поетът е разпознат сред останките на много безименни трупове. Този немски възпитаник, български патриот, известен по света поет и публицист, е написал и поемата "СЕПТЕМВРИ". Вината не е ваша, ако не сте чували нито за него, нито за поемата, взела живота му. Тези теми сега не са модерни... (А, да - и още нещо: той никога не е бил "червен боклук"!)
Малка историческа справка: на 14 май 1925 г. заради поемата поетът е осъден на 1 г. тъмничен затвор и за 2 г. се отнемат гражданските му права. Той се кани да обжалва, но на следващия ден, 15 май, е повикан "за справка" в полицията и... изчезва. По време на Народния съд генерал Иван Вълков, военен министър в правителството на Ал. Цанков, разказва как е удушен с тел Гео Милев и признава, че лично е заповядал убийството му.
Хора като Гео Милев

услужливо са забравени

Тази поема искам да ви припомня, ако някога сте я чули и забравили или никога досега не сте чували за нея. Няма да ви отегчавам с пълния текст, само ще ви покажа накъде води този красив, весел, интелигентен, летен, недиалогичен, измислен паважен протест "за ценности, не за цени", който иска смяна на системата* - без да осъзнава какво значи това и то, когато огромна част от българите са под прага на бедността. Ето части от това, което е написал този български поет и мъченик, и е платил с живота си:
..................
С хиляди ножа
прободен
народ -
затъпен
унижен
по-нищ и от просяк,
останал
без мозък
без нерви -
въстана
из мрака тревожен
на своя живот
..............................
Народът
въстана
- с чук
в ръката,
обсипан със сажди, искри и сгурия,
- със сърп сред полята,
просмукан от влага и студ:
хора на черния труд
с безглаголно търпение -
(не гении
таланти
протестанти
оратори
агитатори
фабриканти
въздухоплаватели
педанти
писатели
генерали
съдържатели
на локали
музиканти
и черносотници)
А
селяци
работници
груби простаци
безимотни
неграмотни
профани
хулигани
глигани
- скот като скот:
            хиляди
                     маса
                         народ;
..............................
хиляди диви сърца
- и огън във всяко сърце,
хиляди черни ръце
- в червения кръг на простора
издигнали с устрем нагоре
червени
знамена
развени
    високо
    широко
над цялата в трепет и смут разлюляна страна
на бурята яростен плод:
Хиляди -
маса -
народ.

Намерете, прочетете цялата поема, ще ви е от полза и решете това ли искате.
Ако върви така - ще го имаме и Бог да ни е на помощ...