Казусът "Пеевски" и правовата държава

Гл.ас. Чавдар Стоянов, д-р по право

Отлагане на делото "Пеевски" се привижда на два типа хора. Към първия тип причисляваме политически недобронамерени индивиди, които виждат в казуса само и единствено политически измерения, превръщат го само в политика и нямат намерение да проучат неговите юридически аспекти.
 Втората група хора са лица, за които правовата държава е само една фикция. Те не само не познават правото, но нямат дори желание да отворят Закона за Конституционния съд и да го прочетат, въпреки неговото кратко съдържание.
 На тези две групи хора препоръчвам да се запознаят с чл.26 от Закона за Конституционния съд. Студентите в специалност право в първи курс биха разпознали в този текст една императивна норма, която КС не може да заобиколи и да не спази. Тя задължава КС да предостави на народния представител възможност да даде лични обяснения пред съда, преди самият съд да се произнесе по въпроса за несъвместимостта. Тази императивна норма очевидно е убягнала от вниманието на един от уважаваните и видни български юристи и съдии, който е докладчик по делото. Той вместо да предложи на съда определение за изслушването на Пеевски в заседание, предлага проект за решение по същество още на 22 юли 2013 г. Няма спор - преди да се произнесе по съществото на конституционното дело, самият съд е длъжен да предостави на Пеевски именно възможността да даде лични обяснения. Едва след това съдът може да реши казусa.
Разглеждайки делото, КС следва да прецени има ли виновно поведение от страна на Пеевски за евентуалното му изпадане в несъвместимост с мандата на народен представител. Прекратяването на мандата представлява на практика санкция спрямо народен представител, тъй като решението на КС в този смисъл променя неблагоприятно неговия правен статус. Известно е, че санкционните последици следват едно неправомерно и в повечето случаи виновно поведение. Поради това се поставя въпросът в какво се изразява виновното поведение на депутата Пеевски или с какво той е нарушил Конституцията или законите на страната, след като е подал оставка незабавно след избирането си от Народното събрание за ръководител на ДАНС. По този начин той предотвратява настъпването на несъвместимост. Народното събрание не се произнася веднага по тази оставка. За това Делян Пеевски не може да носи никаква отговорност. С последващо действие той оттегля оставката си, преди тя да е гласувана от парламента и въз основа на това действие парламентът отменя решението си за назначаването му за ръководител на ДАНС.
 От всичко това е видно, че несъвместимост не би могла да бъде налице или, ако тя е възникнала, депутатът е предприел необходимите действия в един разумен срок да я преустанови. В нито един момент неговото поведение не е неправомерно, а още по-малко може да бъде юридически квалифицирано като виновно.
Оттук насетне КС следва да се произнесе по същество и смятам, че ще бъде чест за него като върховен орган да остане твърдо на позициите на правовата държава. КС няма да се поддаде на политически натиск и опит за шантаж, каквито опити се правят от страна на приближени до кръга "Капитал" медии.
 Основният въпрос, наред с всички други, на който обществото чака отговор, е дали настоящият президент г-н Росен Плевнелиев в качеството си на министър на регионалното развитие и благоустройството е подавал декларация по Закона за предотвратяване конфликта на интереси и дали при него в определен момент не е стоял - с цялата си сила, въпросът за конфликт на интереси?
Обществото има право да знае всичко, когато темите се отнасят до сериозни обществени интереси, дейността на институциите и работата на българските държавници.