Как да бъдем управлявани

Пламен ЛАЗАРОВ

В България от време на време покрай отчаяните самозапалили и самоосакатили се се чуват и трезви гласове, призоваващи медиите да не ни занимават какво ще прави този или онзи политик след изборите. Протестиращият български народ добросъвестно изпълни своя демократичен дълг, като каза: "Повече не искаме да ни управляват така". Всички опити да ни внушават, че протестите били хаотични, а протестиращите не знаели какво искат, са манипулация от страна на политици. Което дава основание на хората да твърдят, че всички са маскари и да искат всички вън от политиката.
Без значение какви са възгледите на политиците в следващия парламент, те ще трябва да дадат най-напред отговор на поставения от протестиращите въпрос: Как да бъдем управлявани в бъдеще?
Повечето от отговорите бяха дадени преди време от самите протестиращи:
* Доходите на българите са твърде недостатъчни за повечето от тях. Основен дълг на политиците е да измислят начин да повишат доходите, за да могат хората да си покриват поне сметките. В това искане (обещание) няма грам популизъм. Откровено несъстоятелна е идеята, че е възможно да съществува общество, в което хората не могат да си плащат сметките.
* Хората са убедени, че са ограбвани по непочтен, дори незаконен начин. В медиите изтече достатъчно информация за основателността на подобни твърдения. Докато политиците не потърсят отговорност от виновниците, народните избраници нямат основание да твърдят, че се ползват с доверието на народа. Трябва да се има предвид, че нарочването на някого за отбиване на номера само ще влоши положението. Не е достатъчно само разобличаване на конкретните участници в схемите. Много по-важно е осветяването на детайлите, за да се гарантира, че те повече няма да се повторят.
* Рани на обществото нанесе и недовършената реформа в правната система.
* Повсеместната полицейщина на бившите управляващи бе оскърбителна за народа. Следващото поколение управници ще трябва да докаже на избирателите, че не харчи парите на данъкоплатците, за да рови в мръсното бельо или за решаване на вътрешни междуособици. Хората очакват по-висока ефективност в борбата с битовата престъпност.
* Бъдещите управленци са длъжни да проявяват по-висока чувствителност и нетърпимост към изказвания и действия, накърняващи човешкото и националното ни достойнство. Веднаж попаднали в родната политика, те са длъжни да имат самочувствието на лидери на достоен народ, които се подчиняват само на него - нямат право нито на простащина, нито на сервилност. Това е единственият начин избирателите да възстановят усещането си, че имат държава, на която й пука за тях.
Грешно би било да се разчита, че бизнесът трябва сам по себе си да свърши работата на управляващите. Този път политиците са длъжни да докажат, че твърдо и неотклонно ще стимулират бизнеса и икономическия растеж. Нужно е да бъде разработена и широко обсъдена дългосрочна, практически ориентирана политика за насърчаване на производството и икономическия растеж. Повечето от факторите, спъващи растежа, са добре известни от години и всяко правителство през последните 23 г., ако имаше управленска воля да стимулира производството и икономическия растеж, можеше да го направи. Единствената причина това да не се е случило е, че управляващите са се стремели към свръхрегулация над бизнеса. Практически всеки бизнес у нас се контролира и регулира най-малко от три държавни институции. Логично нито едно правителство не е предвиждало бюджет за подобен контролен апарат. Това доведе до парадокса, когато идват да те проверяват, държавните органи да фактурират присъствието си. Още по-тежко става положението, когато с вътрешноведомствена наредба контролиращият орган придобива правото да изисква документ, който той самият издава срещу заплащане. Ако добавим глобите, съдебните разходи, хонорарите на адвокати и частни съдебни изпълнители, съдебните такси и т.н., рекламираният пред чуждите инвеститори 10% корпоративен данък неусетно става 50%, без да се брои загубеното от бизнеса време да се ориентира в безумието на административните лабиринти.
За да се направи работеща програма за стимулиране на икономиката, е необходим задълбочен анализ на факторите, които потискат инициативата на бизнеса. Основните области, в които трябва да се търсят пречките пред българския малък и среден бизнес, могат да бъдат обобщени така:
* информационно обслужване
* пазар на труда
* национални пазари
* европейски пазари и износ
* капиталови пазари и кредитиране
* законодателство и регулаторна рамка
* макроикономически фактори
* социално-психологически фактори.
Проблемите пред бизнеса обикновено са комплексни. Дори едно бъдещо управление да постигне чудеса в някоя от изброените области, няма гаранция, че това ще бъде оценено от бизнеса, ако друга дреболия създава спънки. За предпочитане е политиката за насърчаване на бизнеса да бъде сдържана, но системна, и да се развива на етапи, от които се очакват конкретни резултати.
За разлика от западноевропейските фирми българските предприемачи нито имат опит, нито достатъчно информация, за да се ориентират в сложна пазарна среда. А българският пазар е наистина сложен поради:
* пълния колапс на вътрешното потребление
* силната конкуренция от европейски производители
* неблагоприятните ценови условия поради надценения лев
* силно картелирания пазар от олигархични и други фирми с политическа протекция.
С адекватна пазарна информация на практика разполагат единствено най-богатите фирми, които са в състояние сами да издържат информационно-аналитични звена или имат абонаменти за скъпо платени международни източници. Общодостъпната статистическа информация не само че не е структурирана според потребностите на бизнеса, но се публикува с едногодишно изоставане и често е натоварена със съмнения, че обслужва нечии цели. Вероятно в държавата има актуална и добре структурирана пазарна информация, защото без такава правителствата няма как да вземат аргументирани решения.
Надявам се, че българските политици вече са разбрали какво означава финансова стабилност, банкова консолидация, политически съюз и не прибързват с ентусиазма на чавдарчета да прегръщат всяка нова европейска идея, както направиха с европейската финансова стабилност. Добре е да забележат, че някои европейски страни като Ирландия, Испания, Унгария дори отказват финансова помощ.
На пръв поглед увеличаването на доходите е най-трудната задача пред бъдещите управляващи в условията на валутен борд. Задачата обаче може да се окаже по-лесна, отколкото сме очаквали. Повод за такъв оптимизъм дава обстоятелството, че българската икономика дълго е била потискана. Ако малко се отпусне мъртвата хватка, оцелелите предприятия бързо ще се съживят и ще дадат необходимия тласък за ново възраждане.