Надеждите за по-справедливо общество не се оправдаха

Венелин Михайлов е роден на 12 октомври 1989 г. в София. Завършва през 2008 г. Националната гимназия за древни езици и култури "Константин Кирил Философ", а през 2013 - магистратура по нова и съвременна българска история в СУ "Св. Климент Охридски". От 2014 г. е докторант по съвременна българска история към института за исторически изследвания на БАН.


"Промяната на отношението на младите към политиците е мъчителна"


- Г-н Михайлов, вие изследвате съвременната българска история - от 1980 до днес. Роден сте 1989 г., как решихте да се занимавате с такава тема?
- Интересът ми към съвременната българска история се появи още като ученик в гимназията. Впоследствие, като студент в Историческия факултет на СУ специализирах история на Русия и история на България от 1878 до края на ХХ век. Реших да се занимавам с темата за прехода поради това, че тя не е изследвана, а и защото научният анализ на процесите през 90-те години е необходим за преодоляване на много митове, свързани с прехода. Като историк държа да има минимална времева дистанция - минимум 10 или 15 години, за да анализирам дадено събитие.
- В последните 26 години всички говорят за "преход", но малко обясняват преход от какво към какво?
- В обществото няма консенсус за оценката на прехода и това е нормално поради огромното разделение сред хората. По мое мнение през 1988-2007 се извършва преход от тоталитарен съветски модел на социализма към съвременен капитализъм от неолиберален тип в съответствие с идеите на Милтън Фридман за тотално изтегляне на държавата от икономиката и обществото. Определям такива хронологически граници, тъй като преходът започва още в края на управлението на Живков и завършва с приемането на България в ЕС. Социализмът е тоталитарен поради тоталния контрол на една партия - БКП - върху цялото общество и липсата на политическа алтернатива. Съветски - поради възприемането на съветския модел на социализма след 1947 г. Капитализмът пък е неолиберален поради установяването на неолиберализма като официална идеология в България през 1997 г. след въвеждане на валутния борд. По дефиниция капитализмът е олигархичен поради контрола над обществото от една тясна прослойка, която защитава собствените си интереси - на гръцки олигархия означава власт на малцинството. Тази прослойка е сплав от старата комунистическа номенклатура и действащите съвместно с нея нови политически актьори, зависими и от външни фактори - САЩ, МВФ и глобалния капитал.
- На младите хора как може да им се обясни тази дума. Те въобще свързват ли я с нещо?
- Преходът може да се обясни като трансформация на една политико-икономическа система в друга. Младите хора в голямата си част не се интересуват от миналото на България, близко и далечно. Затова те трудно разбират понятия като преход. Според мен младежта свързва прехода главно с икономическата разруха и социалната поляризация, с липсата на перспектива за младите хора.
- Пред какви предизвикателства се изправи България след 1989 г.?
- На първо място са външнополитическите и външноикономическите. В условията на разпад на социалистическата система в Европа България се преориентира икономически и военно към Европейската общност и НАТО. На второ място са факторите, свързани със сигурността поради военните конфликти на Балканите през 90-те години и взрива на престъпността в резултат на икономическата и социалната трансформация.
На трето място - трансформацията на политическата система. Тук има два фактора - вътрешен и външен. Вътрешният фактор е свързан с желанието на политици от БКП, преименувана в БСП, да моделират новата политическа система, подпомагайки създаването на новите политически сили, както и с политическата енергия, възникнала в резултат на отмяната на еднопартийната система. Факт е, че влиятелни дейци на Социалистическата партия допринасят не само финансово, но и кадрово за формирането на Съюза на демократичните сили и Движението за права и свободи. Външният фактор в лицето на Съветския съюз - до 1991, и Съединените щати, също участва активно. САЩ подпомагат развитието на СДС през 90-те години. Реално в българското общество се оформят две големи групи - едната, подкрепяща СДС, която иска демонтаж на стария режим и създаване на капитализъм от европейски тип, заедно с интеграция в НАТО и ЕС. Другата група, подкрепяща БСП, иска усъвършенстване на социализма чрез въвеждане на пазарни механизми при запазване на постиженията на социалистическия период в областта на социалното дело, културата, образованието и здравеопазването. Приблизително тези две групи обхващат около 5 милиона души - БСП има 2,5 млн., също толкова има и СДС. Поради интензивните политически и социално-икономически процеси тези групи постепенно се свиват, но до средата на 90-те БСП има преобладаващо влияние в повечето региони на страната, докато СДС разчита на подкрепа предимно сред жителите на големите областни центрове - София, Пловдив, Варна, Габрово, Русе, Благоевград. В края на 90-те години в резултат на смяната на собствеността, на преобразованията в здравеопазването, социалното дело и културата двете групи постепенно губят своето значение.
На четвърто място са предизвикателствата в областта на културата. България се отваря културно към Запада още през 70-те години, но особено силен е този процес от края на 80-те години до наши дни в контекста на влиянието на глобализацията върху българската култура. Това довежда до промяна в развитието на киното, театъра, на музикалните стилове, литературата, на начина на живот, на мисленето.
На пето място - смяната на ценностите. Отказът от комунистическата идеология води до постепенната й замяна с неолиберализма през 1989-1997 г.
- Претърпя ли страната тази така жадувана промяна?
- За около двадесет години България наистина се преобрази, но преобразованията имаха по-скоро отрицателен характер, макар че имаше технологичен напредък в някои сфери. В този смисъл надеждите за по-справедливо, по-модерно общество не се оправдаха. Напротив, разрушителната стихия взе връх, не бяха създадени ефективни държавни институции и механизми за самоконтрол на обществото. Главната причина за това е неподготвеността на българското общество за трансформацията на тоталитарния социализъм в неолиберален съвременен капитализъм. Впрочем самият политически елит независимо от партийната принадлежност до края на 90-те използваше термина пазарна икономика умишлено, за да прикрие характера на извършваните промени, които според проф. Димитър Луджев, историк и същевременно активен участник в прехода, имаха революционен характер. Действително имаше социална революция, тъй като относително егалитарното в социално отношение социалистическо общество се трансформира в капиталистическо - общество на много бедни и малко свръхбогати. Тази революция бе извършена в периода 1991-2001, но разтърси българската нация.
- Оправдаха ли се очакванията на хората за по-светло бъдеще и демокрация?
- Очакванията бяха прекалено идеалистични, несъобразени с действителността. Поради това те не се оправдаха. Демокрацията може да съществува само при активно участие на гражданите в политическите процеси, а такова в България няма. Романтичният период на прехода, свързан с огромните надежди за по-добро бъдеще, обхваща периода 1989-1994 - това са годините, когато избирателната активност е над 75%, когато мнозинството от българските граждани активно участват в политическия живот в различни форми. Но това са по-скоро наченки на демокрация. През 1995-2001 в резултат на тежката икономическа, финансова и социална криза, последвана от болезнено преструктуриране на икономиката, финансите и социалната сфера, настъпи огромното разочарование, което в първото десетилетие на новия век се превърна в апатия, а след 2007 - и в отвращение към политическите процеси.
- Можете ли да дадете определение на случилото се в годините след промените?
- Утвърждаване на съвременния капитализъм в България в контекста на европейското членство на нашата страна; все по-голяма социална поляризация - бедните стават още по-бедни, богатите - още по-богати; ценностна, социална и културна деградация на обществото.
- Какво накара толкова хора в годините да напуснат страната?
- Главните причини за емиграцията са огромната безработица и бедност и желанието на хората за по-висок жизнен стандарт, както и националният нихилизъм.
- В дъното сме на почти всички положителни европейски класации, но пък сме в челото на отрицателните, как си обяснявате това? Времето преди 1989г. ли е виновно?
- Времето преди 1989 може да е виновно донякъде за демографската криза, тъй като наченките на демографския проблем следва да се търсят още през 70-те години на миналия век, както и за икономическата поради технологичното изоставане на българските предприятия, нарушаването на основни икономически закони в условията на централно-планирана икономика. Но основната причина за огромното изоставане на България е катастрофата в икономическо отношение след 1990 г. Въпреки икономическите проблеми през 80-те години по данни на ООН по индекс на човешкото развитие през 1990 страната ни е на 27 място в света, а днес - на 58-мо.
- Голяма част от младите не се интересуват от политическите процеси, развили са антипатия към политиците, това как може да се промени?
- Този проблем е фундаментален. Промяната на отношението на младите към политиците е мъчителна, но е възможна само при смяна на политическия елит, която е трудно постижима в сегашните условия.