Узурпатори на власт

Правителството на Андрей Гюров сътвори едно мини чудо. За по-малко от седмица на власт то изтри напълно спомена за кабинета на Росен Желязков и успя да пресуши дори и малките остатъци от автентична протестна енергия. И тук дори не говорим за изгърмелия вицепремиер по честните избори, нелепостите в МВР, за видеоблогъра, който се барикадира в Министерството на земеделието или НПО-активиста, пратен в правосъдието. Говорим за поголовното назначение на партийни активисти на ПП-ДБ като областни управители. А това вече е узурпация на власт. Партия с одобрение между 8 и 10 процента посегна с криви и хищни пръсти към цялата власт и солидно преяде с нея. И какви екземпляри само бяха възкръсени като държавни чиновници! Вяра Тодева пак поема София. В биографията на тази правоверна комсомолка има едно-единствено "постижение" - именно по нейно време беше нарязан Паметникът на съветската армия, а днес мястото се е превърнало в змиярник в сърцето на София. И оттогава досега държавата системно дава пари за охрана на фигурите, за охрана на запустелия парцел. Тодева е символ на десницата. След тях остават само постапокалиптични сцени и пълен хаос. В Плевен пък областен управител става човек, който присъства на снимка как празнува Трифон Зарезан с група от хора, сред които и педофилът Ивайло Калушев, гръмнал двама души, преди да се самоубие. А ако разровим биографиите на всички останали, ще видим, че това са хора без експертиза, без мнение, но безусловно предани на градската десница, комсомолци до един. 
Гюров не е получавал мандат за това. Той не създаде правителство, което да има поне минимално доверие. Той сътвори нещо като продукт на политически инцест между ПП-ДБ и Ахмед Доган, а това извращение сега пълни въздуха с отровните си миазми. 
Пред очите си имаме кабинет, който не цели честни избори. Това е партократично чудовище, което да изпълни скритите блянове на ПП, записани в тяхната касета, където на висок глас мечтаеха за избори с "наше МВР".  
Разбира се, с цялата си чудовищна глупост градското дясно не схваща, че служебната власт е капан. Защото, преяждайки с назначения, постове и облаги, те се превръщат в основна мишена на предизборната кампания и ще получат десетки медийни изстрели. Ясно е, че сектата е непоклатима. Тя никога не е в състояние да оцени обективно реалността и разсъждава в лирични маразми от типа: "Колко е хубаво, че кочината квичи...". Заради това в деня след избори всички те ще се събудят с махмурлук, без да са в състояние да си отговорят на основния въпрос - как така партията, която преди два месеца искаше 121 депутати, сега е на път да удари едноцифрен резултат. И отговорът е в чудовищата, които постоянно ражда. Чудовища като кабинета "Гюров", който ще остане в историята като най-некадърния и провален кабинет, а това е станало ясно още на третия ден.