Ще видите вие!

Изключително неприятно. Осем депутати от БСП станаха причина ветото на президента Илияна Йотова за ограничаването на секциите в страни извън ЕС да не мине. И това стана, въпреки изричното решение на Изпълнителното бюро за обратното. Очаквайте сега дълги дни медиите да се занимават с този разлом в БСП, да го нищят садистично, да го лигавят в телевизионни формати с неприкрито наслаждение. А всичко това се случва на фона на идваща предизборна кампания и заявката за промяна в БСП.
Нека да бъдем брутално честни. Всеки народен представител има право на собствено мнение, но точно това гласуване беше ключово и се случи под микроскопа на медиите и общественото внимание. И заради това гласуването на осмината не е просто мнение. Тяхната позиция граничи със саботажа. Защото именно в мигове като този се доказват политически заявки, уверения и си личи кой работи за бъдещето на БСП и кой се опитва да спъне левицата преди избори, които са ключови за нейното оцеляване. Всеки един от тези осем, ако толкова не може да се примири с пречупването на съвестта си, можеше просто да не влезе в залата и да не гласува. Изборът на обратното обаче е ритане в кокалчетата и изключително неприятна сянка, която се завръща от миналото на БСП, за да може да разяде с токсичната си атмосфера всичко, което левицата постигна след своя конгрес...
Сред социалистите упорито се разказва историята на една депутатка, която с нескрито наслаждение преди заседанието на правната комисия казва: "Сега ще видите вие!".
Този синдром е ужасен. Кой има да вижда каквото и да е? Избирателите на БСП, които пожелаха промяна? Новото ръководство, което пое един потъващ кораб с надеждата да го закрепи? Цялото общество, което е настръхнало и ядосано и чака знак, че е било чуто? Кой и какво има да вижда? Това ли е начинът, по който ще работи левицата оттук нататък? Ще го играем напук? На "хак да ви е"? На "на ви сега"? Точно тази начин на работа я стопи, разнищи, омаломощи и превърна в незначителна политическа сила. Ако някой не разбира това, значи не е разбрал абсолютно нищо. 
Още едно откровение. Аз също съм от хората, които смятат, че секциите в страни извън ЕС трябва да бъдат ограничени. Заявявал съм своята позиция многократно. Същевременно обаче изключително добре разбирам нуждата от промяна на политическата линия. В началото на този месец Крум Зарков бе избран с огромно мнозинство от делегатите на конгреса и всеки нормален човек би уважил неговото желание за промяна на този вот. Най-малкото, защото новият председател заслужава толеранс да приложи своята политическа линия, да получи шанс за стабилизация на левицата и да даде всичко от себе си БСП да не изпадне от парламента. Историята на партията е пълна с несъгласни с едно или друго решение депутати, които са се вслушвали в предписанията на ръководството. Защото така функционират политическите формации. Защото парламентарната дисциплина е важна, когато една партия иска да покаже различно лице. Защото, в крайна сметка, отделният народен представител е функция на своите избиратели и не може да се държи като самостоятелен електрон. Освен, ако не иска да докаже на абсолютно всички, че в БСП има външна паяжина, която е оплела душите на тези, които не се съобразиха с решението на ръководството. Днес БСП отново отива на избори с изпитание за своята съвест и морал. И ми е жал за всички онези, които решиха да се запишат в историята с обратното.