Няма помирение без признаване на всички злини

Когато някой привежда примери от миналото, без да се съобразява с причинно-следствената връзка на събитията и дори с тяхната последователност, когато рови в историята от определен момент нататък, а не откъдето могат поне хронологично вярно да се опишат процесите, това е сигурен знак, че той е манипулатор. Че целта му е не да представи възможно най-точно случилото се, а да го поднесе в оня деформиран вид, който ще обслужи интересите му.
И около тазгодишния 9 септември поредният взрив на този тип поведение задръсти отново публичното пространство. Вече почти три десетилетия се прибягва до едни и същи мантри, които колкото повече изветряват, толкова по-упорито се поднасят. Не просто с очакването, а с нахалното настояване най-сетне масово да повярваме, че до 1944 г. у нас царят мир и любов, но комунистите правят преврат, с което злините нахлуват в живота на българина. Което обаче съвсем не е така. Насилието не започва на 9 септември. То, включително и политически мотивираното, присъства в цялата ни следосвобожденска история. Политическите репресии, в това число и убийствата, също не са патент на тази дата. Както и забраната на партиите. И лагерите не са запазена марка на 9 септември, те съществуват и преди това. Не е нещо ново и ликвидирането на интелектуалци. Атентатът в катедралата "Света Неделя" на 16 април 1925 г. е тежко злодеяние, но то не предшества кървавия терор след Юнското и Септемврийското въстание. Както пък двете въстания не предшестват Деветоюнския преврат и убийството на премиера Стамболийски. И референдумът през 1922 г. за съдене на виновниците за двете национални катастрофи няма как да е преди самите катастрофи.
Хронологията на събитията не може да се промени, затова те се вкарват в употреба, откъдето е удобно. Или пък се подменя интерпретацията им. И така се внушава, че земеделците са вдигнали Юнското въстание преди преврата, а пък комунистите са създали лагерите, още докато са били в нелегалност. А пактът "Молотов-Рибентроп" бил идеологически обоснован, защото националсоциализмът и комунизмът са братя и дори близнаци. Първоначалната му подкрепа от българските комунисти се разглежда като непростим грях, като се премълчава, че той се посреща с възхищение и от тогавашната власт, а депутатите от 25-ото Народно събрание дори го наричат "щастливо съвпадение за нашата страна". Това споразумение може да е плод на всичко друго, примерно на териториални претенции, на имперски амбиции, но не и на идеологическа близост. Иначе трябва да приемем, че има идеологическа близост и между СССР и САЩ, които заедно с Великобритания и Франция воюват като съюзници срещу хитлеристката коалиция, което няма как да не звучи абсурдно.
Защо е нужно всичко това? Толкова ли е трудно да се признаят и злините преди 9 септември? Вместо да се разпространява клишето, че БСП не се била извинила за периода след това? Напротив, тя го стори още в началото на прехода в специална декларация, нейни отговорни представители го направиха неведнъж и в пленарната зала, и от други авторитетни трибуни. Кой обаче ще се извини за предишното време? И кога? Или поне да се разграничи от обвързването ни с нацистка Германия, от фашистката практика у нас, от преследването на участниците в антифашистката съпротива.
Нормално е това да сторят онези десни партии, които смятат, че преди 9 септември България е вървяла по правилен път. Само че те предпочитат да внушават, че у нас не е имало фашизъм, защото тогавашната практика не се вписвала достатъчно в определението на Желю Желев от едноименната му книга. Продължиха да го твърдят и след като самият Желев, вече като президент, призна, че онзи режим по същността си е бил монархофашистки. Така им е по-лесно - като не е имало фашизъм, не е имало и антифашистка съпротива, а партизаните са били терористи. Макар и подкрепяни не само от Москва, но и от Лондон и Вашингтон. Не се притесняват, че по този начин България се представя пред света като единствената участничка в Тристранния пакт, на чиято територия не се е  разгърнала съпротива срещу хитлерофашизма. Това не само е позорно, но и не е вярно. За тях обаче е важно, че така изчистват миналото на своите предшественици, на идейните си родоначалници. Единствено виновни остават комунистите, поради което днешните им наследници - социалистите, трябва да бъдат по-ниски от тревата и по-тихи от водата.
Когато се анализира семеен скандал, е добре да се започне от самото му начало, а не на когото от съпрузите, откъдето му е удобно. Обществото е като семейството. Ако историята се разглежда не в нейната причинна обусловеност или поне последователност, а откъдето започват плюсовете за всяка от спорещите страни, няма да постигнем нито разбирателство, нито помирение. Пък после ще се чудим защо други народи си живеят живота, а ние все оцеляваме.

Други текстове от автора на: www.ivoatanasov.info