Ментета ли ни управляват?

Той може да бъде толкова реален, че да изглежда нереален за попрището, на което се е посветил. До такава степен, че превърналите строгия протокол в своя втора природа европейски лидери да си задават нелепия въпрос дали случайно не сънуват. И сякаш за да се уверят, че е от плът и кръв, Берлускони да му мери гърба с педи, Меркел да му прехвърля пържола от своята чиния, а Камерън да пътува в управлявания от него джип по стръмните пътища на Странджа. Той може да е дотолкова истински, че плътта и кръвта му не само да са достатъчни, но и да хартисват. И да са от групата, сродяваща го със знакови фигури от нашето минало - с предшественици в управлението, според някои, и с герои от литературната класика, според други. И въпреки това да оставя впечатлението, че онова, което виждаме, не е оригиналът, а образът, в който е влязъл.
Той може да е по-жизнен от мнозина, взети заедно - през ден да рита мач, да играе тенис и дори да печели турнири, да ходи във фитнеса и да вдига 145 кг от лежанка, да кара без почивен ден, но като прескочи по работа до Варна, да успее все пак да се изкъпе един-два пъти за цяло лято. Може да е по-естествен от всички около себе си, взети заедно - да разказва непринудено за филията с мас от детството, за юмручното право зад кантона в голямото междучасие, да споделя, че се разбира с избирателите, защото той е прост и те са прости, да настоява да се намерят телешки пържолки за следовото куче, да прегръща почитателите си, да ги подблагва с подходяща дума, да ги уверява, че в сърцето си има място за всекиго или поне за всякоя от тях. И въпреки това да оставя впечатлението, че онова, което се вижда, не е същността му, а ролята, в която се е вживял.
Той може днес да каже, че сравняването му с Тато не му харесва, защото е несъизмерим с него. Че би било огромен успех за всяко правителство, ако успее да постигне дори една стотна от това, което Живков е построил за България и което е сторено по време на неговото управление. Че бихме се радвали, ако доближим икономическия ръст на тогавашната държава. Фактът, че толкова години след падането му от власт никой не го бил забравил, показвал, че доста неща са били направени. Факт било също, че четвърт век ние само приватизираме това, което е построено дотогава. И сякаш забравяйки днешните си думи, утре ще негодува, че страната ни е най-бедната в ЕС заради стогодишното(?!) управление на социалистите.
Той може днес да ни увери, че мечтата му е в Черно море да има платноходки, лодки и тръба за газ. А не флотилия и чужди кораби. Като се разхождат подводници, каква ще е тази тръба? Започнем ли ежедневно да патрулираме с натовски кораби, веднага ще последва реакция на Русия. Но когато се разминават военни кораби, това не само не е привлекателно за туризма, но може и някъде да се срещнат... А утре, без да му мигне окото, може да твърди точно обратното - че като член на НАТО трябва да разглеждаме Русия като най-големия враг. По-опасен дори от ислямския тероризъм.
За всеки по-проницателен е ясно, че той е искрен, когато казва добри думи за миналото и когато не желае членството ни в ЕС и НАТО да поставя на изпитание отношенията ни с Русия. Прави го дори в противоречие със Закона за обявяване на комунистическия режим в България за престъпен. И не само защото този нормативен акт е декларативен, без реални последствия за нарушаващите го. А тъй като човекът така си мисли. Тогава защо се извърта? Какво му налага да го прави?
Според някои е въпрос на зодия - за близнаците е типично днес да кажат нещо, а утре - съвсем противоположното. Според други той смята, че сме забравили предишните му думи и затуй преспокойно ни омайва с точно обратните. А може и след поредните невписващи се в мейнстрийма мисли да му напомнят какви всъщност трябва да ги говори днес. И вчера, и утре. Да го подсещат, че е излязъл от петолинието. И толкова да му стесняват периметъра за изява, че то вече да е трилиние и дори двулиние.
Това премятане съвсем не е характерно единствено за него. Ето защо не само с основание, но и с тревога, трябва да се питаме дали ни управляват истински хора, или тяхното второ "аз"? В ключовите моменти с оригинала ли имаме работа, или с ерзаца? Менталното ли взима решенията, или ментетното? Ако второто преобладава, има ли кой да носи отговорност за управлението? Нали всеки може да се оправдае, че няма как да бъде виновен за действията на двойника си. Ако лавират, за да пазят интересите на страната, можем все пак да махнем с ръка, колкото и недостоен да ни се вижда начинът, по който го правят. Но ако лъкатушат заради собственото си оцеляване, се налага не просто да махнем с ръка. А да махнем от позициите им онези, които са превърнали този похват в лично изгоден модус вивенди.

Други текстове от автора на www.ivoatanasov.info