Балаганът учебна година

Началото на учебната година вече традиционно се посреща с много промени. Този път обаче е трудно да се каже какви ще бъдат те и ще ги има ли. Защото толкова е различно и толкова разнопосочно приказването, което идва откъм МОМН и просветния министър Сергей Игнатов, че си е направо невъзможно един родител да му хване края какво всъщност предстои за детето му.
В началото на миналия септември хит бяха намеренията да се затяга дисциплината в класните стаи и училището да общува с родителите по нов начин. Като обаче ги и глобява солено, ако детето не се появява зад чина (от глобите сега май взеха да се отказват). Ученикът пък трябваше да получава и оценка за поведение, характеристики в края на годината и така да осъзнае, че има нови отговорности.

Темата бе осмукана и оглозгана

отвсякъде в медиите, вихриха се страсти "за" и "против", сетне всичко потъна в небитието и никой не чу има ли го, няма ли го въпросното поведение. Бе изхабена достатъчно обществена енергия около намеренията на просветния екип за нов Закон за училищното обучение, който както винаги трябваше да извърши "кардинална реформа" в ненареформиралата се от 20 години насам система на българското средно образование. Твърдо бе обещано въпросният нов закон да влезе в сила от септември 2010 г. Уви, до ден днешен го няма, сега го обещават "към края на тази година".
По някое време министър Игнатов се зае с учебниците - чете ги, бучи флагчета по страниците с отдавна всеизвестните академични "бисери" в тях и накрая откри нещо, което вече много поколения добре знаят -

че учебниците са лоши

И като откри това, тутакси обеща всичките да се пренапишат, което породи бурни възторзи сред омаломощените от четене на малоумия деца и родители. Много по-тихо обаче мина в следващите дни уточнението, че това ще стане, когато се приеме новият закон; когато след това се появят нови държавни образователни изисквания; когато се променят учебните планове; когато след тях се пренапишат учебните програми; когато после се обявят конкурси и се намерят пари, т.е... когато цъфнат налъмите. Иначе министърът дълбокомисленоо глаголеше как "Андрешко трябва да стане европеец и да бъде ориентиран към европейските ценности" (!). Реалният факт е, че учебниците, които са всеизвестно лоши, след броени дни отново влизат в ученическите чанти за учебната 2010-2011 г. според заповед, издадена от министъра още през януари т.г. Затова следващ випуск деца започва да срича, без да разбира как "недиалогичността на чорбаджи Юрдан спрямо идеите на времето се подчертава чрез ситуирането на героя в пространството на битовото безвремие". Или че

 "маргиналният образ на Мунчо

чиято граничност и лишеност има митологичен произход, е странен и привлекателен поради връзката му с мистериите на изкуството, красотата, безумието и пиянството". Да ме прости читателят за цитираното неприличие. Няма какво да се дивим на изнесената преди дни информация, че 40 на сто от гимназистите изобщо не си купуват учебници. И че 21 на сто от българчетата не завършват средно образование. Докато Европа иска да ги сведем до 10 на сто.           
Излишно е преповтарянето на "новите идеи", които ще направят новата "кардинална реформа" в средното училище. И без това ще ги повтаряме до втръсване, когато се появи прословутият нов закон. За да ги забравим след това? В момента пак не е актуален разговорът за това какво учебно съдържание се учи в училище, нито за държавните образователни изисквания, нито дали ще продължава измисленото оценяване на измислените тестове след VII клас и на матурите, при което оценките се нагаждат по усреднения резултат, постигнат от децата на изпита. И затова се оказват завишени и драстично се разминават с оценките от няколкото международни оценявания на знанията на учениците. Тези неща пак не са актуални. Единствено актуалното е ще тръгнат или няма да тръгнат

на училище 5-годишните

Защото когато разбра, че не е готово с многократно отлагания нов закон за училището, министерството вкара набързо стотни поред поправки в действащия Закон за народната просвета (ЗНП). С тях се предвижда задължителна предучилищна година и за децата, навършили 5-годишна възраст. Всъщност това бе основен пункт в управленската програма на ГЕРБ. И задължителната забавачка се превърна едва ли не в център на вселената, наречена образование.
Не че не е добре децата ни да започват "да се социализират" от малки, но тъкмо понеже е толкова важно, става съвсем неразбираемо защо за предучилищните занимания само се приказваше месеци наред, без да се вземат никакви мерки те да бъдат поне някак подготвени - с класни стаи или помещения в детските градини, с материална база, с възпитатели, с програми за обучението. Нищо подобно. Ще натикаме децата неизвестно къде, неизвестно с кого и неизвестно с какво ще ги занимаваме. Понеже и родители, и общини пропищяха от въпросния замисъл, във внесения проект за промяна в ЗНП спешно бе записано, че се дават две години "гратисен" период, в който общините да се подготвят за начинанието.
Само че и проектозаконът за промяна на закона

не успя да мине през парламента

преди ваканцията. Сега намеренията са идната седмица на галоп да бъде "пренесен" през комисия и пленарна зала, за да влезе в сила от 15 септември! Може ли някой да твърди, че това е сериозно отношение към образованието? Промени в училището не може да се правят повърхностно и сякаш хала ни гони, за тях трябва сериозна подготовка. Иначе самата идея се девалвира. Трябваше МОМН да има поне анализ какви са резултатите от предучилищната забавачка за 6-годишните, преди да говори за по-малките. Колко деца са обхванати в нея, като е задължителна, какви са резултатите? Само преди пет дни от МОМН обясняваха, че теръпва чакат от регионалните инспекторати дори данните за първолаците и прогнози за полуинтернатните групи. В МОМН знаят само, че децата, които трябва да тръгнат в I клас, са повече с около 6000 спрямо м.г. Но гадаят дали пък някои от тях не са станали първолаци на 6 години още през 2009-а - като че малките живеят на Луната, не в подопечните на МОМН училища. А в това време в столичната община обявяват, че и 5-годишните влизат в забавачката. Разбира се, без някой да има представа колко семейства ще поискат да се възползват от новата "образователна услуга". Нито пък колко нови възпитатели ще са нужни и откъде ще се вземат. Ами ако поправките в ЗНП изобщо не минат в парламента? Иначе финансовото министерство било заделило 7,5 млн. лв. за знанията на 5-годишните.
Извън празната шумотевица по сериозни въпроси остава онова жизненоважно нещо, което не е висока материя, но за което общините и училищата са действително загрижени - как

ще изкарат без пари предстоящите студени месеци

Ремонтите сега се правят на куц крак, каквото може, да се позакърпи и да се направи с нищо нещо. За всичките училища в страната Дянков сведе парите за ремонти до 800 000 лв. Подобряването на материалната база заради орязаните общински бюджети изобщо се отлага неизвестно за кога. Нищо чудно учителите и тебеширите вече да си купуват сами. Лошото е, че парите за т.нар. национални програми за развитие на образованието, чрез които на практика се извършва дейността на училищата, в бюджет 2010 са намалени почти наполовина спрямо м.г. Бяха 102 млн. лв. за 2009 г., сега са сведени до 56 млн. лв. С тези средства ще се плащат обезщетения за персонала на закритите училища в страната (общините са подали заявки да ликвидират 20 училища), транспортът на децата до средищни училища, програмата за роден език зад граница, за талантливи деца, прословутото външно оценяване (нефелно, но гълтащо добри пари). От Сдружението на общините вчера алармираха, че пари за транспорта на децата до средищни училища общините нямат. Това означава нови хиляди българчета просто да не ходят на училище. Това им готви държавата. Но и самото сдружение не можа да каже в настъпилия хаос колко общини нямат средства за училищния транспорт.
Развитието на професионалното образование и нещо много важно - програмата за кариерно развитие на учителите, ще почакат. Е, учителите винаги са последната дупка на кавала. Чудно ли е, че общините обявяват стотици незаети места за педагози по всички предмети? 
А иначе малко преди началото на новата учебна година се случи радостно събитие - нова голяма победа на поредния "златен" ученически отбор посъбуди у обществото мисъл за образованито. Политиците намериха добър повод да се покажат пред хората в "мъртвия сезон", срещнаха се с младите медалисти по информатика, потупаха ги по рамото, връчиха им награди. А момчетата, постигнали световни резултати, пристигайки на летището, охладиха всеобщия ентусиазъм: "Няма да останем в България, тук няма перспектива." Десетина дни след това чиновничка от МОМН

съобщи по телефона, че го пенсионират

(незаконно при това) на човека, който преди 20 години основа Международната олимпиада по информатика и за юбилея й в края на второто десетилетие я "докара" да се проведе отново в България. Човекът, който създаде световноизвестна математическа гимназия и 35 години не позволи нито веднъж качеството й да слезе под най-високата летва, бе буквално изпъден от работа - така, както чистачка не бива да изпъдиш. Просто доц. Кирчо Атанасов има нещастието да е директор на училището и бивш зам.-министър от БСП. Толкова за перспективите в България, за политическото отношение на управляващите към качествените хора и... за онова "няма да останем тук". Прави са децата.
Предстои ни нова учебна година. Кой ли ще е следващият балаган, с който просветната власт ще занимае обществото?