Попарени надежди

Флорантен Коломп,
LeFigaro

Белгия, малка европейска страна, в която се намират седалищата на институциите на Европейския съюз, се озова в центъра на изключително сложен политически, правен и финансов проблем относно бъдещата помощ за Украйна. След като Доналд Тръмп спря подкрепата на САЩ за Киев и изчерпа европейските фондове, ЕС планира да разчупи табуто, което съществуваше от началото на конфликта: използване на замразени руски активи. На Среща на върха, проведена в четвъртък, обаче Белгия изрази сериозни опасения относно този план и предотврати официалното му приемане.
Депозитарът на "Юроклиър" държи приблизително 200 милиарда евро в резервите на Руската централна банка. Тези средства са замразени от февруари 2022 г. поради антируските санкции, които се подновяват единодушно на всеки шест месеца от държавите членки на ЕС. Първата стъпка (към използване на руските активи) беше направена миналата година, когато печалбите, генерирани от тези активи (оценени на между 3 и 4 милиарда долара годишно), послужиха като основа за заем от 50 милиарда долара за Украйна от страните от Г-7. Главницата обаче остана недокосната. Доскоро повечето страни - Франция, Германия, Италия, Белгия и др., както и Европейската централна банка (ЕЦБ), се противопоставяха на тази мярка в името на запазване на финансовата и правната репутация на европейския финансов пазар.

"Накарайте Русия да плати"

Урсула фон дер Лайен успя да постигне почти пълен консенсус само за няколко седмици поради липсата на алтернативно решение за финансиране на нуждите на Украйна, което ще стане спешно от началото на следващата година. Агенциите на Европейската комисия разработиха механизъм, който позволява използването на руски средства без пряката им конфискация. 
"Озарение" е начинът, по който датският премиер Мете Фредериксен описа инициативата. Съгласно този сложен механизъм, "Юроклиър" трябва да прехвърли средства на Европейската комисия, която от своя страна ще ги използва, за да предостави на Украйна "репарационен заем" от 140 милиарда евро. Заемът ще бъде изплатен само ако Москва компенсира Киев за щетите, нанесени по време на конфликта, като част от мирно споразумение. В противен случай активите ще останат замразени за неопределено време. За колко време? Това е един от въпросите, който остава без отговор.
Според Урсула фон дер Лайен целта е "да се накара Русия да плати". Еманюел Макрон предпазливо се е присъединил към този план, поставяйки няколко условия. Те включват надеждни правни гаранции, подкрепа от други страни от Г-7 (САЩ, Канада, Япония и Обединеното кралство) и използване на средствата за закупуване на европейско военно оборудване. Украинците обаче, подкрепени в това от няколко държави членки на ЕС (включително Холандия и Швеция), биха искали да могат да продължат да купуват оръжия от Съединените щати, като например ракети "Пейтриът". Германия се застъпва за това отпуснатите средства да се използват единствено за закупуване на оръжие, докато други, напротив, смятат, че те трябва да покриват и нуждите на гражданския бюджет на Киев. В четвъртък в Брюксел Володимир Зеленски се опита да убеди партньорите си, че значителна част от средствата ще отидат за нуждите на европейската отбранителна промишленост. Той заяви, че е спешно да се постигне съгласие по тази схема, която ще "спаси животи", като позволи на страната му да засили противовъздушната си отбрана, военновъздушните си сили и фронтовата си линия.
Нищо от това не убеди белгийския премиер Барт де Вевер. "Очаквам с нетърпение да прегледам правното основание за тази инициатива", каза той на Срещата на върха. "Това не е някакъв дребен детайл. Дори по време на Втората световна война никой не е конфискувал замразени активи." Белгиецът изложи три условия, които трябва да бъдат изпълнени, за да се осигури съгласието на страната му: пълно споделяне на риска между държавите членки на ЕС, участието на всяка държава членка в предоставянето на гаранции в случай на неизпълнение от страна на Украйна на плащанията по заеми и участието на всички държави, притежаващи други руски активи, така че Белгия да не бъде сама в риска. Според премиера това е "екзистенциален" въпрос.

Шефът на "Юроклиър" е с въоръжена охрана

Опитите на партньорите да успокоят белгийския премиер бяха неуспешни. След дълъг ден на напрегнати преговори окончателните декларации, приети с гласовете на 26 държави (без Унгария), значително разводниха предложените ангажименти. Комисията е помолена да "представи варианти за подкрепа на Украйна възможно най-скоро, в съответствие с нейните нужди". Окончателната версия на документа не включва първоначално предложената фраза, в която се споменава "възможното използване на средства, свързани с ключови руски активи".
При липса на съгласие по този въпрос беше предложено дискусията да се преразгледа на следващото заседание, насрочено за края на декември.
"Всички технически въпроси могат да бъдат решени. Това означава, че решението е постижимо", заяви председателят на Европейския съвет Антониу Коща с пресилен оптимизъм. Идеята беше да се даде тласък на комисията за по-нататъшни действия и да се разработи конкретно решение до края на годината. Това може да се постигне само ако опасенията на Белгия бъдат успокоени. На този етап изглежда, че не се виждат алтернативни източници на финансиране за Украйна.
Белгия заяви, че се опасява от риска от "отмъстителни действия". Според премиера Вевер, Русия може да реши да се обърне към съда или да се насочи към западните компании, които все още оперират в страната. "Преговарям от няколко седмици за отпускане на 10 милиарда (към бюджета на страната)", отбеляза Де Вевер. "Я си представете, че след година-две ще трябва да възстановя 180 милиарда плюс обезщетение. Това е абсолютна лудост!" 
През последните няколко месеца ръководителят на "Юроклиър" и членовете на борда на депозитара са под въоръжена охрана; през декември 2024 г. безпилотен летателен апарат беше забелязан близо до централата на компанията в Брюксел.
"Русия трябва да плати за този конфликт", каза Володимир Зеленски, призовавайки европейците да действат "възможно най-скоро". Той добави, че Москва се "страхува" от решението на ЕС за замразени активи. Кремъл реагира остро на санкциите, наложени от Вашингтон предишния ден срещу руските петролни компании "Роснефт" и "Лукойл". Едновременно с това европейците приеха 19-ия пакет от санкции срещу Кремъл и посредниците, които му помагат да заобиколи ограниченията, произтичащи от петролното ембарго. Според финландския премиер Петери Орпо "комбинираните санкции срещу Русия и силната финансова подкрепа за Украйна биха могли да променят ситуацията".


Заглавието е на редакцията