Позиция
Европейци! Ама не съвсем...
Какво е да си примерен собственик на домашен любимец при странните "хрумки" на подуенската кметица
/ брой: 43
Гордеем се, че сме европейци. И ако някой оспори това наше мнение, веднага в нас се надига вълна от негативизъм и се дават множество опровержения за нашето голямо културно наследство, история и т.н.
Но ние живеем ли като европейци, мислим ли като тях? Естествено, че въпросът ми е риторичен, а отговорът е "не!".
Ето едно доказателство от множеството такива за това, че има много да вървим, докато стигнем европейския манталитет и начин на живот.
Районният кмет на "Подуяне" Ева Митова издава заповед на основание чл. 5, ал. 2 от Наредбата за придобиване, притежаване и отглеждане на домашни животни на територията на Столичната община и чл. 36, ал. 2, т. 7 от Наредбата за изграждане, поддържане и опазване на зелената система на Столичната община, с която определя местата, на които е позволено да се разхождат кучета.
А местата са
абсолютно непригодни
за тази цел, защото са прилежащи площи покрай най-натоварените пътни артерии в този район - булевардите "Ботевградско шосе" и "Владимир Вазов", канала на река Слатинска, както и още няколко места. Които, освен че не са безопасни за кучетата, също така не са и годни дори човек самичък да се разходи там...
Кметицата също така е забранила разхождането на домашните любимци, кучетата, на територията на градски паркове и градини. Чувам - някой веднага ще възкликне: "Парковете са за хора, не за животни!"
Е, именно по този начин расъждава и кметицата на район "Подуяне", като превишава пределите на своята компетентност, и е изменила Наредбата за придобиване, притежаване и отглеждане на домашни животни на територията на Столичната община, като вместо само за времето от 9.00 до 18.00 ч., изцяло е забранила разхождането на кучета в градските паркове и градини.
Но кажете ми, в коя европейска столица това е забранено? Или нека го погледнем по-този начин - в коя нормална държава има подобно нещо?
Гледаме филми, четем репортажи - навсякъде се вижда, че това е нормална практика, стига всеки да спазва определените условия. На много места в парковете на малки и големи европейски (и не само европейски!) градове има обособени "кучешки алеи", на които човек спокойно да може да си разходи домашния любимец. Трябва ли човекът да е принуден да разхожда кучето си на места, свърталища за глутници бездомни кучета, които освен че са опасни за неговото собствено куче, са опасни понякога и за самия собственик?
Трябва ли, докато разхожда кучето си, да се притеснява
да не пропадне в няколкометрова пропаст
каквито не една и две има покрай "Ботевградско шосе"? Или ако случайно вземе и му се скъса поводът, а кучето излезе на пътното платно, освен неговия живот, особено ако е по-едра порода домашен любимец, да рискува да се случат сериозни автопроизшествия?
Трябва ли, докато минава покрай канала на река Слатинска, да се страхува да не хване някоя зараза от труповете на мъртви животни и какви ли не опасни боклуци, които плуват във водите й...
Друг ще каже: "Но има хора, които се страхуват от кучета!"
Тук отново идва на дневен ред въпросът за възпитанието - ами домашното куче (по правило) не е обучено да е агресивно, то е ваксинирано, за него се полагат ежедневни грижи и е необходимо да му бъде осигурено място и време за разходки, в зависимост от физиологичното развитие на кучето, т.е. като е по-малко, то би трябвало да се разхожда по-често, а когато порасне, два пъти на ден му е (почти) достатъчно.
Нима хората, притежаващи домашни любимци,
трябва да бъдат поставяни едва ли не в нелегалност
все едно отглеждат чудовища, които никой, никъде за нищо на света не трябва да вижда? А същевременно се иска от собствениците стриктно да си плащат данъци и за тях!
Горецитираните мерки стимулират ли ги да правят това?
Г-жа Митова, подуенската кметица, определя местата в управлявания от нея район, където може да се разхождат (според нея) кучета. Странно ми е как хора, които не могат да се справят толкова време с проблемите с бездомните кучета, които вместо да намаляват като популация, се множат, хора, които отказват да помогнат за осъществяването на проект, свързан с изграждането на кучешки алеи, който трайно би решил този проблем, имат такива странни "хрумки" относно места, на които едва ли са отишли на място да видят за какво иде реч...
Да, всеки би се зарадвал, че най-после има някакво развитие по този проблем, че той е законово "добре стоящ" и по този начин напрежението ще намалее. Но отново се сблъскваме с българския пародокс - "даваме места" за разходка, ами как ще стигнат дотам собствениците на кучета, като е забранено преминаването през общодостъпните места за тази цел, т.е. през парковете и градинките?
Нима собственик, например на куче от породата немски дог, трябва да го носи на ръце, докато стигне до местата, определени от г-жа Митова, защото никъде в нейната заповед не става ясно как собствениците на кучета, разхождайки своите любимци и компаньони, биха могли да стигнат до определените места. В крайна сметка не всеки собственик притежава пинчер или ши-цу, за да го домъкне до някъде накак си...
И накрая - какво излиза? Ако си съвестен гражданин и искаш да спазваш разпоредбите, си "подложен на забрани". Плащаш си данъците и в замяна на това какво получаваш?
Истината е, че по този начин проблеми не се решават, ами само се влошават. Опасявам се, че след тази заповед доста хора ще се откажат от това да отглеждат домашни любимци, както и тези, които преди това са имали, а и имат желание да осиновят куче от някой приют. Имам предвид добрите и милостивите хора. Даже напротив, все повече домашни кучета ще се озовават изоставени на улицата от техните стопани поради невъзможността да бъдат отгледани нормално. И проблемите на столицата ни ще се задълбочават, това поне не е ли ясно?
Сами всички можем да си направим изводите от подобна рестриктивна заповед и докъде биха довели последици от нея.
Дали обаче кметицата на Подуяне може да го направи?
Нека никой не се залъгва и не плаши обществеността, че домашните кучета са най-големият кошмар за деца и майки! Статистически е доказано, че това просто не е вярно. Но затова пък, включително и по форуми и социални мрежи, някой се опитва да насъска хората да "сформират отряди от загрижени хора" с призиви за "изтребването на всички кучета". Например - чрез отравяне.
Какво общество сме всъщност? На какво учим тези след нас? Днес - куче, утре - човек... Слепи ли сме, не виждаме ли? Не се ли замисляме?