10 Ноември 2024неделя05:52 ч.

ВРЕМЕТО:

В неделя ще остане ветровито, а застудяването ще продължи. Превалявания се очакват главно в Северна България, а над югозападната половина от страната ще има и слънчеви часове. Райони с валежи ще има и в началото на новата седмица. Температурите ще останат без съществена промяна. В неделя ще остане ветровито, а застудяването ще продължи. Превалявания се очакват главно в Северна България, а над югозападната половина от страната ще има и слънчеви часове. Райони с валежи ще има и в началото на новата седмица. Температурите ще останат без съществена промяна.

Европа за... продан

Геополитическите посоки на азиатската валутно-финансова експанзия

/ брой: 43

автор:Петър Герасимов

visibility 3296

Завършила ли е т.нар. студена война? Въпрос с повишена трудност. На пръв поглед, след рухването на Съветския съюз и т.нар. "Източен блок" в края на 90-те години на миналия век, на картата на планетата остана само един-единствен печеливш - Съединените щати. Призракът на ядрения конфликт отстъпи назад, свръхсекретните атомни центрове на САЩ и Русия започнаха да си разменят делегации, започнаха да се режат на скрап ракети, танкове и самолети - с едновременната благословия (и съгласие) на Вашингтон и Москва.
Но както гласи мъдрата поговорка: "Нищо не е така, както изглежда". Над седем хиляди ядрени ракети от двете страни на Атлантическия океан продължават да са в т.нар. "технологическа готовност". В същото време еуфорията от геополитическата победа на Америка над Русия започна да отстъпва на фона на все по- нарастващите стопански и финансови проблеми, обхващащи както брега отвъд Атлантика, така и добрата стара Европа. Неолибералните теории  Рейгън-Тачър подхраниха за известно време в края на ХХ век боледуващата западна икономика, но после се оказа, че те са бомба със закъснител. Финансовият срив на САЩ преди две години, довел до най-тежката икономическа криза след 30-те години на двайсети век, показа, че формулата "колкото се може по-малко държава в икономиката" (към която така сляпо се придържаше и о.з. преподавателят по социалистическа политикономия Иван Костов), води единствено до задънена улица. Големи банки започнаха да фалират една след друга, безработицата рязко се повиши, процентите на годишния икономически ръст както в Америка, така и в Европа, се приближиха драматично към нулата.
На фона на тази нерадостна картина, някак си незабелязано се появи нов гигант, нова свръхсила - Китайската народна република (КНР). В последните години, белязани със знака на безпрецедентно икономическо свиване на големите западноевропейски държави и САЩ, Китай спокойно (и редовно) отбелязва годишен икономически ръст около 10 на сто. Поразително.
Валутният резерв на Китай вече се изчислява на повече от 2,6 трилиона долара. За по-голяма нагледност ще отбележа, че тази сума е равна на две хиляди и шестотин милиарда долара! Китай се превърна (някак много бързо) във втора икономическа сила в света, оставяйки с лекота зад гърба си мощната в интелектуално-технологично отношение Япония. За изминалата 2010 г. Пекин отчете около 6 трлн. брутен вътрешен продукт - цифра, която също трудно се побира в човешката глава. В края на януари т.г. президентът на социалистически Китай Ху Цзинтао направи официална визита в САЩ. Резултатът от посещението - подписани са търговски договори за $50 млрд., осигуряващи заетост на повече от 210 000 безработни американци. Само поръчките, договорени за доставка на граждански самолети от "Боинг", надхвърлят $19 милиарда - почти колкото годишния бюджет на България. Разбира се, подобен щедър жест към боледуващата американска икономика е похвален: зад него обаче се наблюдават и други ходове на суперразвиващата се китайска икономика, които не носят толкова филантропичен характер. По-скоро те са допълнителен щрих към

икономическата инвазия

на официален Пекин към Съединените щати. На китайския юан - паричната единица на КНР, известна още като ренминби (буквален превод - народна валута б.а.) е отредена нова роля - да излезе извън границите на Китай и да започне да участва в търговски сделки - в Съединените щати и в други региони на планетата. Проба в това отношение бе извършена още м.г., като юанът нахлу на пазара в Хонконг. Неотдавна контролираната от държавата китайска банка предложи на многобройните си клиенти в САЩ да търгуват с юани. Частни лица могат да обменят ренминби в американските клонове на банката в обем до 4000 долара дневно. Ограничението не важи за външнотърговски фирми.
Прогнозите в това отношение са оптимистични. Отново пример с Хонконг: търговията с юани започна едва през миналия юни, а в момента вече дневният оборот надхвърля 420 милиона долара. Китайският икономически експерт Ку Хонгбин предвижда до пет години 1/3 от международната търговия на Китай - над 2500 милиарда долара годишно, да се реализира в юани (понастоящем този дял е едва едно на сто). Тези цифри звучат до голяма степен като погребален звън за долара, който досега беше неоспорваната световна обменна единица. В тази насока могат да се тълкуват и думите на президента Ху Цзинтао, изречени малко преди пътуването му в САЩ. Той не се поколеба да нарече (малко недипломатично) американския долар "продукт на миналото".
В печата неотдавна се появи и съобщение, че  се обмисля смяна на щатския долар в търговията с петрол и природен газ. Идеята е доларът да бъде заменен с "кошница" от други валути - китайски юани, японски йени, евро и специална нова парична единица, печатана в няколко арабски държави, производителки на "черно злато" от Персийския залив. Огромната финансово-икономическа мощ на "Средната империя" - както преди векове са наричали Китай, несъмнено търси

нови посоки

за реализация, за осъществяване на амбициозни и мащабни стопански операции. Какво имам предвид? Ще си позволя да ви върна, драги читатели, към 80-те години на ХХ век, когато светът гледаше с изумление към "японското чудо". Една островна държава, неразполагаща с природни ресурси, срината до основи през 1946 г. като активен член на фашисткия троен съюз (имаше дори и такава песничка "Рим, Берлин и Токио, заедно..."), за някакви си две-три десетилетия успя да заеме почетното второ място в структурата на световното стопанство. Вестниците и телевизиите с удоволствие пишеха за това чудо, но то не доставяше никакво удоволствие на финансистите от Америка и Западна Европа. Какво последва? Приети бяха редица протекционистични закони, за да препънат инвазията на евтините японски стоки към западните пазари. Вашингтон вдигна бариери пред стотици хилядите японски тойоти и мазди, наводнили американския автомобилен пазар.
Токио не закъсня да отвърне на удара във все по-разгарящата се тогава търговска война. С капитали от страната на изгряващото слънце започнаха да се строят автомобилни, машиностроителни и какви ли не заводи, но... на територията на САЩ. Така японските производители се превръщаха автоматично в местни производители, за които не важеха строгите и високи митнически тарифи. Това продължи до последното десетилетие на миналия век, когато икономиката на Япония "прегря" и тя навлезе постепенно в сериозна икономическа криза.
Сега, три десетилетия по-късно, като че ли икономическият търговски сблъсък Изток-Запад отново се задълбочава. Но този път срещу САЩ не е островна Япония, а огромната "средна империя" на Азия-КНР. Приливът на китайски стоки в Америка и Европа прилича на цунами, което връхлита на огромни вълни и помита все по-големи сектори от икономиките на САЩ и на страните от стара Европа.
И отново се заговори за протекционистични мерки, за защита на местната индустрия, за това, че Пекин спекулира с евтиния юан и по този начин улеснява износа си. Китай със спокойствието на гигант не обръща внимание на подобни атаки. Но дали е така под повърхността на прословутото азиатско самообладание? Оказва се, че и официален Пекин планира и провежда без излишен шум своите атаки във все по-разгарящата се напоследък валутно-финансова война Изток-Запад.
В това отношение ярки примери предлага действителността в Европа. Изпадналите във финансова задлъжнялост страни като Гърция, Португалия, Ирландия, Испания, извън помощта, предлагана от ЕС, трескаво търсят начини за попълване на изпразнената до дъно държавна хазна. И естествено дойде моментът на изнасяне на борсата  на държавни активи - печатане и продажба на търг на т.нар. държавни ценни книжа (ДЦК), предлагане на недвижими имоти. Първа даде пример Гърция с продажби на малки острови из Егейско море. Последваха я Португалия и Ирландия, които - от своя страна - пуснаха емисии на ДЦК. Наскоро бе съобщено, че официален Лисабон е продал държавни ценни книжа на стойност милиард и двеста милиона евро. Сериозна сума. И кой е един от солидните купувачи - естествено Китай. Последван от японските икономисти, които открито заявиха, че ще "следват курса на Пекин" и ще инвестират в ДЦК в различни страни на Европа.
Но какво е особеното в тези емисии на държавни ценни книжа. Най-важното е, че те носят лихва, а също така са с определен, не много дълъг срок - например пет, десет или петнадесет години. А после купувачът, притежаващ пакет ДЦК, ще принуди съответната държава, в случая Португалия, да върне "тъпкано", както се казва, дължимите суми. С лихвите. А ако държавата няма такава възможност. Тогава започва като корабокрушенец да хвърля през борда (в ръцете на купувача на ДЦК) земи, предприятия, банки и др.
Очевидно Китай, Япония (а може би и други бързо развиващи се държави от Азия) са решили активно да се възползват от тежките пристъпи на икономическа криза, разтрисащи САЩ и Стария континент. Очевидно е дошъл моментът, когато Европа (ако не цялата, то частично) се обявява за... продан. И това не е за първи път: както гласи древната легенда, богът Зевс, преобразен в бик, е отвлякъл Европа - дъщеря на финикийския цар Агенор и тя родила от него критския владетел Минос... Никой не знае какво би родила днес Европа, ако бъде отвлечена от митичния китайски дракон. Още по-неясна е съдбата на Америка, където дори пък няма и легенди, поради нейната младенческа възраст.


Португалският премиер Жозе Сократиш е доволен от разговорите с китайския президент Ху Цзинтао. Но зад усмивките прозира желанието на Китай, Япония и други бързо развиващи се държави от Азия да се възползват от тежките пристъпи на икономическа криза, разтрисащи САЩ и Европа
снимка БГНЕС

Служители в АЯР на протест за по-високи заплати

автор:Дума

visibility 1746

/ брой: 214

"Лукойл": Не продаваме рафинерията в Бургас

автор:Дума

visibility 1742

/ брой: 214

25 нови влака от "Шкода" пристигат до 2026 г.

автор:Дума

visibility 1100

/ брой: 214

Брюксел разследва "Виза" и "Мастъркард" за таксите

автор:Дума

visibility 1599

/ брой: 214

Управляващата коалиция в Германия се разпадна

автор:Дума

visibility 1744

/ брой: 214

Харис обеща помощ на Тръмп до инаугурацията

автор:Дума

visibility 1725

/ брой: 214

В САЩ разработват план за мир в Украйна

автор:Дума

visibility 1767

/ брой: 214

Накратко

автор:Дума

visibility 1752

/ брой: 214

Пътят на разбитите надежди

автор:Александър Симов

visibility 1489

/ брой: 214

Непредсказуемият Тръмп

visibility 1560

/ брой: 214

БСП е микросвят, отражение на прехода

visibility 1589

/ брой: 214

Агнето сито и вълкът цял

автор:Гарабед Минасян

visibility 1442

/ брой: 214

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ