Европа е под заплаха от колапс

Мехмет Али ГЮЛЕР

Обемният Мюнхенски доклад за сигурността, публикуван ден преди началото на едноименната конференция, сочи към задънена улица за Европа.
Авторите на доклада, озаглавен "Под заплаха от колапс", заключават: "Следвоенният международен ред, изграден преди 80 години под ръководството на САЩ, се разпада." Те подчертават, че американският ред се разрушава от самите Съединени щати: "Най-влиятелният от тези, които се опитват да подкопаят съществуващите правила и институции, е президентът на САЩ Доналд Тръмп."
Авторите, макар и да критикуват Тръмп и неговата администрация, отбелязват също, че това не бива да се приписва на неговите "лични убеждения" и че подобни политики ще продължат и след него. Те допълват, че тези политики отразяват "интересите на американските елити".
Разбира се, тези оценки не са нови и бяха представени преди това на Световния икономически форум в Давос. Следователно основният въпрос е: какво ще направи Европа (ЕС) пред лицето на тази "заплаха от колапс"? Какво е решението на Европа? Именно това е проблемът с доклада: той предлага оценки, но не и решения. Освен това Европа еднолично блокира потенциалните решения.
Първо, Мюнхенският доклад за сигурността интерпретира Националната стратегия за сигурност на САЩ като доказателство, че САЩ игнорират ЕС и се стремят да поделят света с Китай и Русия. В него се твърди, че САЩ на практика са отстъпили региони извън Западното полукълбо, където са провъзгласили абсолютно господство на Китай и Русия.
Това обаче не е вярно. Да, САЩ дават приоритет на "доминирането в Западното полукълбо", но това не означава, че "отстъпват Източното полукълбо на Китай и Русия". Напротив, те се стремят да се борят с Китай и там.
И основният проблем е следният: докладът етикетира САЩ като "подриващи реда", но въпреки това разглежда Китай като заплаха: "Все по-могъщ Китай активно се стреми към регионално господство чрез провокации и натиск, които заплашват регионалната стабилност", се казва в доклада. Именно тук Европа се вкарва в задънена улица. От една страна, тя признава разрушителността на САЩ, от друга, се противопоставя на страни, с които би могла да формира съюзи, за да противодейства на това разрушение. И така - какво може да направи Европа, действайки "срещу всички"? С какво разполага, с какви ресурси?
Тук е важно следното наблюдение на известния американски икономист Ричард Улф: "Европа трябва да развие своите военни и отбранителни способности през следващите десет години и да настигне САЩ и Китай във високотехнологични области като изкуствения интелект. Ресурсите обаче са ограничени. В Европа, където дясноцентристките правителства съставляват мнозинство, това финансиране няма да бъде осигурено чрез облагане на богатите. Единствената възможност е да се направят драстични съкращения на програмите за социално подпомагане. Европа е стигнала до точката, в която трябва да жертва своя модел на социална държава, за да избегне постоянна зависимост от САЩ.“
Тази година иранското правителство не беше поканено на Мюнхенската конференция по сигурността. Според съобщения в немските медии германското външно министерство е посъветвало организаторите "да не отправят покана към Иран". Представители от около 60 държави и правителства от цял свят участват в конференцията, но иранското правителство не присъства. И все пак - Иран е една от основните теми за обсъждане!
Истински тревожното развитие е следното: иранското правителство отсъства, но Реза Пахлави, който иска да възстанови режима на шаха в Иран с подкрепата на САЩ, присъства! Неговата покана за конференцията като "новата надежда на Иран" е пореден знак, че Европа е "под заплаха от колапс".