"Ела да се разбереме!"

Няма как да сме забравили  откровенията на премиера при откриването на учебната година в родната му Банкя. Много се биех, с нескрита гордост призна той и дори показа на малчуганите трафопоста, зад който с юмруци и ритници са решавани всички препирни. Навярно всеки от моето поколение е имал в младите си години вземане-даване с грубиянството. Какъвто и да беше спорът, бабаитът го решаваше по един и същи начин: "Ела навънка да се разбереме!" А там, навън, аргументите на силата надделяваха над силата на аргументите. Това се случваше и в училище, когато тарторът се подразни, че не го признаваш за такъв, и в заведение, ако направиш бележка на някой напил се до козирката, и на студентска бригада, когато някой от местните е решил, че твоето момиче трябва да бъде негово.
Предишното общество не толерираше побойниците. Опитваше се да ги вкара в правия път, а ако не успяваше, ги вкарваше на друго място. След промените героите на нашето време вече са тъкмо бабаитите. Започнаха като рекетьори, охранители, силови застрахователи и за нула време станаха властелини. По-късно като гущери си отрязаха опашките, смениха анцузите с маркови костюми, някои дори се добраха до важни държавни постове, но методите им на действие си останаха при познатото: "Ела да се разбереме!" Може би защото силата им продължава да е точно там.
Тази седмица в трафопост бе превърнат самият парламент. Премиерът Борисов реши тук да придърпа опозицията и да я нашамари. На територията на истината не можа да го стори, но в пленарната зала нямаше проблеми - зад гърба му е комфортно депутатско мнозинство. При тази конфигурация той може не просто да спечели вот на доверие, но и дори да бъде избран за папа, стига да поиска. Скандалният му разговор с шефа на митниците Ваньо Танов бе обявен за фалшификат, на което нормалният човек има много да се чуди. Защото е безспорен факт, че толкова споменаваната сега пивоварна е била с отнет лиценз. Че в нея е била изпратена мобилна митническа група да провери дали тя не продължава да работи. И че след разговор по телефона групата е изтеглена от фабриката. А разговорът не е бил за нивото на река Дунав или за глобалното затопляне. Премиерът в прав текст казва, че е поел ангажимент към тази фирма. Очевидно той тогава още не е знаел, че Танов е подслушван, и си е позволил да говори доста свободно. А в резултат на указанията му чадърът над пивоварната е опънат. Кое тогава е фалшивото?
Ама аудиозаписите, които всички чухме, не били оригинални! Естествено, че не са. Кой ще помъкне вкъщи полицейския компютър? Очевидно разговорите са били презаписани, а оригиналите след определено време са изтрити служебно, каквито са правилата. Ама били монтаж! Дори премиерът надълго и нашироко обясни как Явор Дачков му звъннал в десет вечерта. И не за друго, а тъй като на журналиста му липсвали някои думички и по този начин искал да си ги набави, та до сутринта да ги вплете във флашката. Чак да ти стане неудобно, че тази фантазия е родена не в тъжния мозък на някой животновъд, чиито биволи са измрели от шапа, а идва от бивш главен секретар на МВР - най-високата професионална длъжност в това ведомство. Но дори да приемем, че такова скоростно и фино монтиране е технически възможно, нали онова, за което става дума, по-късно все пак се случва. Някой звук може и да е извибрирал, но височайшите указания са възприети и реализирани едно към едно. Пък и някои от другите участници в митническата акция срещу пивоварната вече признаха,  че разговорите са действителни.
 Направен бе опит да се наложи и друга нелепа версия - че подслушването е дело на частен субект. Дали обаче това е по силите на която и да е частна структура, след като се знае, че МВР харчи за тази дейност цели сто милиона годишно? Кой може да конкурира държавата, дори и да допуснем, че иска да го прави? Самият Танев е знаел, че е подслушван. Сетил се е, защото, по думите му, не бил олигофрен. Сигурно затова толкова си мери приказките. Но признава, че е бил подслушван по целесъобразност, а не по законосъобразност. И в двата случая обаче е ясно, че става дума за СРС-та. А щом е така, изтичането на записите си е от самото МВР. Което никак не е чудно. Вече едва ли не всеки втори катаджия и полицай, като види, че си познато лице, започва да ругае и Борисов, и Цветанов. Недоволството в системата е толкова голямо, че течът на информация сигурно е най-безобидният му израз.
 Спечеленият от правителството вот на доверие радва само наивните. Може и да става за вътрешна употреба, но на Европа няма как да й кажеш: "Ела да се разбереме!"  Веднага след гласуването и Финландия, след Германия, Франция и Холандия, заяви, че не ни иска в Шенген. Една страна, с която при Тодор Живков имахме безвизов режим. Кротките финландци не се трогват от дитирамбите за Борисов. Нито пък може да ги придърпаш до трафопоста в Банкя.

Други текстове от автора на: www.ivoatanasov.info