„ХАМАС“ ОБЯВИ ВОЙНА НА ЕВРЕЙСКАТА ДЪРЖАВА

Давид Ел,
DW

"Радикално-ислямска"- германските медии често използват това понятие, когато пишат и говорят за организацията „Хамас“. Но в хода на последната ескалация на напрежението в района за нея все по-често се говори като за ислямистка терористична организация. Повечето западни държави дават именно тази оценка. Изключение правят Норвегия и Швейцария. Позовавайки се на това, че са неутрални, двете държави поддържат контакти с „Хамас“. Но някои други държави стигат значително по-далеч в подкрепата си за тази организация.
„Хамас“ беше основана през втората половина на 1980-те години и още от самото начало е в опозиция на Организацията за освобождение на Палестина (ООП) на Ясер Арафат. Спори се дали „Хамас“ не е била създадена дори с паричната подкрепа на израелското правителство, с цел да бъде противовес на ООП – сценарий, който и двете страни днес категорично отричат.
За разлика от ООП, „Хамас“ отрича правото на съществуване на Израел. На емблемата на движението са изобразени Куполът на Скалата на Храмовия хълм в Ерусалим, както и очертанията на една палестинска държава, включваща и територията на Израел.
През 1993 г., в рамките на мирния процес от Осло, Ясер Арафат сключи мир с Израел и прекрати първата палестинска интифада. „Хамас“ тогава не призна тази историческа стъпка и продължи да извършва нападения срещу израелска територия. През 2006 г. „Хамас“ дори спечели абсолютно мнозинство на изборите в ивицата Газа, което година по-късно заздрави с една операция, носеща белезите на преврат. На Западния бряг управлява умерената партия „Фатах“ на Махмуд Абас. С други думи палестинските територии са разделени не само географски, но и в политическия смисъл на това понятие.

Тактиките на „Хамас“

От ивицата Газа „Хамас постоянно организираше нападенията си срещу Израел, които представяше като „самоотбрана“. На три пъти тези атаки прерастваха в открит военен конфликт с израелската армия: през 2008/2009; през 2012 и през 2014 г.
Ивицата Газа е един от най-гъсто населените райони в света, граничещ на юг и на изток съответно с Израел и Египет, а на запад - със Средиземно море. До голяма степен ивицата е икономически изолирана от света. Голямата част от населението живее в крайна бедност и е зависимо от хуманитарна помощ. Под натиска на бившия американски президент Доналд Тръмп тези помощи бяха силно орязани.
При атаките си срещу Израел „Хамас“ използва местното население в Газа като жив щит. Ракетите често се изстрелват от гъсто населени квартали, а командните щабове се помещават в жилищни сгради. „Хамас“ редовно прокарва подземни тунели към Египет, през които в ивицата Газа се доставят нелегални оръжия. Египетското правителство обаче няма никакъв интерес да толерира тази практика.

Съюзници от чужбина

Един от най-важните спонсори и съюзници на „Хамас“ е Катар. През 2012 г. емирът на Катар стана първият държавен глава, посетил ръководството на „Хамас“ в Газа. Малката държавица от Персийския залив досега е превела на палестинците повече от 1,5 милиарда евро. Израел обаче се надява, че Катар, също както редица други арабски държави, ще се присъедини към споразумението „Авраам“, създадено по инициатива на Доналд Тръмп, като също ще установи дипломатически отношения с Израел.
Друг ключов съюзник на „Хамас“ е Турция. Непосредствено преди новата ескалация на насилието президентът Реджеп Ердоган обеща на ръководството на „Хамас“ подкрепата на своята страна. Съществуват и други спонсори на организацията - сред тях има редица неправителствени инициативи и сдружения, вкл. и някои от Германия. Според „Шпигел“, събираните в Германия дарения за „Хамас“ достигат милиони евро.

Ракетите на „Хамас“

Сегашният ракетен обстрел, на който е подложен Израел, значително надхвърля мащабите на всички предишни ескалации на насилие. „Хамас“ обяви, че в рамките само на няколко минути са били изстреляни 130 ракети. Подобно количество ракети поставя на изпитание дори израелската система за противовъздушна отбрана „Железен купол“ (Iron Dome).
Дълго време „Хамас“ си набавяше ракети от Иран. Вестник „Джерузалем пост“ цитира секретни източници, според които в арсенала на групировката има около 6000 ракети. Към тях се прибавят и други 8000 ракети, притежавани от „Ислямски джихад“, която понякога си сътрудничи с „Хамас“.
Според германския експерт за Близкия изток Фабиан Хинц, ракетите от Иран дълго време са стигали до ивицата Газа контрабандно през Судан и Египет. След отстраняването от власт на суданския диктатор Омар ал-Башир през 2019 г. този канал е блокиран. Основната част от ракетите си „Хамас“ произвежда сам - в ивицата Газа, ползвайки отчасти и чуждестранна помощ…

1993 г. Белият дом. Президентът Бил Клинтън между израелския премиер Ицхак Рабин и палестинския лидер Ясер Арафат. През 1990 г. Арафат започва тайни преговори с Израел, които водят до договорите от Осло. Тогава Палестина добива самоуправление за пет години на Западния бряг и ивицата Газа. През 1994 г. Арафат, Шимон Перес и Ицхак Рабин са наградени с Нобелова награда за мир. Арафат се завръща в Палестина като герой, но според други той е предател и колаборационист...