Празнично

Вече сме в Страстната седмица. Днес е Първи май, от 1939 г. е официален празник, но вече не е държавно тържество. То тая, втората република, от първия си ден заряза "творците на благата". Десните партии само на думи се интересуват от хората на наемния труд, нищо, че покровител на трудещите се е дърводелецът Йосиф, поне според папа Йоан ХХIII. Те, десните, нямат уши за исканията на "робите на труда", за да сторят поне жест на фалшиво самарянство. Впрочем добре знаем за какво служат ушите на управляващите - за подслушване, за слухтене, за следене, за дебнене... Цял свят вече узна това. Първи май днес е оставен само на левицата, а тя няма нищо против да бъде представител на трудовите хора и застъпник на интересите им. Още повече, че у нас бедните са 1,67 млн. души, народът изтрещя от мизерия, лидери сме по социално неравенство в Европа. Днес на първомайските прояви и на празника на ДУМА ще се усети предизборният пулс и дано народът проумее, че ако не спрем наглите от ГЕРБ, ще се върне мутренското управление. Който има нещо под шапката, знае какво ни чака.
Гергьовден като да е по-насърце за държавата с официалността на празничните си паради и помпозните водосвети на храбрата българска (и натовска) войска, която, както вече писах, цялата би се събрала на едно някогашно селско гергьовденско хорище. Не им е до празник на животновъдите, като им ликвидирахме отрасъла, а сега го довършва Брюксел. Народът пък яде сирене от всичко друго, а не от мляко.
Нещичко за оня, някогашния Гергьовден - най-обичания пролетен празник, ще разкажа в следващите редове. В народните песни се възхвалява "голям Великден", но "и още по-голям Гергьовден". Светецът-покровител на стадата и нивите "донася" на земята лятото. Защо тъкмо той е покровител на стадата? Отговорът на Христо Вакарелски е, защото народът има "иконографска представа за великомъченика Георги, главно в хероичния му вид на конник с ризница, убиващ с копие многоглава ламя". Логично е очакването, след като Свети Георги е преборил ламята, змея или дракона, както и да се нарича злото, и е отключил изворите на реките, дъждовете и росата, които преди това опашатата напаст е заключила, да настъпят честити и благоденствени дни за земеделци и овчари. Затова заколеното агне за курбан се разнася и изяжда с пожеланието "Да е на помощ Свети Георги!"
На Гергьовден природата се събужда, а това е съпроводено с много чудеса: гергьовската роса и вода придобиват целебна сила, а нощта срещу шестия ден на май се изпълва с тайнства - настъпва часът на магьосниците и магиите, на тревите и билките омайни, на заровените иманета. В ранни зори моми и невести берат цветя, билки и дъбова шума, с които окичват портите на къщите и кошарите си, украсяват момини пазви и момкови калпаци, захранват обредно овцете и добитъка. Правят се и три венеца: за овцата, която ще се издои първа, за агнето, което ще стане курбан за светеца, и за котела или ведрото с мляко. Жените пекли обредни хлябове, замесени с роса или мълчана вода, украсявали тестото с овчарска гега, зооморфни фигурки или къшла, пък - защо не! - и с овчарското куче. Доенето този ден е ритуално. В някои български земи то се прави през сребърна гривна, да увеличат млеконадоя. От надоеното мляко се изсипвало малко пред кошарата, глътка получавало най-малкото момче в семейството или рода, а останалото се раздавало на комшиите за здраве.
За курбан най-често се избирало първото родило се мъжко агне, предпочита се да е бяло. Окичва се с венец, на дясното му рогче се прикрепя свещица и се запалва. Родителите "къносват" децата си с кървави кръсчета по челцата, бузките или брадичките от заколеното агне, да бъдат здрави и червени и зли очи да не ги урочасат.
В народните представи Св. Георги е гръмотвержец, яхнал черен вран кон. В книгата "Българска народна митология" на проф. Иваничка Георгиева намерих това, което ми трябва: "Централно място в Гергьовден заемат обичаите около издояването на овцете, принасяне в жертва първото обягнило се агне, с обща трапеза, на която за първи път се вкусва агнешко месо и овче мляко. Гергьовден бележи началото на нова стопанска скотовъдна година, когато се жертва и вкусва първият приплод и се бележи началото на лятното полугодие. В Гергьовден е оставил силно влияние обичай на античното тракийско население, свързан със скотовъдството, докато обредните моменти със земеделски характер са резултат от въздействито на славяните".
И при хала, в който се намираме, и на оскъдната трапеза можем да си речем: "Да е на помощ Свети Георги! Да пребори злото!" Изборите са зад първия ъгъл, там пък сами трябва да си помогнем.