Има решение на ядрената криза

Беатрис ФИН*, "Политико"

Краят на Студената война доведе до невероятен момент в ядреното разоръжаване.

С разпадането на Съветския съюз постоянните дипломатически маневри доведоха до премахването на съветските стратегически ядрени оръжия, разположени в Беларус, Украйна и Казахстан, както и тактическите ядрени оръжия от всички съветски републики. Но 30 години по-късно тези успехи сега са заплашени да бъдат изгубени, повишавайки ядрената заплаха до най-голямото й ниво след кубинската ракетна криза през 1962 г.

Откакто руският президент Владимир Путин призна регионите Донецк и Луганск в Донбас за независими държави, в нарушение на Устава на ООН и международното право, назряващият ядрен фон на конфликта си пробива път на преден план - осигурявайки навременно, и плашещо, напомняне за важността на бързото движение за ограничаване на риска от необратими катастрофи.

Това, че президентът на Беларус Александър Лукашенко се присъедини към Путин, за да наблюдава как руските военни провеждат учения по ядрено оръжие, не беше случайно. Двамата мъже се движат към споразумение, което може да преначертае ядрената карта на Европа.

Путин става все по-войнствен на фронта на ядрените оръжия, показвайки пренебрежение към международното право и насърчавайки опасна ескалация. Междувременно Лукашенко превръща думите в действие с референдум, който може да промени конституцията на Беларус, за да разреши ядрени оръжия на територията на Беларус.

Лукашенко каза също така, че Беларус ще бъде отворена за разполагане на руски ядрени оръжия, а руските официални лица декларираха намерението си да направят точно това, ако НАТО разположи оръжия по на изток или ако Украйна се присъедини към алианса.

Русия и Беларус не са сами в своята агресивна и безотговорна позиция. Съединените щати продължават да използват съмнителния прочит на Договора за неразпространение на ядрени оръжия (ДНЯО), който не позволява на държавите да "притежават" ядрени оръжия, но им позволява да разполагат с тези оръжия. Пет европейски държави понастоящем разполагат с приблизително 100 ядрени оръжия на САЩ: Белгия, Холандия, Германия, Италия и Турция - въпреки че общественото мнение категорично се противопоставя на това разполагане.

Изведнъж пред очите ни се разгръща "немислимото". Така регионалният конфликт се превръща в глобален кошмар.

Добро обобщение на конвенционалната мъдрост на ядрените оръжия в продължение на десетилетия е: вярваме, че по-хладните глави ще надделеят. В миналото лидерите на европейските страни свиваха рамене, докато организации, носителки на Нобелова награда, като Международната кампания за премахване на ядрените оръжия, Международния комитет на Червения кръст и ООН, предупреждаваха за катастрофалните хуманитарни последици и нарастващите рискове от употребата на ядрени оръжия.

Сега виждаме, че това е риск за съдбата на света, който не трябва да поемаме. За да поставим всичко това в контекст, новото разполагане на ядрени оръжия в Източна Европа може да постави ядрените оръжия на САЩ и Русия по-близо, отколкото когато и да било в историята. Това няма да е втора кубинска ракетна криза, а далеч по-нестабилна ситуация.

За щастие, има ясен път към деескалация и разоръжаване.

Първо, международната общност трябва категорично да осъди нарушенията на международното право от страна на Русия и да застане твърдо зад правото на Украйна на суверенитет.

Но само това не е достатъчно. Всички страни в Европа, от руски съюзници като Беларус до съюзници на САЩ в НАТО, трябва да подпишат обвързващия договор на ООН, наречен Договор за забрана на ядрените оръжия (TPNW), който влезе в сила миналата година, и да се ангажират никога да не бъдат част от употреба, притежаване или съхраняване на оръжия за масово унищожение.

Настоящата криза ни напомня, че държавите, които разработват ядрени оръжия, не са единствените, засегнати от настоящата заплаха. Няма такова нещо като "ограничена ядрена война" и всяка употреба на ядрено оръжие в Европа би въвлякла десетки нации. Няма здравни грижи или капацитет за реагиране при извънредни ситуации, които да се справят с подобни последствия - нито в някоя от ядрените въоръжени държави, нито в която и да е международна организация.

Новият договор обаче затваря вратичките в ДНЯО и дава възможност на държавите без ядрено оръжие да предприемат конкретни действия за насърчаване на разоръжаването и да гарантират, че техните нации никога няма да бъдат домакин на тези забранени оръжия.

Надеждата и доверието в шепа войнстващи лидери не са конкретна стратегия за предотвратяване на превръщането на тази криза в ядрена катастрофа - но този договор може да бъде. Спешно се нуждаем от дипломатически действия, основани на международното право, което се придържа към постиженията в областта на разоръжаването от края на Студената война, и ги разширява. Нуждаем се от тях сега.

* Авторът е председател на Международната кампания за премахване на ядрените оръжия (ICAN), удостоена с Нобелова награда за мир през 2017 г.