Горе сърцето!

Не съм забравил, че Стефан Продев е роден на 15 септември и след няколко дни се навършват 85 години от рождението му. Все по-често поглеждам към лавицата с неговите книги. Взех най-малката по обем "Избрано за журналистиката, вестниците и хората". Спрях се тъкмо на нея, защото Стефан Продев бе не само неподражаем публицист и есеист, проникновен политически коментатор, но и сред най-вещите и най-преданите в професията, а сега родната журналистика я влачат мътните води на пазарната икономика, слугинажа и опростачването. Тази книжка бе издадена от ДУМА през 2002 г. Бях натоварен да съставя сборника, в него не е изписано името ми, а "Съставителство в. ДУМА", защото тоя, който ми я поръча, нямаше как да тури своето. Сборничето бе раздадено на присъстващите на тържество в Народния театър "Иван Вазов", на което Стефан Продев бе награден посмъртно с "Черноризец Храбър" - специалната награда на Съюза на издателите. Името на Стефан Продев вдигна високо летвата. "Черноризци" се раздаваха и сетне, но летвата падна ниско (и низко), защото наред със заслужените награди, се нароиха отличия в угода някому - издател, политик или главен редактор. Нищо не остана от Съюза на издателите! Едни вестници влизаха в сдружението, други излизаха, едни не бяха достойни и не ги приемаха, на други пък достойнството им не им позволяваше да са в "съюз, който се ръководи от...". Българска работа!
В навечерието на 85-те години от рождението на "повелителя на думите" ви насочвам към някои от терзанията му за журналистиката в книгата:
"Бъдещето на ДУМА е в разбирането, че светът е информация, че всичко е информация. Дори и човекът. Дори и идеите... ДУМА ще умре, ако се обърне назад. Нейната единствена надежда е бъдещето. Онова близко бъдеще, което все по-определено ще иска от нея излизане от рамките на тесния партиен интерес и превръщането й в глас на нацията."
"Критичният език на ДУМА и етичното й поведение към чуждото мнение се харесват на всички. Те са част от капитала й."
"Най-големият ми грах е, че не можах да превърна ДУМА в стока. Защото не исках. Смятах, че ДУМА трябва да е сериозният вестник на България, но тук волята ми влезе в двубой с манталитета на времето."
"Сензацията не бива да се поощрява и жълтото петно, което се разширява постепенно в българския печат, трябва да срещне обществено отпор. Най-висшият съд за журналиста е собствената му съвест."
"Българските журналисти са мравките на духа, но това не ги обезличава. Не мога да си представя днешното време без техните страсти и болки, без битките, които водят, без политическата омраза, която ги залива. Истинският журналист винаги е в конфликт с времето, защото и най-малката истина, преди да се докаже, трябва да се открие."
"Мисълта на Бакунин "Свободата на печата е майка на всички свободи" е моят голям граждански и професионален девиз. Смея да кажа, че чрез свои изказвания и статии аз го популяризирах още по времето на тоталитаризма. Без спазването на този девиз вестниците и останалите медии биха били мъртвородени тела в света на формалната информация."
"И до днес има хора, които смятат, че журналистиката е нечиста работа. Наричат ни "търчи-лъжи" комбинатори, всезнайковци, нехранимайковци и какво ли още не. Едни от злоба, а други от простотия. Нека ни наричат. Почти съм сигурен, че още имаме сили да ги опровергаем. Колкото и да ни презират някои, обществото не може без нас. Ние сме болестта, която го прави по-здраво. Както и да ни се сърди, то ни чете и ще ни чете. Ето го нашия шанс. Четат ни дори и ония, които ни наказват, които ни дават под съд, които се страхуват от словото... Затова съм сигурен, че нашата професия ще пребъде."
За 40 години Стефан Продев от седло на седло преминава през 13 редакции. 14-ата е ДУМА. И нея напусна - разочарован и недоразбран, когато неговият вестник бе подменен. Искаше ДУМА да бъде вестник с характер, ако не е, по-добре "да умре с гръм и трясък", да не "ляга в спомена без капка самочувствие".
Освен на "Черноризец Храбър" посмъртно майсторът на политическата публицистика стана първият носител на наградата "Георги Кирков". Но, питам се, защо да не бъде удостоен с Ботевата награда. Та не е ли той продължителят на храброто вестникарство на Ботйова вече през ХХ век, никой друг не е воювал със публицистичното слово по ботевски огнено, всеотдайно, сърцато, както правеше Стефан Продев. Чуйте го, той повтаря любимата си максима "Sursum corda! - "Горе сърцето!". С тоя девиз можем да "пътуваме към гарата Надежда (пост мортем с Продев). Към добрия свят!", както написа поетът Васил Милев.