Ах, морето!

"Черно море, много е добре, слънце пече..." - пее Тодор Колев и ха-а да се телепортирам на някои от райските плажове. Предпочитам закътаните места, недокоснати от бетонното варварство. Дърпат ме назад "гласове" от книгата "Обзор за устойчиво развитие на българското черноморско крайбрежие". Тя е на академичното издателство, нейни автори са учени -  Снежина Исакова и Михо Михов, които ни отварят очите за мащабното екологическо нехайство. Аз и преди си знаех, че Черноморието "ври и кипи" от нечистотии, че големите курортни комплекси за затънали в мръсотия. Практика е да се "изпращат" по тръби  фекалиите в морето, уж колкото се може по-далеч или по-встрани от плажовете, но водните течения не се управляват от човеците, и не се знае кога и как "изпратеното" ще се върне с прилива на брега. 20 селища с над 10 000 души по крайбрежието са без пречиствателни станции, а на други капацитетът не е достатъчен. Прочетох, че със 172 млн. лв. от Европа ще се чисти морето от Слънчев бряг до Созопол, та си рекох, че тия в Брюксел  са проумели, че българското море, поне през лятото, е на европейците, та е добре да им е чистичко. Щото нашенци напоследък предпочитат Бялото.
Черно море е по-чувствително към замърсяването, тъй като е затворена чаша. В него се вливат втората, третата и четвъртата по големина реки на континента - Дунав (един колега го нарече помийно-фекалният канал на Европа), Днепър и Дон. Живот в Черно море има само в горния кислороден слой - до 200 м. 90 на сто от водата е в т.нар. аноксична зона, в нея има недостиг на кислород. Долният сероводороден пласт е обитаван само от анаеробни бактерии. Учените смятат, че "сероводородното заразяване и цъфтежът на планктона са най-важните показатели за деградация на системата на Черно море и са предизвикани от засиления антропогенен вток на биогенни компоненти". Това за "антропогенния вток" си го преведох като безотговорна човешка намеса.
В открито море се изхвърлят средно годишно 1200 т. суров нефт и нефтопродукти, а един тон разлят нефт покрива 12 кв. км водна площ. Край нас минава танкерната линия Костанца - Босфора и линията от Русия за българския бряг, имаме си и Нефтохим. Това ни стига! Най-застрашена от нефта е зоната между Бургас и р. Резовска. Борбата с нефтеното замърсяване изисква обединените усилия на всички държави, които ползват неговата акватория. Екосистемите нямат граници. Да не  превърнем Черно море в зловонна локва!
Учените са изчислили, че 44 на сто от морското замърсяване идва от сушата - посредством реките, подземните и оточните води. 33 процента е замърсяването по въздуха, за което заслугата е на вятъра. А край морето ветрове Бог дал колкото щеш. Реките  с изключение на Резовска  са повече или по-малко замърсени с пестициди, изкуствени торове (азотни, фосфорни и калиеви), с промишлени води, които съдържат тежки и други метали, арсенови, фосфорни съединения и цианиди, с оточни води от кланици, животновъдни ферми и др. Добрата новина е,  че след погрома над селското стопанство сега по-малко се "наторява" морето. 
  Екосистемата се нарушава и от прекомерния и безконтролен риболов, от еутрофикацията ("задушаване" на водните басейни с органична материя) и инвазията на "пришълците". "Неканеният гост" - рапанът, с разюзданата си популация е на път да ликвидира черната мида, която е  биологичният филтър. Рапаните имат само един враг - човекът. Нова напаст е ктенофорът. Този бионашественик - желеобразно безгръбначно, бързо се множи, биомасата на зоопланктона намалява, тъй като той се храни с него и така подяжда хамсията, сафрида и цацата (трицона). Жална ни майка, ако изчезне рибата на народа - цацата. "Цаца, ама риба!" - както знаем от известния филм. През миналата година Европейският парламент прие тревожен доклад на Илияна Йотова за риболова в Черно море, предшестван от анализ на учени. Дано се вслушат в изводите му черноморските страни.              
 Вече е ясно, че газовият гигант "Тотал" ще търси нефт и газ в дълбините на Черно море - в блока "Хан Аспарух". Недалеч от него румънците откриха газово находище, което има между 40 и 80 млрд. куб. м. Добивът на нефт, газ и тежки метали от морето е опасно занятие, което крие рискове за замърсяване. Не са изключени изригвания на нефт и газ, разливи, аварии. Така, че умната!
И нещо революционно! Родната инженерна химия се е захванала да оползотворява огромното количество сероводород в черноморските води - от него може да се произвежда електрически ток, а едновременно с това ще се чисти морето. Дано не остане проектирана мечта!
 Започнах с песен, после нацапах Черно море с черни краски, но завършвам с песенна въздишка: "Ах, морето!".