Болестта на птеродактилите

Старите птеродактили на десницата страдат от остро и хронично венерическо заболяване на ума. Всяка година, отново и отново, като в пристъп на епилепсия, с пяна на устата, те решават, че сега е моментът да сменят името на площад "Св. Александър Невски" в столицата. Това е старият изпитан мошенически номер на дясното - като си безпомощен в другите теми, когато дамоклевият меч "Петрохан" ти виси над главата, почвай битката с история, имена и паметници. Аргументът им е истинска поезия - Александър Невски нямал нищо с България и заради това площадът трябвало да бъде прекръстен.
Нека да не се заблуждаваме - тук реалният проблем е бруталната, патологична, болестна и кошмарна русофобия на старите птеродактили. Защото то и Роналд Рейгън няма нищо общо с България, ама сме обзавели Южния парк с негов паметник.
Тръгвайки в тази посока, можем да стигнем единствено до мрак и поредни разрушения. Ще каже човек, че това е единственият проблем на София, която продължава да тъне в боклуци, заседнала е в безвремието на Васил Терзиев и се дави в нерешени казуси. Винаги в такава ситуация десните като наркомани искат да си бият политически хероин и започват да стенат за Александър Невски и всякакви други паметници, които са им заклещени в гърлото. Абсолютни смешници, бронтозавърски кости от виновното минало...
Подобна простотия не е запазена марка за столицата, въпреки че тук тя е най-ясна, видима и болестна. От месец насам и в Пазарджик се виждат десни гърчове и патологии. Причината е взетото решение да се издигне паметник на актрисата Виолета Гиндева. За всички с оперирана памет нека да припомним - Гиндева е една от иконите на българското кино, великолепна актриса със зашеметяващо екранно присъствие. Но не е и само това. В началото на този век тя беше заместник-кмет на Пазарджик, остави своята политическа следа в управлението на града и бе запомнена като грамотен управленец с много постижения.
Но за старата комплексарска десница това не е достатъчно. Един призрак от миналото - бившият кмет на града Панайот Ляков, от месец насам се опитва да опетни паметта за Гиндева и се отдава на позорно словоблудство. БСП, хвърля токсични плюнки той, имала наглостта да увековечава "измислените си герои". Това е не само политическо, но и интелектуално дъно. България за пореден път се оказва неспособна да отдаде своята почит към онези, които придвижиха нейната култура напред и останаха в паметта на страната завинаги. Само след няколко години никой няма да си спомня за Ляков, но Гиндева ще е киноикона за вечността. И точно тук си проличава този кошмарен демон на десницата, която иска да зачертае миналото, защото тя може да съществува единствено в държава с мъртва история, с изкоренена памет, с ампутирана чувствителност. И, да, не бива да подценяваме проявите на това венерическо заболяване. Достатъчно е да погледнем оголената рана там, където беше Паметникът на Съветската армия, покосен и нарязан от същите тези политически психопати, които оставят след себе си единствено разрушения.