Новият политически хит във Великобритания
"Бим-бам, вещицата умря"
/ брой: 89
Известна е старата максима: "За мъртвите - или добро, или нищо". Очевидно тази етична норма не се отнася и до политиците, до онези, които по един или друг начин са оставили диря в обществото. За пореден път това пролича и в мъгливия Албион след кончината на дългогодишната бивша министър-председателка Маргарет Тачър, известна още като "Желязната лейди".
На фона на официалните траурни изявления на британските медии още в средата на миналата седмица в шотландския град Глазгоу и в някои селища в югоизточна Англия на площадите наизлязоха хора с бутилки шампанско, пеещи една мелодия от филма "Магьосникът от Оз" - "Бим-бам, вещицата умря".
Кулминацията на тази "антитраурност", ако мога така да се изразя, беше миналата събота, когато хиляди заляха улиците на Лондон, пеейки и танцувайки, размахвайки карикатури на покойната министър-председателка под строгия поглед на многобройни полицейски сили. Това събитие, приличащо повече на карнавал, даде повод на френския вестник "Монд" да пише, че новият политически песенен хит във Великобритания е "Бим-бам, вещицата умря". Специалният кореспондент на вестника, изпратен в Лондон, цитира изявления на участници в този необикновен протест, според които Тачър е била "ужасна жена" и че тази проява била насочена срещу твърденията, че "цяла Великобритания скърби за покойната" и срещу подготвяната от държавата мащабна траурна церемония на 17 април.
По време на тези съботни прояви в английската столица, все пак, се е стигнало до изолирани сблъсквания със силите на реда и осем души са арестувани. Същевременно кметът на Лондон Борис Джонсън заяви "че ще направи всичко необходимо за спазване на реда и спокойствието" по време на погребалната церемония на Маргарет Тачър.
Според мен тези доста спорни прояви не са толкова израз към самата покойница, колкото са поредна проява на протест срещу консерватизма, срещу унизителната (и катастрофална) политика на неолиберализма и срещу прехвалената икономическата доктрина Рейгън-Тачър, която в крайна сметка докара целия свят до сегашната незапомнена по мащабите и силата си социална и стопанска криза.
Кой е Борис Джонсън?
Той не е нито Борис Годунов, нито Борис Карлоф (българинът от Холивуд, пионер в създаването на филми на ужаса). Всъщност 49-годишният кмет на Лондон се казва Аликзандър Борис дьо Пфефел Джонсън, но изрично държи да го наричат само Борис.
Роден в Ню Йорк (и доскоро с американско поданство), той е най-големият син на Стенли Джонсън, бивш консерватор - член на Европейския парламент и служител в Европейската комисия и Световната банка, и художничката Шарлот Джонсън - дъщеря на сър Джеймс Фосет, президент на Европейската комисия по човешки права. По бащина линия лондонският кмет Борис е правнук на Али Кемал бей, журналист, министър на вътрешните работи в правителството на Дамат Ферид паша и Велик везир на отоманската империя. Убит е по време на Турската война за независимост (1919-1923 г.). По време на Първата световна война дядото на Борис и леля му са признати за британски поданици?! и приемат английското име Джонсън (едно от най-стандартните фамилни имена).
Освен това бабата на кмет Борис е французойка, родена във Версай (прочутото бивше кралско имение край Париж). Бабата на баща му - Мари Луиз дьо Пфефел е правнучка на принц Пол Вюртенбергски (в резултат на връзката му с една германска актриса). Чрез принц Пол Борис Джонсън се явява потомък на крал Джордж Втори, а по линията на пра- пра- прадядото на въпросния крал е наследник на всички предишни британски кралски фамилии.
Кметът на Лондон е 8-ми братовчед на сегашния премиер на Великобритания Дейвид Камерън. Пък в чужбина казват нямало роднинство...