Вината да си се оказал прав

Странна е масмедийната логика у нас.
На пазарните фундаменталисти не само че стандартно, по повод и без, им се предоставя всякаква, и частна, и обществена трибуна. На тях също по давност и по презумпция един вид им се опрощава всякаква доказала се с годините глупост. Индулгенцията най-често е под формата на възможност за лансиране на някаква още по-щура идея на мястото на издънилата се. "Да се реформира" нещо в България неслучайно е станало синоним на "да се съсипе безвъзвратно".
Масмедийно виновни у нас явно са другите. Тези, които не са дрънкали обтекаемости, не са се заблуждавали в главното, разбирали са си от занаята, гледали са си съвестно и непродажно работата и публично са предупреждавали, доколкото им е било позволено. Те са били политически некоректни и неудобни,

защото са се мъчили да предотвратяват безумията

съпротивявали са се на воденето на страната към провали, но в повечето случаи не са успявали. Носили са си при това бремето на "безнадеждно вчерашни", "без разбиране за модерността", "вредни", "гадове" и пр. и пр., та чак до "комунисти", "фашисти", "националисти" и "реакционери".
По "Панорама" на БНТ наскоро се появиха двама бивши седесари, от зората на прехода, поне единият от тях откровен симпатяга, литератор, в някаква степен даже идеалист. Признаха си между другото с половин уста, че навремето (тогава пазарните фундаменталисти се наричаха монетаристи) са се били предоверявали на пазара и са пренебрегвали ролята и значението на държавността и на социалното. Даже последва цитат от Лудвиг Ерхард, който междувремено, слава Богу, е бил прочетен и осмислен, а именно - как всеки германец би трябвало да бъде нахранен, образован, осигурен ...
Аз пък тук, злопаметен, виждате ли, вместо да се умиля от интелектуалното узряване и проглеждането след толкова много грешки и години, си спомних какви сражения в името на цивилизацията бяха във Великото народно събрание. Как собствено на такива като мен им се налагаше да обясняват, че социалната пазарна икономика първоначално се явява инициатива и до голяма степен творение не на социалдемократи и не измислица на цялата останала лява сбирщина, а на христиандемократите.
По подобен начин генерално стоят нещата с плоския данък. Сериозните икономисти се оказахме крайно неподатливи на еуфорията, обзела цялото ни общество и масмедиите в навечерието на въвеждането му. Впоследствие преживяхме даже факта, че по повод на един президентски доклад

лицето Дянков в прав текст ни обяви за малоумни

защото сме искали връщането към прогресивен подоходен данък. За изминалите години на "оплоскостяване" в социално отношение в България, меко казано, изчезна чувството за справедливост. А същото, вече казано без заобикалки, е, че тук обществото, връщайки се към най-първичния фискален и резултантно всякакъв друг социалдарвинизъм, се маймунизира дотам, че вече е трудно да се нарича общество.
Какво сега да ми изглежда интересно? В какъв точно спор да се включа? Да приветствам еволюцията "за миг" на Дянков, осъзнал пагубността на еднокраката и несправедлива данъчна система за фискалната сфера и за държавата ни? И да гадая подтекста на поредния му пирует, когато се отметна от думите си в полза на връщането към прогресивно облагане и заяви, че плоският данък у нас ще действа още десетилетие?
Или да се противопоставям за кой ли път на офанзивата против отмяната на плоското облагане от страна на глутницата икономистчета от неолибералните институтчета,

"продали" и осребрили идеята

за въвеждането му на полуграмотната и всеядна българска политическа класа. Да тръгна да обяснявам на едно от тях, неовладяло още литературния български, че при сегашната емиграция на лекари и медицински сестри проблемите в родното здравеопазване тепърва предстоят. И че в тази сфера, ако не искаме българинът да става все по-болен, какъвто той определено става, трябва да се плаща значително повече. А не, както въпросното неолиберално вълче поръчково се мъчи да ни внушава, че основното е да сме реформирали в посока реализиране на икономии. Няма евтино здравеопазване, има недостъпно здравеопазване. Въпросът просто е мирогледен, освен всичко останало.
От твърде отдавна поради неизвестни причини масмедиите не са интервюирали такива титани на мисълта като Филип Димитров, да речем, който да обоснове умишления разгром на българското селско стопанство със задлъжнялостта на някогашните трудово-кооперативни земеделски стопанства. Или пък Милен Велчев, той пък да обясни изгодите от предприетото по негова инциатива преоформяне на външния ни дълг. Но при всяко положение разни политически субекти от този сорт имат в много по-голяма степен шанса да изложат

надълго и нашироко несъстоятелните си възгледи

по вестници и телевизии от онези, които бяхме против продажбата на електроразпределителните дружества, против пълната приватизация на българската банкова система, против подаряването на БГА "Балкан" и на БТК, против зависимостта на детските добавки от дохода на родителите... Които искаме силна държава, здрава регулационна политика, действени мерки срещу незаконното обогатяване, срещу спекулата, прането на пари и раздържавяването чрез разграбване. Които желаем европейска социална сигурност и последователна антикризисна политика.
Пред читателите вече ми стана неудобно да повтарям, че идеологията на ниски данъци и ниски заплати не само че не се оправда, а стигна у нас до пълен и окончателен крах. Че страната ни крайно тревожно опустява от емиграцията. Че забрадките в училищата и в университетите само по изключение са моден аксесоар, а като правило са знак на

нарастваща религиозно-демографска агресия

Че толерантността в Германия и Швейцария, кой знае защо, не включва високоговорители по минаретата и постоянно никнене на нови джамии. "Общият прочит на историята" е недопустимо да бъде антибългарски, антидържавен и антинационален. А също и антиисторичен. Защото ако дядо ми поп, който е воювал под командването на полковник, впоследствие генерал Делов, е провеждал етническо прочистване в Кърджалийско, щяха ли след Първата световна война и мюсюлмани да даряват за изграждането на църквата в града? Щяха ли при неговата смърт да затворят всички дюкяни и на българи, и на турци, и на арменци, и на евреи в Кърджали?
Може би след петнадесет или двадесет години някой от тукашните политици ще успее да хване точните светско-цивилизационни координати. Но тогава определно ще бъде късно, защото

в България ще са настъпили необратими промени

каквито сега трудно бихме си представили и само донякъде можем да постигнем посредством екстраполация. Но явно никакво въображение или научен анализ не са в състояние да ни изплашат достатъчно, така че да пристъпим към прилагане на срочно необходимите мерки за противодействие на разрушението и за възвръщане и укрепване на нашата държавност.
Следователно, погледната от този именно ракурс, масмедийната логика у нас не изглежда никак странно. Обществото ни не е сменило посоката, не е напуснало неолибералната парадигма. По инерция продължаваме да не можем да преосмислим сгрешените си ориентири и "постиженията". Не искаме и не можем да си направим изводите и да изведем потребните спасителни поуки. Варварщината на пазарния фундаментализъм продължава неотклонно да се възпроизвежда, защото

могъщи олигархични лобита стоят зад нея

Поддържането на масови идеологизирани илюзии е най-удобно именно за тях.
Чии са повечето масмедии? На кого неприкрито служат повечето журналисти и политици? Хайде да не се лъжем, особено на едро!
Да, но ако си отидат, изчезнат в небитието държавата и нацията, какъв тогава ще е смисълът от въпросните лобита?