Стряскаща "Стрелба в облаците"

Не може да не буди отрадно впечатление появата на бял свят на остри сатирични заглавия, които бичуват непоносимите вече социално-граждански и нравствени недъзи, които раздират днешното ни упадъчно общество. Мисля, че имаме достатъчно основания да приобщим към този род творби и най-новата книга на Тихомир Йорданов, която варненското издателство МС ООД предложи съвсем наскоро на читателите ни.
Тихомир Йорданов е писател, който нагазва в примамливите води на литературното творчество още по време на крехката си гимназиална младост, в края на 40-те години на миналия век. Започва със стихове по страниците на в. "Народна младеж", а по-късно и на списанията "Пламък", "Септември" и други издания. Постепенно натрупва опит, творческо самочувствие и през 1959 г. се представя пред родната ни литературна общественост с първата си самостоятелна книга - поемата "Земята, която сеехме", издадена от "Български писател".
Вкусил от удовлетворението, породено от добрия прием на дебютната му поетична творба, неочаквано опитва творческото си дарование и в сферата на белетристиката, но същевременно не може да устоява и на изкушението си да превежда и руски автори. Така неукротимото му усърдие на поет, писател, журналист и преводач с течение на времето го нарежда сред най-дръзновените ни талантливи литературни творци, оставяйки досега зад гърба си повече от 40 стойностни заглавия.
С настъпването обаче на измамните т. нар. демократични промени, довели до тоталната разруха на обществото и държавата, Тихомир Йорданов настрои перото си в защита на погазените ни изконни нравствени, социални и духовни ценности. С такава идейно-тематична насоченост се отличава и безкомпромисната му "Стрелба в облаците".
За отбелязване е, че в редица негови творби присъства доста властно иносказанието и в поведението на хищни животни съзираме грабителския ненаситен нрав на съвременния капитал, юрнал се безнаказано да изсмуква сетните жизнени сили на изпадналия ни в беда народ. Лъвът със сатанинска кръвожадност се нахвърля

да сграбчи антилопата със стръв,
присъща на същински африкански лъв.
Той ръфаше разкъсания труп,
додето другите го чакаха накуп.
               ("Африкански лъв")

Поетът более и страда за тежката участ, в която е затънало безпомощно отечеството ни. Дълбоко сроден с неизкоренимите корени на българщината, Тихомир Йорданов ни потапя често в неутешимата си горест, сърцето безмилостно го стяга,

Че българи по пра-пра знак
на майната си тръгват пак.
И както прежните, и тези днес
забравят и език, и род, и чест!
               ("Научно пререкание")

В същото време в "Газели" е поставена на прицел лицемерната политика "На тези, дето ни подреждат изотвънка,/ разбирам сметката им тънка."
В не една и две от творбите му се докосваме до гневното отвращение, породено от бруталната комерсиализация на нравите, низкия морал и падение на нашето жалко съвремие, от сриването на духовната ни чест. Съвременният капиталист, затънал в погубващия свят на безогледната алчност, "не се блазни от умствени капитали" ("Научно посегателство").
Подобно мирно звучене откриваме и в емоционално-психологическия рисунък на преобладаващата част от острите му сатирични миниатюри - "Гротеска", "Интервю с учител", "Злободневно" и много други.
Струва ми се обаче, че чашата на категоричното осъждане на днешния престъпен и порочен ден е преляла в зашеметяващото му "Телевизионно шоу 2010". То разкрива директно унизителния упадъчен образ на днешния ни малък екран, който не се уморява в безупречното си сервилничене на чужди, антибългарски политически каузи. На унищожителен огън се подлагат продажните управляващи върхушки, превъзнасяни до небесата от лакейническата телемедия. Затова и авторът гневно възкликва:

Българийо, (аз на ухо ще я попитам):
това ли ти е, както му казваш ти, елита?

В книгата оживяват срамни сцени и от жалкото състояние на днешното ни занемарено школо, нерядко разтърсвано от недопустима агресия и тероризиране на учебния процес. Поведение, което изкарва от равновесие учителя, заставен да търпи понякога и най-дръзкия невъзпитаник:

Но казах му учтиво: - Излез от моя час,
защото инак трябва да го напусна аз.
                   ("Присъствие")

Неизменно в произведението са поставени на фокус неизброимите социално-граждански проблеми и нравствени язви, които разяждат съвременното ни общество, изпаднало в отчаяние и житейска безпътица, причинени от "високия" морал на хищния капитал. И дълбоко обезпокоен, авторът се пита:

Нас сега какво ни натъжава
чак до кост опоскана държава?
             ("Кой на какво ни е научил")

И общувайки с тези тревожни сатирични миниатюри, читателят има усещането, че те са загребани направо от горещата жарава на днешната ни уродлива действителност. Истинска болка обаче ни обзема, когато попадаме на редове, които мачкат безцеремонно и сриват скъпото ни на всички българи национално самочувствие и достойнство. Сърцето на поета прелива от гняв и възмущение и приковава до стената лекомислието на днешния ни отруден сънародник:

Кажи ми рицарството ти къде е,
когато в европейските бордеи
доставяш женска плът за стока,
извозвана в западна посока?
             ("Реч в защита на мира")

Всичко в тази тревожна "Стрелба в облаците" е рожба на невероятното напрежение, което нагнетява житейския ни въздух, трябва най-сетне да ни стресне и ни накара да се опомним, защото човекът и отечеството ни си отиват. Това звучи твърде обезпокояващо и във финалната изповед, излята в стихотворението му "Преброяване":

Такъв въпрос и мене ме тревожи.
Но днеска без тревоги нима може?!