Стадна психика

Над десет хиляди фенове наблюдаваха финала за Купата на България между "Локомотив" Пловдив и ЦСКА-София на Националния стадион "Васил Левски". Преобладаващата част - без предпазни маски. Въпреки че такива бяха раздавани на всички входове. За спазване на дистанция не можеше и да става дума. 

Феновете се чувстват силни, когато са много. Тогава за тях не важат предпазните мерки, като това не се отнася само за стадионите. Но все пак, ако запалянкото отиде на театър или на кино, ще се съобразява с наредбите. На стадиона - не. Там анонимността е гарантирана все още. А това води и до усещането за безнаказаност.

Напразно премиерът Борисов командирова на стадиона двама от министрите си. И докато спортният Кралев е свикнал да се пъчи по състезания, на здравния Ананиев съвсем не му беше мястото там. Какво са отчели двамата тепърва ще узнаем. Здравните власти в Западна Европа отчетоха, че голяма роля за пандемията изиграха мачове от Шампионската лига в Италия и в Англия с участието на отбори от Испания.

След десетина дни ще видим колко ще се увеличат заразените след финала за купата. В Европа си взеха поука и след дълга пауза подновиха футболните си първенства, но без публика. У нас, за да угоди на фенската маса, на която разчита на избори, властта клекна и разреши публика на стадионите. Веднъж до 30 процента, после по хиляда души на сектор. Но за ултрасите угодия няма. А им е наложена забрана, а са тръгнали на протести, от които Борисов и ГЕРБ се боят най-много. Но пък е ясно, че стадната психика на феновете не кореспондира с мерките за дистанция и дисциплина.

В борбата срещу расизма по стадионите въведоха правило да се предупреждават зрителите, че мачът може да бъде прекратен. В борбата срещу пандемията у нас такива предупреждения няма. Може пък и да е нарочно.