Преди да е станало късно

Събитията през изминалата година, а и наближаващият конгрес оживиха БСП, активизираха я в търсенето и формулирането на новите задачи и цели пред нея, на пътищата, по които без съмнение ще върви оттук насетне. Хубаво е, че се спори по различни тактически и стратегически за развитието й проблеми и се предлагат начини за воденето на вярна и действена политика, която да преобрази страната. А страната трябва да се преобрази!
Но ми се струва, че все още не се осъзнава какво точно се случва днес и още повече - какво предстои да се случи в най-близко бъдеще. Затова се говори предимно за злободневното, а не за стратегически въпроси. Има, разбира се, неща от политическия бит, които трябва бързо да се решат; необходимо е да се приведе в ред самата партия, да се укрепят местните й организации, да се активизират членовете и симпатизантите за работа по предстоящите избори; налага се да се върши много, за

да видим отново БСП в отлична форма

Време е обаче и за друг род размишления, за друга работа, която може и да не забелязваме, но тя упорито ни очаква и ще се наложи да я свършим прецизно, но много бързо. Поради това трябва да бъдем готови, а не изненадани, щом ни призове.
Историята рязко смени посоката си и извади на показ необходимостта от ново устройство на света, от нов световен ред с ново разположение на силите. В това ново разположение на силите се определя и новото място на България! Става очевидно, че т.нар. евроатлантическа ориентация не е никакъв цивилизационен избор и че нашата цивилизационна позиция е съвсем друга - и именно днес се налага отново да я осъзнаем, за да постъпваме според нейните повели и необходимости. Оттук насетне ще е невъзможно да бъдем раздвоени и да живеем два геополитически живота: в цивилизацията, към която принадлежим, и в политическия блок, към който конюнктурно сме се присъединили. Да, трябва да се определим! За съжаление това неудобство все още не се чувства от политическите субекти у нас - в някаква степен и от БСП, за да го изречем ясно и категорично. А е дошло време да отворим очи за реалностите и да мислим за бъдещето.
Нека мислим как да излезем от досегашните зависимости, за да не търпим тежките последици, които те скоро ще ни донесат. Необходими са ни радикални решения, за да не стане късно и да се окажем отново, както почти винаги се е случвало, в лагера на победените. И да заплатим висока цена. Българският исторически опит би следвало да ни е научил, че победителите не се церемонят и наказват безмилостно и жестоко. Наказват народите, а не истинските виновници, но такава е логиката на историята. Нима пак ще жалим и ще роним сълзи - не ни ли стигат раните, които още не са зараснали, та да отваряме нови.
Изправени сме пред важни, наричам ги дори революционни, събития, защото ще окажат силно влияние както върху целия свят, така и върху положението на България. Те ще засегнат самата социално-икономическа система, да не говорим за вътрешното разположение в политическия ни живот. Онези социално-политически обстоятелства, с които свикнахме и спрямо които постоянно се настройвахме, за да извличаме някаква политическа полза, ще изчезнат. И тогава има опасност БСП да се окаже във вакуум, в неудобството да не знае какво да прави и да се окаже неподготвена за отговорностите, които историята ще й възложи. Говоря за тази либерална настройка, завладяла цялото общество, която потиска способността да се гледа трезво на реалността и да се оценяват правилно и в пълнота нейните възможности. И да затъваме все повече и повече, да страдаме и да се измъчваме в духовна и материална пустота и безнадеждност. Наближава промяна на статуквото и тя няма да е повърхностна, няма да е разместване на управляващите политически субекти и лицата в тях.

Либералната хипноза

е поразила българското политическо съзнание и неговите носители. Партиите във властта и в опозиция, медиите, хората продължават да се държат сякаш нищо не става и не се променя. Световните събития идват до нас като съвсем обикновени и сякаш изобщо не ни засягат - нито пряко, нито косвено. Политическият бит още повече се провинциализира и свежда всичко до своето битово равнище. Лениви мозъци повтарят едно и също, занимават се и ни занимават с клюки и слухове, с повърхностни анализи. И лъжат!
И така, смятам, че предконгресното време за БСП не е толкова за търсене на начини просто да си върне доверието на избирателите и в следващи избори да увеличи броя на депутатите си и да получи правото да участва във властта. Задачата пред нея е да осъзнае какво става и какво идва, за да бъде готова да поеме ролята, която историята ще й възложи в най-скоро време. Тази роля изисква нова нагласа, ново мислене, ново говорене и нова система от политически действия, за да започне да се настройва държавата в новия световен ред.
Понеже постоянно повтарям за настъпването на нов световен ред, а не казвам в какво ще се състои, е редно да бъда по-конкретен. Предричанията за разпад на ЕС и НАТО в резултат на неразрешимите противоречия между неговите членове и преди всичко заради изключително тежката криза на неолибералната икономическа система и в наложената от нея политическа власт в Европа и света. Русия, подкрепена от Китай, Индия и Бразилия, придобива нова сила, ново място и ново значение. Тази сила не е просто военно-политическа или икономическа, а цивилизационна. Тя формира нов начин на живот, нов тип обществено устройство и отношения между държавите и нациите. Русия се настройва за своята предопределена роля на доминиращ фактор в геополитиката и за завръщането си в традиционните зони на влияние (в една от които е и България). Тя излезе от вцепенението след разпадането на СССР и отново е безспорна велика сила. А когато Русия възстановява статуса си, тя непременно влиза в правата си и поправя бързо предначертаната от нейните съперници и противници геополитическа карта. В това не бива нито за миг да се съмняваме. Историята много пъти ни го е доказвала. Да мислим, че Европа и САЩ няма да й позволят да си връща зоните на влияние, е чиста проба политическа наивност и престъпна глупост. Подобни сметки са правили през септември 1944 г. някогашните ни злополучни управници. Знаем резултата, надявам се!
БСП е длъжна да отчита бързината на развала в европейските структури и нежеланието и безсилието на САЩ да го спрат. Международният капитал мисли единствено за себе си и нехае за хората. Той е готов всичко да погуби, но да запази себе си - макар че това също е невъзможно. В крайна сметка и капиталът ще погине! Следователно друг ще се наложи да мисли за България. И този друг ще възложи някому бъдещето на държавата ни. БСП трябва да е готова да получи правото да определя и изгражда това бъдеще. Тук не става дума за афиширане на русофилство, за говорене в подкрепа на големите българо-руски проекти, а за устройството на друг тип държава с различна икономика, култура, социална сфера, нравственост. Либералната държава е на изживяване, а и отдавна в българските условия показа своята несъстоятелност и непригодност. Затова реформите, които ще се наложи да се извършат с участието и под ръководството на БСП, ще бъдат наистина радикални и всестранни. Те няма да могат да бъдат осъществени от слаб и незрял политически субект, от неподготвени кадри с провинциално съзнание и неразбиране на това, което става.
Единствено БСП от всички български партии притежава инстинкт (вярвам в това, защото той се дължи на нейната идеология, както и на дългия й исторически опит, на дадените жертви, на уроците от миналото), чрез който да се ориентира в настъпващите промени и да заема такава позиция, която да й даде нов исторически шанс за бъдещо съществуване. Той именно я пази повече от един век. Обаче този инстинкт проговорва само тогава, когато партията е била решена с цената на всичко

да се бори за справедливост

да брани слабите и гладните, а не просто да търси симпатизанти и да воюва за парламентарно участие във властта. Сигурен съм, че тя още не го изгубила и той ще й подскаже какво да прави. Ако погледне така, тя ще погледне живота с широко отворени очи и ще открие сред потока от наближаващите събития онова, което рязко ще обърне хода на историята и ще даде нов шанс и на България, за да нагоди политиката си спрямо него и последствията, които то ще донесе.
С нова сила напред излиза проблемът за съюзника. Заиграването под каквато и да е форма, само и само за да влезе във властта и да остане в нея, с либерални и антисоциални десни формации, е опасно и може да донесе крайно неприятни последици. Трябва да е ясно кой с кого е и какво е отношението му към предстоящите радикални преобразования, с кого заедно ще носим отговорността и ще поведем страната към плодотворно развитие и ще я очистим от раните, които й нанесе неолиберализмът. Ако отсега знаем накъде ще поведем страната, ако сме подготвили на идейно-теоретично равнище модела на развитие, няма да е трудно да открием своите съратници, да им протегнем ръка и заедно отсега да се настроим за предстоящите задължения.
Изключително важен е проблемът за характера на държавата, в която ще живеем, за нейната нова роля в антилибералното време, за типа икономика, който тя ще развива, охранява и поощрява; за механизмите, които ще създава, за да се включи икономиката ни в новата система на икономически взаимоотношения; за нейната социална роля и за способността й да защищава обществения ред и националната сигурност.
Знам, че това, което тук пиша, ще предизвика различни реакции - от крайно отрицание през насмешка до приемането му. Нека погледнем с други очи назряващите в света грандиозни промени и да помним, че те не ще ни подминат. На едни ще донесат разочарования и ще им се наложи да понесат отговорност и възмездие за злините, които са причинявали. Други ги очакват или поне мечтаят да доживеят до тях. Едно обаче е ясно: скоро ще бъдем свидетели и преки участници на ново преначертаване на геополитическата карта и от сегашното ни отношение и поведение спрямо този процес ще зависи и съдбата на България.
Нека се настроим и подготвим за тях, преди да е станало късно!