Инцидентът в Берн между Чърчил, Рузвелт и Сталин

Изминаха 75 години и от Бернския инцидент в края на Втората световна война, за който участници в него, историци и писатели са изписали хиляди страници. Създадени са документални и игрални филми. Един от епизодите на най-завладяващия и до днес съветски сериал "Седемнадесет мига от пролетта", по сценарий на Юлиан Семьонов, е посветен на него (12-та серия на филма, която може да гледате на адрес https://www.vbox7.com/play:b21e6e7b8b). Заплахата е не само да се сбъднат мечтанията на Хитлер и тримата велики съюзници да изпаднат в раздор, но да скъсат помежду си миг преди победата и да му позволят да се измъкне читав от страшното поражение. Както се опасява и президентът Рузвелт, това би се превърнало в "една от най-големите трагедии в историята на човечеството."

Влизането в преговори на англо-американците с висши германски офицери за тяхната капитулация в Северна Италия (проект "Сънрайз"), без да са уведомили за тях руснаците, е причината за сблъсъка. Нещо повече - Сталин е категоричен, че в Берн неговите западни съюзници се договарят с генерал Карл Волф германските войски да отворят коридор за англо-американските дивизии към Берлин и по този начин те да го превземат преди Червената армия. А част от германските войски да се прехвърлят на Източния фронт срещу руснаците, за да ги забавят. ("Три дивизии са изпратени още по време на преговорите" - пише Сталин до Рузвелт). Конфликтът е потушен през април 1945 г. след размяна на остри писма между Сталин и Рузвелт.

И друг момент от "задкулисната сделка", който всъщност се случва, е германските военнопрестъпници "да избегнат донякъде отговорността за военните си престъпления". Хиляди и хиляди "окървавени до ушите" германски "спецове" минават на служба в американската армия.

И така студената война избухва още преди края на "горещата".

"Пътят към Потсдам", Валентин Бережков, изд. на Отечествения фронт, 1981 г.:

Из главата "Бернският инцидент":

През втората половина на февруари 1945 г. управлението за стратегическата служба на САЩ (американското разузнаване, което тогава ръководеше генерал Доновън - В.Б.) получило от неутрална Швейцария съобщение, че генерал Карл Волф, който заемаше висш чин в СС, се опитва да установи контакти със западните съюзници във връзка с условията за прекратяване на германската съпротива в северна Италия. След предварителна проверка на тези сведения генерал Волф е бил поканен да пристигне в Цюрих... тази среща се е състояла, след което Дълъс в изпратения във Вашингтон отчет, предложил да продължат преговорите, които са се водили в дълбока тайна в Берн.

Едва на 12 март на посланика на САЩ в Москва най-сетне било възложено да информира съветското правителство за състоялите се преговори...

Същия ден народният комисар на външните работи съобщи на американския посланик, че съветското правителство не възразява против преговорите с генерал Волф. Но в тях трябва да участват офицери, представляващи съветското военно командване...

Американците отказаха... На 16 март посолството на САЩ изпрати до Молотов писмо, от което следваше, че правителството на Съединените щати формално е отхвърлило съветската молба.  Същия ден народният комисар на външните работи на СССР изпрати до посланика на САЩ писмо, в което се казваше, че "отказът на правителството  съветски представители да участвуват в преговорите в Берн е за съветското правителство съвсем неочакван и непонятен от гледна точка на съюзните отношения между нашите страни. Поради това съветското правителство счита, че му е невъзможно да даде съгласието си да продължат преговорите на американските и британските представители, и настоява започнатите вече преговори да бъдат прекратени."

В писмото от 21 март американската страна всячески се оправдаваше... Фактът обаче, че САЩ и Англия отказаха да допуснат съветски представители на тези преговори, говореше за друго: тук безспорно имаше опит за задкулисен сговор с врага в отсъствието на един от тримата главни участници в антихитлеристката коалиция...

В посланието си от 29 март ръководителят на съветското правителство съобщаваше на американския президент, че той не само не е против, а обратното - настоява да се използват случаите на разцепление в германската армия и да се ускори тяхната капитулация... "Но аз съм съгласен - продължава Сталин - да се водят преговори с врага по такъв въпрос, само ако... бъде изключена възможността германците да маневрират и да използват тези преговори, за да прехвърлят своите войски на други участъци на фронта и преди всичко на съветския фронт...

За ваше сведение трябва да Ви съобщя, че германците вече използваха преговорите с командването на съюзниците и успяха през този период да прехвърлят от Северна Италия три дивизии на Съветския фронт."

"Мемоари", том 6, Уинстън Чърчил, КК "Труд", 1995 г.:

Из глава ХХVI "Съветски подозрения"

Маршал Сталин до президента Рузвелт

3 април 1945 г.

Получих съобщението Ви по повод на преговорите в Берн. Абсолютно сте прав, че във връзка с аферата около преговорите на англо-американското с германското командване някъде в Берн или на друго място "за съжаление е била създадена атмосфера на страх и недоверие".

Вие продължавате да твърдите, че преговори все още не са провеждани.

Тогава може да се допусне, че не сте напълно и добре информиран... Аз нямам никакво съмнение относно това, че разговорите са били проведени и приключени със споразумение, на основание на което германският главнокомандващ Западния фронт маршал Кеселринг е трябвало да отвори коридор във фронта, по който англо-американските части да настъпят на изток, в замяна на което англо-американците на свой ред били обещали да смекчат условията на капитулация. 

Мисля, че твърдението на моите колеги е много близо до истината. По никакъв друг начин не може да бъде обяснен фактът, че англо-американците са отказали да допуснат в Берн представители на съветското командване като участници в разговорите с германците. 

Също така аз не мога да си обясня мълчанието на англичаните, които всъщност бяха онези, които ви накараха да ми пишете по този неприятен въпрос, при все, че инициативата за тази афера с преговорите в Берн беше изцяло тяхна. 

Научавам, че англо-американските части придобиват явно преимущество пред нашите в резултат на тези изолирани преговори в Берн или някъде другаде и особено, откакто англо-американските части получиха възможността да настъпят към сърцето на Германия, без да срещнат почти никаква съпротива от страна на германците. Но защо беше необходимо да криете тези преговори от руснаците и защо не беше известен за тях вашият съюзник Съветския съюз? В резултат на това сега на Западния фронт германците всъщност са прекратили войната с Великобритания и САЩ, докато в същото време продължават да се бият с Русия, съюзника на Великобритания и САЩ...

Вече ви писах в предишната си телеграма, но смятам за наложително да повторя отново, че лично аз и моите колеги никога не бихме предприели такава опасна стъпка, защото съзнаваме, че едно моментно преимущество, каквото и да е то, бледнее по важност с принципното предимство на запазване и заздравяване на доверието между съюзниците. 

Президентът Рузвелт до Сталин

5 април 1945 г.

Удивен съм от Вашата телеграма от 3 април, в която твърдите, че посредством споразуменията, постигнати между фелдмаршал Александър и Кеселринг в Берн, се дава възможност на англо-американските части да напреднат на Изток, като в замяна се иска да бъдат направени отстъпки на германците по отношение на условията за капитулация...

Уверен съм, че никога и никакви разговори не са били провеждани в Берн, и предполагам, че вашата информация за хипотетичния ефект от тях е дошла не от другаде, а от самите германци, които правят всичко възможно, за да разрушат доверието между нас, опитвайки се по този начин да избегнат донякъде отговорността за военните си престъпления. Ако това е била целта на Волф за срещата в Берн, Вашата телеграма доказва, че до известна степен я е постигнал...

Накрая ще подчертая: ако сега, в навечерието на нашата победа, подозренията и липсата на доверие обрекат на провал цялото ни дело, донесло невиждани по своя размер човешки жертви и материални ресурси, тогава знайте, очаква ни една от най-големите трагедии в историята на човечеството.

Откровено казано, не мога да се отърва от обзелото ме дълбоко възмущение от действията на тези ваши информатори, които и да са те, заели се да изопачават моите действия и тези на моите доверени подчинени.

Маршал Сталин до президента Рузвелт 

7 април 1945 г. 

1. В моето послание от 3 април не става дума за честност и надеждност. Аз никога не съм се съмнявал във вашата честност и надеждност,  както и в честността и надеждността на г. Чърчил... Ние, русите, смятаме, че при сегашната обстановка на фронтовете, когато врагът е изправен пред неизбежна капитулация, при всяка среща на един от съюзниците с германците по въпросите на капитулацията трябва да бъде осигурено участието в тази среща на представители на другия съюзник.  Всеки случай това е абсолютно необходимо, ако този съюзник се стреми да участвува в такава среща. А американците и англичаните мислят другояче, като смятат руското гледище за неправилно. Изхождайки от това, те отказаха на русите правото да участват в срещата с германците в Швейцария... Аз продължавам да смятам руското гледище за единствено правилното, тъй като то изключва всяка възможност за взаимни подозрения и не дава възможност на противника да всява недоверие сред нас.

2. Мъчно мога да се съглася, че липсата на съпротива от страна на германците на Западния фронт се обяснява само с това, че са разбити. На Източния фронт германците имат 147 дивизии. Те биха могли, без да си навредят, да изтеглят от Източния фронт 15-20 дивизии и да ги прехвърлят в помощ на войските си на Западния фронт. Но германците не го направиха и не го правят. Те продължават да се бият настървено срещу русите за някаква си почти неизвестна гара Земляница  в Чехословакия, която им е толкова потребна, колкото на мъртвеца загряващ компрес, но предават без всякаква съпротива такива важни градове в Централна Германия, като Оснабрюк, Манхайм, Касел. Ще се съгласите, че подобно поведение на германците е повече от странно.

3. Що се отнася до моите информатори, уверявам ви, че това са много честни и скромни хора, които изпълняват задълженията си старателно и нямат намерение да оскърбят когото и да било. Ние много пъти сме проверявали тези хора на практика...

"Преписка на председателя на Министерския съвет на СССР с президентите на САЩ и министър-председателите на Великобритания по време на Великата отечествена война 1941-1945", Партиздат, 1983 г. (Политиздат, М-во иностр. дел СССР):

Лично и строго секретно послание от г. Чърчил до Маршал Сталин

... 7. Между контакта в Берн или някъде другаде и пълното поражение на германските войски на Западния фронт няма никаква връзка. В действителност те се сражаваха много упорито и от началото на нашето февруарско настъпление до 28 март нанесоха на нашите и на американските войски загуби, които надхвърлят 87 000 души. Но като се имат предвид числено превъзхождащите ги сухопътни сили и буквално смазани във въздуха от значително превъзхождащите ги англо-американски военно-въздушни сили, които само през март хвърлиха над Германия повече от 200 000 тона бомби, германските армии на запад бяха разбити напълно. Фактът, че те имаха пред себе си числено превъзхождащи ги сухопътни сили на Запад, се обяснява с великолепните удари и мощта на съветските армии.

5 април 1945 г.

"Пътят към Потсдам", Валентин Бережков, изд. на ОФ, 1981 г.:

[Из телеграмата на Рузвелт до Сталин от 12 април, няколко часа преди Рузвелт да почине]

Благодаря ви за вашето искрено пояснение на съветското становище за бернския инцидент, който, както смятам сега, заглъхна и остана в миналото, без да донесе някаква полза.

Във всеки случай не трябва да има взаимно недоверие и в бъдеще не трябва да възникват и незначителни недоразумения от този характер. Уверен съм, че когато нашите армии установят контакт в Германия и се обединят в напълно координираното настъпление, нацистките армии ще се разпаднат.

Из спомена на Валентин Бережков от главата "За бъдещето на Германия" 

През последните години неведнъж ми се случи да посетя Западна Германия, да разговарям там с хора с най-различни политически възгледи. Онези от тях, които в началото на 1945 г. са били офицери във Вермахта, винаги разказваха една и съща история: когато били пленени от американците или англичаните, ги разпитвали специални комисии, където представители на командването на западните съюзници на разпита винаги задавали въпроса - готови ли сте да се борите на страната на Англия и САЩ против Съветския съюз?

Отговорите били различни, но въпреки това германските пленници, попаднали в ръцете на англичаните и американците, оставали в своите военни части, а взетото от тях оръжие се съхранявало в бойна готовност в складовете. То всеки момент е могло да се използва против СССР.