Георги Недялков е авторът на първия Ботев паметник в чужбина

Навярно този немаловажен факт е известен на малцина наши сънародници, а името на даровития наш график тъне незаслужено в забвение. 

Роден е през 1933 г. в с. Пет могили, Шуменско. Завършва гимназия в Нови пазар, а след това и Висшия институт за изобразително изкуство "Николай Павлович" в столицата по специалността графика. Там негов учител е Илия Бешков. С течение на времето се налага като един от най-талантливите ни и търсени илюстратори, за което получава и престижни международни награди. Негови графични творби оживяват често по страниците на сп. "Отечество", където е и на щатна работа, но сътрудничи и на други издания от различни издателства. Междувременно се увлича като творец и в света на родната ни скулптура, където също оставя следи от безспорното си изобразително дарование. С неудържим афинитет възкресява образи на личности от епохата на Възраждането и следосвобожденските революционни борби за социална справедливост.

В житейския му и творчески път обаче респектиращо присъствие има образът на великия Ботев. В него той се влюбва още от ученическите си години. За това голяма заслуга има учителят им по литература, който му възлага да се подготви и запознае съучениците си с биографията на големия българин от Калофер. Тогава, разказвал ми е той, една учителка му казва, че Ботев е целунат от Света Богородица. Тези думи го впечатляват силно. В името на свободата на поробеното отечество, разсъждава художникът, той се разделя с невръстната си скъпа дъщеричка Иванка, която е само на 40 дни, връща се няколко пъти от прага, застава трепетен над люлката, за да я целуне, за да поеме страшния, но славен път на безсмъртието. "В съзнанието ми - споделял е неведнъж пред мен - често е изплувал и унизителният разговор с овчаря, който тича запъхтян подир Войводата и четниците, които отстъпват, за да се спасяват от свирещите над главите им вражески куршуми. А горкият пастир не може да си намери място, че бунтовниците не са си платили изядените агнета".

Този жалък случай се запечатва завинаги в паметта на бъдещия творец и го заставя да пресътворява цял живот в графични творби най-характерни мигове от бурния житейски път на големия калоферец. Години наред общува в многобройните си графики с героя от Околчица, но решава да мобилизира творческите си сили, като се опита да направи едно монументално увековечаване на този невероятен връх на Българското възраждане.

И когато през 1976 г. се чества юбилейната 100-годишнина на Априлското въстание, се ражда и идеята за издигане на Ботев паметник и в Задунаевка. И съвсем естествено погледите на всички падат на Георги Недялков. Серафим Северняк, главен редактор на сп. "Отечество", го командирова за някогашното бесарабско село Задунаевка в днешна Украйна. С пристигането си скулпторът остава неприятно изненадан, че местните украински власти са заличили с бяла боя всички оригинални фрески и стенописи в тамошната българска църква - решили да я превърнат в музей на Христо Ботев. "Показаха ми само силно ретуширани фотографии на някогашния български ученик от Одеса. Това направо ме възмути." Сяда гостът и набързо нахвърля 5-6 рисунки, отразяващи впечатляващи моменти от живота на Ботьо-Петковия "размирник". Домакините обаче не приемат и отхвърлят предложените идеи на своя "колега" от България.

Настъпва неочаквано раздвоение и има опасност от провал на неговата благородна мисия. За щастие ненадейно попада в селото на един много добър българин, ревностен краевед - бай Георги Апостолов. Той подкрепя безрезервно творческите патриотични намерения на госта, виждайки, че се докосва за пръв път до надарен художник, пратеник от братската славянска страна. Оказва се, че той бил събрал много спомени за някогашния ентусиазиран млад учител от Българско и накарал съселяните му да заживеят с образа на някогашния вдъхновен просветител на младите българчета в Задунаевка. Любезният домакин даже един ден го отвежда да види и мястото, където Ботев е организирал борби с местните младежи. Ходят двамата и до Одеса, но за паметник все още никой не отваря дума, макар че идеята за неговото издигане не оставя художника на мира.

В навечерието на 2 юни 1990 г. възпитаникът на Илия Бешков се озовава отново в това Ботево село. Този път го придружава редакционен екип от сп. "Дружба". Още с пристигането узнават, че е възложено вече на украински скулптор да прави паметник на автора на "Смешен плач". Даже бил отлят от алуминий, но грозен, недодялан, нямащ нищо общо с великия поет, с неговата същност, устрем и динамика. "Аз, - спомня си Недялков, - им казах, че ние, българите, сме длъжни да свършим тая работа, а пък те да си правят паметници на Пушкин, Лермонтов, Шевченко..."

В никакъв случай обаче нямал намерение да се самопредлага, макар че мнозина колеги вече го виждат като най-подходящ за автор на монументален Ботев. Той с пословичната си скромност намира, че с тая отговорна творческа работа може успешно да се справи и известният български скулптор Иван Колев. И още със завръщането намира колегата си и му предлага да извиси първия монумент на Ботев в чужбина. Той обаче категорично отказва, защото боледувал и не намирал сили в себе си да се справи с тази отговорна задача. Този отказ окончателно го заставя да се заеме той с реализацията на голямата идея.

Не закъсняват и първите проблеми. Да се правят подобни паметници на българщината в условията на развилнялата се безразсъдна площадна демокрация, която помита безпощадно и най-високите образци на духовността по време на социализма, още повече да се увековечава в този момент неудобният Ботев, предтеча на научния социализъм под българско небе, е почти невъзможно. Освободени са цените на стоките и те скачат главоломно. Няма пари. "Добре, че тогавашният шеф на БТА "Балкан" се казваше Ботев - въздъхва с нескрито облекчение скулпторът - с готовност ми подари двупосочен билет."

За нещастие се изсипват внезапно непредвидени беди - минути преди излитането го връхлита кръвоизлив на стомаха. Пред дома му пристигат две коли - едната за летището, а другата от "Бърза помощ". Изплашената му съпруга настоява да бъде откаран незабавно в "Пирогов". След свестяването от двучасова кома и 15-дневен престой в болница, пренебрегва лекарските съвети за задължителна продължителна почивка и хваща първия удобен самолет за Москва.

Заминава уж на едноседмична командировка, а тя продължава с месеци. Рискува и остава почти безпаричен на собствени разноски. Успява да направи проекта в цял ръст и продължава работата в Москва. Макар и изнемощял, всеки ден качва и сваля тонове глина. В края на април 1991-а го отливат, правят калъп и го транспортират в Задунаевка. Там работи най-усърдно през целия май, принуден да се труди при крайно неблагоприятни атмосферни условия - вали почти всеки ден. Слънцето грейва оскъдно чак на 1 юни, когато хвърля и последната четка от бронзирането. Светва му най-сетне пред очите, изпълнил е един висок патриотичен дълг. В центъра на с. Задунаевка, влязло завинаги в родната ни историография с името на този легендарен наш предшественик, се извисява Ботевият внушителен монумент. Фигурата му в цял ръст е висока 2,80 м. Изградена е от железобетон, разкошно бронзирана, а пиедесталът, дело на местна руска фирма, е висок 1,60 м. Фундаментът е от хубав черен гранит.

Настават щастливи мигове за този даровит патриот. "Слизам удовлетворен от стълбата - връща ни той към тези незабравими български мигове - и дъждът спря. 2 юни 1991-а, когато става тържественото му откриване, беше великолепен слънчев ден. На тържеството се стекоха хиляди българи, живеещи там, дойде и специален екип от Одеската телевизия."

Задунаевка изживява най-възвишените си български мигове. Неповторими минути в дълголетната история на това българско поселище. Триумфират повече от 20 хиляди наши сънародници, дошли от всички краища на някогашните бесарабски земи. Ликува възродена забравената, прокудената от османските поробители българщина. Тържествува оцелелият от изпитанията на вековете български национален дух. Няма го обаче българският, няма представители на правителството, няма я Българската национална телевизия. Позор! Напразно поетът Лъчезар Еленков хлопа по вратите на редакции на вестници и списания, моли ги да поместят поне репортаж от незабравимото най-българско тържество. Единствен вестник ДУМА разказа за събитието в Задунаевка чрез интервю, взето от скулптора.

Прави чест на Георги Недялков, че той успя да осъществи една от най-светлите си скъпи мечти на своето творческо призвание, увековечавайки монументално пръв паметта на най-великия български поет-революционер в чужбина. А имаше още толкова неща да каже за него на днешния и утрешен български ден. За нещастие през юли 1999 г. той си отиде ненадейно от нас, завещавайки на поколенията благородния принос на своето завидно дарование и неугасващия огън на голямото си българско и човешко родолюбиво сърце.