Епидемиите - другият фронт преди 100 години

Жертвите на епидемиите по време на войните на България през второто десетилетие на миналия век са повече от загиналите в тях. Българи са си отивали мърцина от "приятелския огън" на заразните болести, в битка, за която на нашите власти тогава, воглаве с царя Фердинанд, и мисъл не им е минавала. Имали са нулева подготвеност за нея. Българската армия е хвърлена в бой за окончателно освобождаване на отечеството, без да са взети каквито и да било мерки против евентуални епидемии. А ако се прибавят към жертвите от окопите и тези от тила, починалите от петнист тиф, холера, малария и инфлуенца, това срутва изцяло оневиняващата властите пропаганда, и тогава, и в наши дни. 

За това свидетелстват и две от най-силните творби в прозата ни от първата половина на миналия век - "Холера" на Людмил Стоянов и "Морава звезда кървава" на Константин Петканов, за които вече писахме. Но още по-шокиращи са констатациите и изводите на един от най-големите ни учени, световно известен, но позабравен днес - юрист, дописен член на БАН, депутат в десетина народни събрания, проф. Илия Янулов (1880-1962). Негови трудове в областта на социологията и икономиката са публикувани не само у нас, но и в повечето европейски страни. Директор е на първия Институт по социология в БАН, поставя началото на конкретните социологически проучвания в България. И - внимание, любопитковци - през 1947 г. става член на БКП, а е женен за Бонка Гешева, сестрата на легендарния и покрит с черна слава полицай Никола Гешев.

Сега от сутрин до вечер говорим за епидемии, затова е още по-интересно да видим как е било в миналото, да разгърнем блестящото изследване на проф. Янулов, частичка от което ви предлагаме днес. Изнесената от него "черна статистика" на българската трагедия ще ужаси мнозина. И още една еретична тайна се чете между редовете му - бунтовете в края на Първата световна война са предизвикани не толкова от пропагандата на дружбаши и комуняги, в каквото ги обвиняват и неофашистите ни днес, колкото от неописуемата мизерия, в която управниците са хвърлили българския народ. Чудовищната липса на медици и бедността тогава не напомнят ли за днешните? Проливайки народна кръв в последвалите погроми, властвалите в ония времена ще се опитват да запушат устата на истината и да вържат непокорните ръце, защото са знаели, че отговорността и вината да се стигне до вече 100-годишните крамоли в България носят самите те.

Списание на Българската академия на науките и изкуствата, книга LХII, Клон философско-обществен, 1941 г.

Из "Социална политика на България през време на войната от 1915-1918 год."

От Илия Янулов

Докладвано във Философско-обществения клон на 25.VI.1940 год.

... Стопанска подготовка и организация на войната по един национален план, прилаган под ръководството и повелята на държавата, към който още от мирно време трябва да се нагоди производство и търговия, както и да се гарантира продоволствието за предполагана по-дълга война, - тъкмо това най-много е отсъствало у нас през миналите две войни.

През Балканската война няма следа от такава подготовка...

Европейската война започна през септемврий 1914 год. И тоя път се разчиташе на благосъстоянието на страната, на отличните перспективи за износ, на поносимото финансово положение и най-главното на надеждата, че България ще остане вън от войната и че, ако бъде обхваната от нея, това ще бъде за съвсем кратко време. Тоя характерен наивен оптимизъм, поддържан от правителството по ред съображения, не биваше в никой случай да приспива и самото него...

Така се стигна до създаването на Дирекцията за стопански грижи и обществена предвидливост...

Няма да излагам достигнатите резултати от страна на Дирекцията при организирането на земеделското производство, гдето най-много се чувстваше отсъствието на работна ръка, нито нейните усилия в областта на индустрията и търговията. Но нейната работа поради късното й създаване, бе извънредно трудна, ако и да не бе безрезултатна. Нейните усилия бяха спъвани при това от партизанския дух в гражданското управление, от спекулативните частни интереси...

Из глава III Законодателство и дейност за борба против епидемиите у нас през време на войната 1915-1918 год.

I. Война и епидемии

... Жертвите от болести през всички досегашни войни не са били по-малки от тия, причинявани от чисто военни средства. Това показват и статистиките на Обществото на народите за миналата световна война...

Ние самите изпитахме това. През войните, в които България участва, тя даде извънредно много жертви от епидемии, както впрочем и другите народи на изтока... Около 60% от загиналите наши войници станаха жертви на епидемии и други болести през Балканската война. Така във Врачански окръг в 1913 год. умряха от холера 5000 души, когато през цялата балканска война от тоя окръг загиналите по бойните полета далеч не достигат тая цифра.

През Европейската война България бе по-добре подготвена за тая борба, поне що се касае до войската. При все това, при 43 000 убити войници, имахме 26 000 умрели от редовете на войската от болести, вън от умрелите от рани. Увеличената смъртност пък на населението зад фронта се дължеше изключително на епидемии...

Ако петнистият тиф се наричаше с право от населението гладен тиф, защото вземаше широки размери на почвата на изгладняването и нечистотата поради мизерия, то още повече тая причина се дължи на страшното опустошение, което причини инфлуенцата, една инак лека болест, когато в първите месеци след края на войната се появи у нас. Само през последните три месеца на 1918 год. тя отнесе 35 000 души в цялата страна, като в София в течение само на един месец - октомврий - бидоха погребани 1933 души, по 65 умрели средно на ден, когато през цялата 1914 год. в София е имало 1679 смъртни случаи. Крайното отслабване на съпротивителната мощ на организма поради недостатъчното и лошо хранене през годините на войната бе в основата на тая висока смъртност...

4. Закон за хигиеническите съвети във време на война

... Казах вече, че почти всички лекари с обявяването на мобилизацията заеха своите места във войската и населението остана без лекари, като се изключат само някои градове, гдето имаше по един или няколко стари медици или някоя чуждестранна санитарна мисия, доколкото нейните лекари не бяха всецяло заети с ранените и болни войни...

Върховният медицински съвет у нас имаше ясна представа за недостатъчността на лекарския персонал. Ето извлечение от дневник 82 на заседанието на тоя съвет, държано на 4 септемврий 1915 год.:

"Днес в България имаме 700 души лекари за едно население кръгло 5 000 000 души, което ще рече, че имаме по 13-14 лекари на 100 000 население. Ако сравним това число с лекарите и населението в други страни, ние имаме една поразителна разлика. Тъй, Турция има по 17 лекари на 100 000 население, Русия - 18 лекари, Швеция - 24, Норвегия - 40, Австрия - 41, Франция - 49, Германия - 50, Дания - 52, Италия - 63, Англия още повече...

В България в действителност има 516 лекари за цялото население без София, а това значи по един лекар на 9500 души.

Това число на лекарите е извънредно малко за едно население, у което постоянно расте съзнанието за нужда от лекар и лекуване. А при нашите пътища и съобщения в много места е немислимо нито лекарят да пристигне бързо при болния, нито болният да отиде навреме за лекарска помощ, често пъти тъй нужно да бъде дадена още в самото начало..."

От тия данни и заключения на върховния медицински съвет в предвечерието на войната се вижда какъв недостиг на лекари имаше тогава в царството в мирно време. А какво трябваше да бъде, когато при една мобилизация те почти всички отидат в редовете на войската?...

Населението, особено в селата, остана без никаква медицинска помощ...

Из глава 11. Наставления, давани за борба с епидемиите

На 4 ноемврий 1916 год. Централният хигиенически съвет отправи ново окръжно до местните хигиенически съвети, в което наново бяха дадени упътвания за борба с петнистия тиф...:

"След прекарване на една година във война хората доста се изморяват физически и измъчват душевно, - а кой не знае, че физическото изтощение и душевното терзание подготвят най-благоприятна почва за всяка заразна болест? Ако прибавите към това недостатъчната храна и оскъдното облекло, липсата на газ, дърва, въглища, както и на най-необходимото средство за подържане на чистота - сапуна, и най-после като прибавите към това липсата на санитарен персонал, ще ви стане ясно, доколко появяване на епидемии всред населението сега са по-пригодни отколкото миналата година..."

Из глава 15. "Продоволствието (прехрана, облекло, топливо, сапун, сапун газ и пр.) и епидемиите"

На 18 декемврий 1917 год. членът на Централния хигиенически съвет и председател на Върховния медицински съвет д-р Г. Золотович отправи до Централния хигиенически съвет едно изложение за това, което лично е констатирал при обиколката си в някои градове и села относно откриването и привеждането в известност всички случаи от петнист тиф от една страна и от друга относно установяването на причините за неговото разпространение в тия именно места и начините на борба с тая епидемия. Между другото той казва: "Тая обиколка ме тури лице с лице с ужасната действителност: беднотия, мизерия, глад, мръсотия, смърт от глад. Няма нужда да бъде човек специалист, за да оцени, че всичко това не само е в състояние да поддържа явилия се в града тиф, но и да позволи епидемията да вземе такива размери, че прекратяването й ще изисква много време, много средства и много жертви.

Трябва да се вземат най-енергични мерки за прекратяването на тифа, продължава д-р Золотович и добавя, че борбата сега се води усилено от военните власти. Но казва той, тия власти не могат да дадат на населението онова, което в случая е най-нужното - храната; населението просто гладува; един хляб се продава 18-20 лв., килограм, масло 80-100 лева, и очевидно само тия, които разполагат с много пари, могат да търсят да си купят тая храна; за бедното население хлябът е рядкост, а смъртта от глад и тиф в реда на нещата..."

Из "Апел към върховните хигиенични съвети и населението", [10.02.1919 год.]

"Смъртността е взела през последните години огромни размери. Опасността, че България ще се обърне на една арена, гдето епидемиите ще унищожават поголовно, е на лице. От 19-20 на хиляда през нормални години в България, смъртността е порасла: през 1914 год. на 22.6 на хиляда, през 1915 год. - на 23.8, през 1916 год. - 27.5, през 1917 год. - 29.4, през 1918 год. - 36.5 на хиляда жители. Увеличението на смъртността е изключително голямо в отделни градове. Така, в София е имало смъртни случаи през 1914 год. - 1679, през 1915 год. - 2900, 1916 год. - 2948, 1917 год. - 2707, 1918 год. - 6724, кръгло четири пъти увеличение за 4 години... Във Варна през 1916 год. - 861, през 1917 год. - 1137, през 1918 год. - 2200 случая; в Русе през 1916 год. - 781, 1917 год. - 1187, 1918 год. - 2370 смъртни случаи...

Но имаше и отделни села, гдето увеличението на смъртността бе изключително голямо... напр. в Шуменски и Пловдивски [окръзи] смъртността в някои населени места е достигнала през 1918 год. 75 на хиляда: Това е масово измиране на населението. Какво ще бъде ако гладът се увеличи?

От 60 до 70 хиляди заболявания от малария в нормално време, сега има положителни данни, че повече от 40 000 са носители на маларична зараза. От петнист тиф през 1916, 1917 и 1918 год. във вътрешността на България са заболели 61 144 души, от които 5111 са умрели. Няма нужда да доказваме, че мизерията увеличи числото на туберкулозните почти два пъти. Новата 1919 год. ни донесе едно ново засилване на петнистия тиф поради липса на сапун, дрехи, топливо, храна. Градовете София, Варна, Пловдив, Русе, Лом, Търново, Кюстендил, Видин, Хасково, Шумен, Бургас, Ямбол, Сливен, Т. Пазарджик, Карнобат, Тетевен, Цариброд, Кърджали и др. са обхванати от епидемията. Много села във Варненско, Търновско, Шуменско, Ломско, Пловдивско, Бургаско и пр. са също в пламъците на тая болест... Абсолютното число на заболелите е тройно или четворно повече, защото при днешните обстоятелства регистрацията на заболяванията далеч не е пълна...

Нашият горещ апел е в две посоки: От една страна да се направи всичко възможно за улеснение на прехраната, защото основата и на петнистия тиф, и на испанската инфлуенца е изгладняването и мизерията. Ако те преминат и днешните си граници, тогава вече борбата с епидемиите ще бъде невъзможна.

От друга страна, тъкмо защото днес организмът е изтощен, от изгладняване, затова борбата срещу агента на петнистия тиф трябва да бъде най-енергично водена - а тоя агент е само и изключително въшката...

Централният хигиенически съвет апелира към вас, селяни и граждани, да помислите за общия интерес, за отговорностите пред грядущите поколения, за децата, които утре ще питат: нима нашите бащи са били недостойни за стотиците хиляди жертви през 1916 -1918 год.  Само за една година, 1918-та, се дадоха излишни жертви от болести, колкото всички убити по бойните ни полета..."

За Централния хигиенически съвет д-р Кесяков, директор на народното здраве, Илия Янулов, народен представител 

Из "Доклад на Директора на народното здраве д-р Кесяков", [април 1919]

"Няма превозни средства, гориво, бельо, сапун. Санитарните служители работят усърдно. Трябва човек да види на самото място, как лекар и фелдшер обхождат пеша заразените села и градски участъци, как претръсват жилищата, как пощят здрави и болни, какви лишения търпят, как заболяват и умират от петнист тиф при изпълнение на своя служебен дълг; трябва човек да се сблъска с действителността, да види срещаните препятствия, да почувства апатията, дори противодействията на обществото, а някъде и на самите власти, за да схване грамадната работа, която е легнала върху плещите на днешните санитарни служители."