Млада пианистка пише за "Борис Годунов"

Благовеста Ангелова е млада и талантлива пианистка, която освен че не спира да свири по  концерти, фестивали и конкурси, отскоро участва и в литературния живот на страната. Момичето издава дебютната си книга "Слънчеви разкази", ("Библиотека нова смяна", съиздател "Издателско ателие Аб"), с помощта на Съюза на българските писатели, който официално представя труда й пред публика в края на април т.г.
Премиерата надминава най-смелите очаквания на пианистката. Честно казано, не си представях нещата в тази светлина, много добре се почувствах..., сподели за читателите на ДУМА Благовеста Ангелова, която по думите й с литература се занимава "между другото" - в музикалните паузи на композиторските търсения, в края на дългия репетиционен ден.
Но не крие, че обича книгите, а с тях - да съчинява нови истории и да разсъждава върху избрани философски фрагменти и сентенции на известни писатели и поети, макар и да твърди, че писането й е само хоби. Така от изречение на изречение, от тема на тема - старателно и с много хъс подредени, се ражда първата корица на Благовеста, озаглавена "Слънчеви разкази".  
Книгата представлява сборна лирична проза, която съдържа есета, кратки разкази, импресии. Те са писани от 2003 г. до момента. Носят името слънчеви, защото са закърмени с идеята да заредят читателите си с ведрост и оптимизъм. В наши дни хората малко или много са песимисти, затова стремежът ми бе в книжката да има повече светлина и надежда. Посланието да е позитивно, обясни даровитата музикантка, която е категорична, че за в бъдеще ще продължава да експериментира с кратките форми на литературния жанр.
Пише от малка, обаче истинската страст на Благовеста Ангелова е музиката. И пианото. Пламък, който може да те издигне стремглаво напред, но и да те изпепели... Като верен приятел, който и в трудните, и в най-щастливите моменти е винаги до теб. В плен на музата си, пианистката ще се опита да изкачи своя връх. Да постигне мечтата - неподправената и по детски чистата. Но не на всяка цена. Благовеста е наясно със сложната ситуация за българския музикант днес и е готова за перипетиите, които може би съдбата й крои по дебрите на реализацията.
Много малко са музикантите, които успяват у нас. Човек трябва да има голяма душа, за да може да издържи..., смята Ангелова, която с укорителна нотка добавя, че хората на изкуството са на това дередже. Не знам какво да очаквам и как ще ми протече животът, но докато мога и имам сили ще свиря, убедена е в решението си Благовеста, която наследява любовта си към изкуството от родителите си - проф. Благовеста Константинова (пианистка) и Стоян Ангелов (диригент). Винаги много са  помагали на дъщеря си, подкрепят я и сега в избрания от нея път.
Родената в София чаровница скоро завърши магистратура в НМА "Проф. Панчо Владигеров", профил оперна драматургия. Преди това учи пиано в НМУ "Любомир Пипков", след което продължава обучението си по пиано и музикална педагогика в академията. Носителка е на награди от национални и международни конкурси. Осъществила е записи за БНР и БНТ. 

Трябва много да обичаш това, което правиш, за да издържиш, казва талантливото момиче   
 
- Кажи малко повече за темата на магистърската ти теза. Как я избра?
- Научен ръководител на магистърската ми работа бе проф. Боянка Арнаудова. Темата беше драматургичното изграждане в операта "Борис Годунов" на Модест Мусоргски, в сравнение с едноименната трагедия на Александър Пушкин. Изпитвам голяма любов към операта и още преди доста време исках да се занимавам научно с нея. Съпоставката с литературния първоизточник - историческата драма от Александър Пушкин, е много интересна. Правя паралел с музикалното, сценичното произведение на Мусоргски. Смятам, че темата е интересна и затова я избрах. 
- Извън учебните задължения си участвала в различни музикални прояви. Как намираш ангажиментите си?
- Започнах да свиря от 6-годишна в Музикалното училище "Л. Пипков", но все още нямам постоянна работа, свиря на свободна практика. Трудно се намира сцена за изява на млади музиканти. В дует свиря с Кристина Александрова, която има страхотни гласови данни. Изключителна певица е. Предлагам на различни фестивали програма, която впоследствие се одобрява - солово или с камерна музика. Изпълнявам разнообразен репертоар, но предпочитам главно произведенията на Бах, Брамс, Бетовен... Песни на Шуберт и Шуман, на български автори. Много ми е приятно да работя и с вокална камерна музика - с пеене и глас. 
- Много музиканти напуснаха родината, за да търсят реализация навън. Замисляш ли се за подобна алтернатива?
- В интерес на истината и аз съм си мислила за чужбина, но засега поне, в близките няколко години, ще остана в България. Искам да се опитам да свиря и да пиша тук, пък после животът ще покаже.
- Какво мислиш за твоите колеги, които отиват да работят зад граница?
- Има доста българи, които се опитват да търсят своето щастие там и успяват да се реализират професионално. Например Евгени Божанов, който е много добър пианист, взе втора награда на конкурса "Кралица Елизабет" в Брюксел. Това е един от най-трудните и най-престижни форуми  за класическа музика в света. Имаме много талантливи музиканти. От друга страна, доста  колеги се прехвърлят да учат в чужбина, където после остават. 
- Може ли млад изпълнител да пробие без подкрепа? 
- Хубаво е винаги да има рамо, което да се подаде на прохождащия талант. Да намери подкрепа, защото не е лесно да си музикант. Но не и невъзможно, ако човек е сигурен, че точно с това иска да се занимава, все някак би могъл да намери участие. Това до голяма степен е и въпрос на късмет, а не само на професионални качества. За съжаление нещата у нас са много противоречиви.
- Намаля ли интересът на новото поколение към музиката? Идват ли чуждестранни студенти?
- И в НМА "Проф Панчо Владигеров" има много силен отлив на студенти, особено в инструменталните факултети. Сигурно защото  трудно си намират работа, като завършат. Заради това повечето се насочват към теоретико-композиторския и диригентския факултет. Те предлагат по-големи възможности за изява. Имаме и чуждестранни студенти. Познавам германка, която учи оперна режисура при нас, а завърши пеене. Идват доста гърци, корейци да учат в академията, срещат се и англичани...
- Как виждаш музикалната си кариера в България?
- Знам, че е много трудно да се издържаш само с концертна дейност, бих казала, дори невъзможно. Трябва да си твърдо убеден, че наистина го искаш, да усещаш, че музиката е твоето призвание. Това е изкуство, при което материалните неща не са от голямо значение. При всички случаи обаче, за да се издържаш, е необходимо и нещо друго да правиш, да работиш на няколко места. Така е и с художници, с артисти, с писатели и други, които работят на свободна практика.
- Какво ти предстои в близко време? Подготвяш ли нещо?  
- Имаме проект с певицата Кристина Александрова за концерт с песни на Р. Щраус, Й. Брамс. Но още е в процес на доуточняване...
- А липсва ли публика?
- Напротив, има публика. Голяма част от хората ходят на концерти и се интересуват от класическа музика, от музикалния живот на България.