Поет, художник и учен

За по-новите поколения той е само име. За нас, децата на отминалия век, Емануил Попдимитров е от най-интересните и любими образи в нашата литература и култура...
За него понятия като самобитен и оригинален не са изчерпателна характеристика.
Не я изчерпват и определения като поет-символист или поет-народник; разностранно ерудирана личност, носител на нови, модерни възгледи в целокупния ни културен и обществен живот. Но и това не дава представа за изключителната надареност на този човек...

Ти идеш от другия бряг,
от млечния път, от безшумни води,
където се раждат души и звезди
и тънат вселени без знак -
ти идеш от другия бряг...

"Ти идеш от другия бряг... Тия думи можем да отнесем в пълна сила и за самия творец.
Емануил - означава "с нас е Бог". Баща му, отец Димитър, неслучайно му е дал това име: с него като че ли го е обрекъл на Бога, а то ще рече - на хората...

Творец със своя мисия

Емануил Попдимитров идва с мисия на този свят. Той е не само поет, той е и художник; той е преподавател и тънък познавач на литературата - древна и съвременна. В известен смисъл той е и богослов, автор на редица студии  по въпросите на религията. Пише драми, есета... 20 години преподава История на западноевропейското сравнително литературознание в Софийския университет!
Обикновено в миналото се изтъкваше един факт от биографията на Ем. Попдимитров, че като студент е участвал в освиркването на цар Фердинанд в Народния театър (1907 г).  И се търсеха - в духа и стила на онова време! - неговите бунтарски и революционни изяви. Естествено, не бива да се пренебрегва природната му склонност към обществени изяви - като се започне от причастието му към тежката съдба на Западните покрайнини след Ньойския договор от 1919 г. (Под ръководството на Емануил Попдимитров към Върховния комитет на бежанците е създаден комитет на български интелектуалци - 46 видни учени и писатели, сред които Александър Теодоров-Балан, Стефан Младенов, Стилиян Чилингиров, Йордан Захариев, с благородната задача да съхранят българщината - главно езика! - на българите от западните покрайнини). Той участва и в делегацията на защитниците на българското еврейство през 40-те години на миналия век. (Той е и в групата на интелектуалците, организирали спасението на българските евреи през 1942 г.)

Покровител на известни художници

Към "социалната" му дейност можем да отнесем и факта, че през 1925 г. успява заедно със Сирак Скитник да издейства от Министерството на просвещението стипендия за Владимир Димитров-Майстора. С тази финансова подкрепа големият художник живее и твори повече от 20 години!...
Тук следва да припомним и приятелството му с Майстора (между впрочем те заедно се записват в Художественото училище!); Ем. Попдимитров открива изложби на повече от 30 наши художници! Сред тях: две изложби на Майстора, първите изложби на Васил Стоилов, Андрей Николов, Никола Танев, Ал. Божинов, Давид Перец, Марио Жеков, Георги Машев, Стоян Рангелов, Стоян Венев, Асен Василиев, Евтим Томов...
Емануил Попдимитров е ново явление в културата, в традицията хората на културата и ума да служат на обществото. За него обаче не е достатъчно това да обича родния край и България и да ги прославя:
По време на войната от 1912 г. е строеви войник, а през 1915 г. е мобилизиран в 13-и Рилски пехотен полк и в Солунска допълнителна дружина; през 1918 г. е преводач на Южния фронт и в Главната квартира - Кюстендил. Войната укрепва таланта и характера му; години наред той живее с ужасите на войната; четири години пише поемата "Златни ниви и бойни полета", която издава през 1929 г.

Патриот и родолюбец

Като делегат на Обединените нации в Женева (1929 г) успява да включи в дневния ред на Конгреса въпроса за малцинствените групи и да извоюва за българите от Западните покрайнини статута на малцинство!
Превел е "Азбучна молитва" от Константин Преславски, богомилските легенди от латинския сборник на Ватикана, превежда Шилер, превежда и издава на съвременен български език основни произведения на старобългарската литература (антол. "Глас от дълбините"). Превежда "Крал Хенрих четвърти" от У. Шекспир (1908), "Песен за камбаната" от Фр. Шилер (1930), "Апостолът" от Ш. Петьофи (1946), както и творби на Гьоте, Хайне, Хьолдерлин, Новалис, Верхарен, Метерлинк, Рембо, Георге, Пушкин, Лермонтов, Надсон, Ахматова, Балмонт и др.
Той е не само тълкувател и аналитик на старите религии, на индуизма и будизма, на египетската стара култура, той е екзегет и на Свещеното писание, на Евангелието - и то не само от гледната точка и позициите на богослова или теолога, но от ДРУГИЯ БРЯГ, от планината на поета и художника:
Родино майко! Колко много цвят
За скъпа капчица елей изгасва!...

Аз не зная по-обемна метафора! капчицата, която поетът, художникът, изстискват от сърцето, за да ни дарят с безценната сила на изкуството!...

Забравен, но и... възхваляван

Това е самата истина: непознат за съвременната четящата младеж, обичан и възхваляван от елитния кръг познавачи на поезията и културата ни.
В края на 2009 г. излезе сборник "Емануил Попдимитров - критически прочити". Издаден по случай 120-годишнината от рождението  на поета и учения, този сборник допълняше картината за него и в книгата, издадена (съставена и финансирана!) от дъщеря му: "Поетът и художниците" (2008).
Ако в нея д-р Светла Попдимитрова представяше образа на баща си главно като общественик и художник, то в академичния сборник, за който става дума, е изграден един друг портрет - със средствата на модерното литературознание, с участието на внушителен като брой и качества колектив от съвременни учени. Дори само част от заглавията дават представа за какво става дума:

"Поетиката на Емануил Попдимитров"(Светлозар Игов), "Поетът-философ" (Биляна Борисова); "Самосъзнание на модернизма в лириката на Емануил Попдимитров (Михаил Неделчев); "Мистичният Аз - Христос - в поемата "Преображение" (Цветана Георгиева); "Метафизиката на една мечта" (Ирен Александрова); "Френският символизъм " на Емануил Попдимитров" (Сава Сивриев); "Амплитуди в критическата рецепция на Ем. Попдимитров" (Ноеми Стоичкова - съставител на сборника)...
Ще бъде несправедливо и непълно обаче, ако в този списък не споменем имената и на такива високоодарени литератори като професорите Никола Георгиев, Валери Стефанов, Милена Кирова; Йордан Евтимов, Катя Зографова и чуждестранните автори Морис Фадев и Габи Тиеман. И да не изтъкнем още веднъж изключителния принос на Светла Попдимитрова: като подбудител и активен участник в събитието.    
               

Апология на живота и неговата красота

Владимир Василев

Философският мироглед на Ем. п. Димитров преминава през цялата му поезия. Той е, който обеднява разнородните й мотиви и въплъщения под купола на едно единство.
Съобразно с него, неговата поезия е една хармонична поезия. В нея няма и не може да има раздвоения и конфликти. Животът у него е разрешен: навън - във висшата премждрост на творението, вътре - в нравствения закон, като двигател на човешкото развитие и напредък. 
Тя е поезия на възхитеността. Апология на възвисяващите сили на живота, на неговата красота и жизнерадост. Тая жизнерадост иде от смаляването на "аз" пред величието на Вселената и дълга към човека.
Оттам е нейният псалмически тон - тя е словословие на живота и на порива.
Като под небесната дъга, под нея всичко е прозрачно.
Старинно-родна припевност се прелива у нея в сложна полифония и примитивнто виждане се разпуква в многоцветна образност.
Образността е тъкан на тая поезия.
В орнаментиката й е отразен известен класицизъм.   
Емануил п. Димитров носи някои черти на човек от Ренесанса.


Емануил Попдимитров (вдясно) в Женева, 1929 г.