Българката ражда все по-късно

Ако през 2010 г. средната възраст за раждане на първо дете бе 26,2 г., то през 2022 г. е 27,6 г. Живеещите в София млади жени раждат първото си дете средно на 30,7 г., а в Сливенска област - на 20,6 г. Коефициентът на раждаемост от 10 през 2010 г. пада на 8,8 12 години по-късно. За деветте месеца на 2022 г. живородените деца са 40 438, а за същия период на миналата година живите бебета са с 3871 по-малко. Около 90% от младите българи предпочитат да не създават семейство заради ниските доходи. Липсата на сигурност кара българина да напусне дома на родителите си на около 30 г., докато за страните от ЕС средната възраст е 26,2 г.
Такава е статистиката.
Не само в България жените отлагат първото раждане, така е в целия индустриален свят. В България обаче нещата изглеждат най-тревожни.
Природата все още трудно настройва биологичния си часовник към обществените и социално-икономически предизвикателства. За сметка на това медицинската наука и практика, както и фармаиндустрията сякаш предугадили последиците от еманципацията на жените, още в средата на ХХ в. със създаването на антибебе хапчето, памперсите, асистираната репродукция, помагат на жените да балансират даденото от природата майчинство с изискванията на съвремието за успешна (или поне стабилна) кариера. Липсата на финансова сигурност слага бариера и пред решението на младите мъже да се задомят.
В наши дни вече не е достатъчно една двойка да

има дете/деца, за да продължи рода

да ги отгледа здрави, да ги възпита добре, но и да им даде възможно най-доброто образование и шанс за възможно най-добро вписване в живота. За това са необходими не само пари за момента, сигурност в следващи десетилетия. Ненапразно най-голям е относителният дял на семействата с деца под 18 г. в София (60,7%), Варна (60,5%), Бургас (60,2%), Пловдив според последното преброяване. Това са все райони, в които подрастващите имат много възможности за развитие, има и достатъчно лечебни заведения, в които да получат медицински услуги. Така в наши дни задачата на майчинството и бащинството става доста многолика и нелека. И в крайна сметка нещата се свеждат до

финансовата стабилност

и добрата перспектива на родителите, на младите семейства. А те биха се чувствали стабилни в предстоящото, ако видят и усетят стабилност в държавата, в която живеят.
След като в зората на демокрацията раждаемостта у нас рязко спадна, а сградите на повечето детски ясли и градини се оказаха излишни и се разпродадоха, за да се превърнат в различни офиси и квартални магазини, в  периода 2008-2009 г. започнаха да се раждат повече деца. Изгледите за икономическа стабилност

върнаха българките в родилните зали за второ раждане

Но нещата спряха там - преди 13-14 години, след което започна истински срив на раждаемостта, съпроводен със скок на безработицата, ръст на цените, замразени доходи... Българчета все още се раждат, но все по-често извън България, в чужбина. Родителите им - млади българи, напуснали родината в търсене на прилично препитание и стабилност, тръгнаха към държави с икономически ръст. Там раждат децата си и ги възпитават в любов към България, българската история, език, култура, ценности. И все пак...
Вече около 35 години в навечерието на Нова година българинът не се реди на километрични опашки за банани - има ги на пазара целогодишно. Но цената им (не само в буквалния смисъл!) се оказа твърде висока, защото
младите напуснаха страната не заради бананите
а заради липсата на стабилност.

Предизборно

До ден днешен сме свидетели на едни прекрасно звучащи предизборни обещания за овладяване на демографската криза и, разбира се, без посочване на конкретни мерки. След избори победилите възлагат на работни групи от експерти и специалисти да пишат, а после се предлагат, обсъждат, приемат купища анализи, доклади, стратегии, планове за действия, изписани в десетки и стотици страници с неразбираеми и нещо не значещи изрази. Но реални мерки за овладяване на демографската криза не се вземат, като изключим от време навреме повишаването на някои помощи. Достатъчно ли е това за отглеждането на дете?

Кауза ли?
 
"Демографската криза трябва да бъде кауза и това да се отрази в предстоящия бюджет, както и в националната здравна стратегия за 2030 година", каза Бойко Борисов по време на срещата на Борисов с евродепутата Сергей Станишев в края на октомври 2023 г. При това, след като три правителства "Борисов" докараха страната почти до демографска катастрофа.

В очакване на рестарта

Поредното обещание дойде преди 10-ина дни от Атина по време на третата конференция на сп. The Economist за демографията от настоящия министър на труда и социалната политика Иванка Шалапатова. По думите й "за правителството на акад. Николай Денков справянето с демографската криза е водещ приоритет". Министърът бе категорична: "Решени сме да направим всичко възможно, за да рестартираме демографското развитие на България". В навечерието на Коледа премиерът Денков се ангажира, че "през следващите месеци правителството ще разработи план за справяне с демографската криза, в който да бъдат заложени конкретни идеи, необходимият бюджет и сроковете за тяхната реализация".
Изглежда лесно= Почти като да натиснеш бутона restart на компютъра.
Раждаемостта намалява навсякъде в съвременните индустриални страни. Но държавите вземат сериозни, понякога и драстични мерки за промяна на тенденцията. Географски най-близкият пример е

Гърция

Южната ни съседка планира предсрочно 5-процентно повишение на минималната заплата от 780 евро от 1 април, преди туристическия сезон.
Освен това еднократната помощ за раждане на дете се увеличава от 2 хил. евро на 2400-3500 в зависимост от броя на децата в семейството, като увеличението влиза в сила със задна дата от 1 януари 2023 г.! Право на помощта имат майките, които пребивават постоянно в в страната и имат годишен семеен доход до 40 хил евро. Мярката ще обхване  около 35 000 семейства с едно дете (2400 евро за бебе), 32 000 семейства с две деца (2700 евро за второто новородено дете), 6 600 семейства с три деца (по 3000 евро за третото дете) и 1 400 многодетни семейства ( 3500 евро за четвърто, пето и т.н. бебе), предаде БТА преди дни.
Досегашните разходи за еднократни помощи при раждане на дете в Гърция възлизат на 150 млн. евро за около 75 хил. раждания годишно. Разходите за новото увеличение се оценяват на 45 млн. евро годишно, като за 2024 г. се очаква да достигнат 90 млн. евро заради изплащането на сумите със задна дата за 2023 г.

Втората година от майчинството, обезщетението, яслите и компенсациите

От 1 януари 2009 г. (по време на социалния министър Емилия Масларова) България стана единствената в света държа с най-продължително платено майчинство - 410 дни. Дотогава платеното майчинство за осигурените жени бе 315 дни.
През 2017 г. се даде възможност за майките и осиновителките, които имат право да ползват отпуск при бременност и раждане до навършване на 1 г. на детето, но не го използват, да се върнат на работа и да получават от ДОО 50% от полагащото им се обезщетение при бременност и раждане.
От началото на 2018 г. обезщетението за отглеждане на дете от 1 до 2 г. се увеличи от 340 на 380 лв.
Четири години остана непроменено!
От 1 октомври 2021 г. (по времето на социалния министър Георги Гьоков) се увеличи на 650 лв., а по-късно - на 780 лв. И през 2024 г. това обезщетение е базирано на някаква политическа хрумка, а не на обоснован механизъм и продължава да е 780 лв.
Ако детето не е прието в общинска или държавна детска градина, родителите имат право компенсация за всеки месец до приемането му в такава забавачка. В момента тази сума е 457 лв. и тя е определена за период 1 август-31 декември 2023 г., а преди това беше 413 лв.
Така най-дългото в света платено майчинство остана ненадградено, защото преди 15 години идеята беше да се гарантира стабилност на родителите в първите месеци и години от живота на детето им, а не просто да имат тези дни, но непокрити.
   

Какво предлага БСП?

Само детски сироп за кашлица от 100 мл, в зависимост от марката, както и от аптеката, от която се купува, варира от 4-5 до 22-25 или дори до 27 лева. От доста време социалистите предлагат лекарствата на децата до 14 г. да бъдат безплатни. Последният път, когато БСП предложи, това щеше да струва 120 млн. лв.  
Друго предложение на БСП, което би подпомогнало младите хора, е работещите до 26 г. да бъдат освободени от данък общ доход. Предложението за нулев данък върху доходите от труд до навършване на 26 г. обхваща близо 300 хил. души.
Втората година от майчинството да се изравни с минималната за съответната година заплата и да се разпише в закон, за да не се основава на политически приумици. Това предложение на социалистите датира поне от 10 години, но всеки път се отхвърля.
Макар тези предложения да бяха отхвърлени, други две на социалистите бяха приети. Едното от тях е за безплатните учебници за учениците до XII клас. Другото бе за еднократна помощ от 300 лв. в началото на учебната година за учениците от II, III и IV клас освен досегашната помощ за учениците от I и VIII клас.  

С 50% ръст на еднократните помощи за раждане на дете

От началото на 2024 г. еднократните помощи за раждане са увеличени с 50%. За първо дете са 375 лв., за второ - 900 лв., за трето - 450 лв. и по 300 лв. за четвърто и всяко следващо дете. Помощта се изплаща без доходен критерий за всяко родено живо дете, което не е настанено за отглеждане извън семейството.
Заявление се подава до 3 години от раждането. Независимо кога е подадено заявлението, помощта се изплаща в размера, определен за годината на раждане на детето. Според чл. 6, т.3 от Закона за семейни помощи за деца при раждане на близнаци, един от които е второ дете на майката, помощта се изплаща за всяко дете близнак в размера за второ дете.
Еднократната помощ при осиновяване на дете е 375 лв., независимо от доходите на семейството, при условие че осиновителите и осиновеното дете живеят постоянно в страната.
Допълнителна еднократна помощ за дете с установени трайни увреждания 50 и над 50% до навършване на двегодишна възраст по чл. 6, ал. 6 от Закона за семейни помощи за деца за 2024 г. е 100 лв.

Детските надбавки - непроменени

И през 2024 г. детските надбавки остават на старите нива.
За едно дете се получават 50 лв.
За две деца - 110 лв.
За три деца – 165 лв.
За четири деца – 175 лв. (за всяко следващо дете помощта за семейството расте с 20 лв.)
За близнаци - по 75 лв. на дете.
От тази година се увеличава прагът за достъп до детски надбавки 2024 г. За да се получава тази помощ, доходът на човек от семейството трябва да е под 710 лв. (досега - 510 лв.)
Влизат в сила допълнителни условия за получаване на детски надбавки за хората с доход от 710 до 810 лв. и те ще получават 80% от нейния размер.
От МТСП припомнят, че за изчисляване на дохода за детските надбавки се включва пълния доход на семейството.
Без доходен тест от 1 януари се предоставят и месечни помощи от 200 лв. за отглеждане на дете до 1 г. и месечни помощи за деца до завършване на средно образование, но не повече от 20-годишна възраст, когато децата се отглеждат от техните самотни осиновители.

Данъчните облекчения за деца - непроменени

Данъчните облекчения за родителите на деца, ненавършили пълнолетие са същите като миналата година. Данъчната основа за едно дете е 6 хил. лв., а сумата за получаване от НАП - до 600 лв. За две деца - 12 хил. лв., а за получаване - до 1200 лв. За три и повече деца - 18 хил. лв., а сума за получаване - до 1800 лева.  
За едно дете с увреждания данъчната основа е 12 хил. лв., а сума за получаване - до 1200 лв.
Родители, които в съответния период са получавали обезщетение за майчинство (необлагаем доход) не могат да се възползват от споменатите данъчни облекчения.

Помощи за ученици

Без доходен тест еднократна помощ от 300 лева получават от тази година семействата на ученици, записани в I, II, III, IV и VIII клас, независимо дали са в държавно, общинско или частно училище и без значение дали се отглеждат в своето семейство или са настанени при роднини и близки или в приемни семейства, както и на настойник/попечител.
Досега такива помощи имаше само за учениците от I и VIII клас, записани само в общински или държавни училища. По предложение на БСП в еднократното подпомагане са включени и учениците от II, III и IV клас.

Топ 3 на държавите с най-добри семейни помощи

Според класация на сайта comparethemarket.com.au, публикувана в началото на 2022 г. и използвала данни на ОИСР за 2021 г., трите държави, които плащат най-високи парични обезщетения на семействата с деца са на Стария континент.
На първо място е класирана Дания. Там т.нар. детски чек е необлагаемо плащане, което домакинствата получават на тримесечие, докато детето навърши 18 г. През първите две години родителят получава равностойността на 756 щатски долара на всеки 3 месеца, като сумата постепенно намалява до 157 щ.д. на месец, когато детето е между 15 и 17 г. Самотните родители също имат право да кандидатстват за детски надбавки, които са допълнителни 246 щ.д. на тримесечие.
Шведските родители получават месечна надбавка за дете, докато то навърши 16 г. Тя е равностойността на 151 щ.д. на месец, разделена поравно между настойниците, ако са двама.
В Люксембург жителите, които имат деца, получават семейна надбавка, предназначена да покрие образование и някои разходи за живот, докато детето завърши училище или навърши 25 г. Към 2021 г. месечната надбавка е 265 евро (или равностойността на 324 щ.д.) на дете, като сумата се увеличава с 20 евро (24 щ.д.) на шест години и 50 евро (61 щ.д.) на 12-годишна възраст.
Според същата класация от преди две години, Дания отделя 3,41% от БВП за семейно подпомагане, Швеция - 3,4%, Люксембург - 3,3%.

Инфографики: авторът