Борис ІІІ обещава на Хитлер да окупира част от Франция

През 2019 г. се навършват 75 години от разгрома на българския монархофашизъм и дълбоко изстраданата велика победа на 9.ІХ.1944 г. Ще се опитаме с предстоящи публикации в следващите месеци да ви убедим, че думите монархофашизъм и изстрадана велика победа са точни. Това ще направим само с автентични документи и неизвестни, забравени, или тенденциозно премълчавани факти. Няма да се натрапва никому нищо. Нека всеки сам се убеди кое как е било.

Основание за заглавието на днешната публикация ни дава информация, изпратена от генерал Павел Фитин (1907-1971) до Георги Димитров, тогава генерален секретар на Коминтерна. Ген. Фитин ръководи външното разузнаване на СССР от 1939 до 1946 г., оглавява го едва 32-годишен. Той е един от най-легендарните му ръководители, но е с нелека съдба. Огромни са заслугите му за победата във Втората световна война, той е прототип на началника на съветската разведка Владимир Громов от емблематичната киноепопея "Седемнадесет мига от пролетта", до когото Щирлиц изпраща своите радиограми. На ръководеното от Фитин разузнаване се дължи в голяма степен и създаването на съветската атомна бомба.

Спряхме се по-обстоятелствено на фигурата му, за да стане ясно, че той никак не е случаен човек и достоверността на информациите с неговия подпис е гарантирана. С тях, преди те да стигнат до Георги Димитров, се е запознавал Сталин! Днешните две, които са почти неизвестни, разкриват в пълнота какво се случва в родината ни по онова време. Силно е било съветското разузнаване и у нас! Оказва се, че то е имало свои информатори дори в най-близкото обкръжение на царя. Никъде, в ничии спомени, дневници, протоколи от разпити и т.н. на първите ни държавни мъже, не се намеква дори за невероятната информация, че царят ни се е съгласил с настояването на Хитлер да изпрати български армейски корпус, който да замести немските войски във Виши, т.е. да отговаря за хитлеристкия ред в 40% от територията на Франция. На 3 април 1942 г. царят разказва на Богдан Филов как е преминало посещението му при Хитлер, Но министър-председателят не записва в дневника си нищо по темата Франция. Да напомним - на загадъчните срещи на Борис ІІІ с Хитлер освен него от българска страна не е присъствал никой друг. А кои са съветските информатори няма да гадаем, защото би могъл да бъде всеки около Борис ІІІ, дори самият той...

И още нещо - корпус наистина е изпратен, но в Сърбия. Нечовешки жестокости е била принудена да върши от ръководството й там, а и в България, нашата армия. Била е натоварена и с полицейски функции! А какво ли щеше да се случи с родината ни след края на войната, ако армията ни наистина се беше "развихрила" и във Франция?!

Информация от началник управление на НКГБ до генералния секретар на Изпълкома на Коминтерна за положението в България и за решението на българското правителство да отдели един армейски корпус за изпълнението на окупационна служба в Гърция и Сърбия

28 април 1942 г.

ИККИ

До др. Димитров

Получихме от България следната информация:

1. По сведения от близки до двореца лица, по време на пребиваването на цар Борис в Берлин последният се е договорил с Хитлер, че България ще предостави на разположение на Германия един армейски корпус за замяна на немските войскови части, разположени на окупираната територия на Франция.

Във връзка с идването на власт на Лавал (Пиер Лавал, 4 пъти министър-председател на Франция, осъден на смърт от френския "Народен съд" и екзекутиран заради сътрудничеството му с Третия райх) това решение уж е отменено и България няма да изпраща свои войски във Франция.

В замяна на това в средата на месец май българската армия ще е длъжна да замени немските и италианските войски в Гърция и Сърбия. За това на българите е обещано да им се даде Солун и част от Западна Македония.

На 17 април се е състояло специално съвещание на българския щаб, посветено на изпращането на български войски в Сърбия и Гърция. На това съвещание е присъствал командващият на немските войски на Балканите генерал Кунце (заместник на маршал Лист).

2. Немците насрочват настъплението на източния фронт към момента, когато ще се освободят войските им на Балканите и във Франция, където те имат до 25 дивизии. В Сърбия и Гърция немците имат не повече от 5-6 дивизии.

3. Италианските войски спешно се прехвърлят от Гърция и Италия към гръцките острови в Средиземно и Егейско морета.

4. Реорганизацията на правителството, станала на 11 април т.г., се оценява като желание на царя да има още по-безличен кабинет, сляпо подчиняващ се на неговите указания. Този кабинет трябва да осъществи редица полуфашистки мероприятия в областта на т.нар. "умиротворяване", усилване на борбата с комунизма и още по-голямо приспособяване на стопанството на страната към нуждите на Германия.

Царят няма намерение да допусне до властта отявлени фашисти от типа на Луков-Цанков, тъй като се опасява, че с това окончателно ще се компрометира в очите на народа и дори може да бъде лишен от властта.

Новият кабинет е подбран по такъв начин, че хем е удобен на царя, хем не предизвиква особени забележки у немците. 

Една от причините да бъде изваден от състава на правителството министърът на външните работи Попов е това, че в Белград в архивите са били намерени някои документи, в които Попов се характеризира като човек с ярки просръбски настроения.

Говори се също, че Попов не е одобрявал отделни правителствени мероприятия от профашистки тип.

Замяната с генерал Михов на бившия военен министър Даскалов е станала във връзка с това, че последният за четирите години на своето пребиваване на поста министър не е успял коренно да преустрои армията.

На Даскалов е вменена вината за замърсяването на армията с комунистически елементи, наличието на антинемски настроения в армията, а също - разкритите в последно време редица нелегални организации, които са прониквали в армейските арсенали и са похищавали от тях оръжия за своите цели.

5. В софийските пощи отново са извършени масови арести, 37 души от арестуваните са обесени след присъда от закрит съд.

6. От българските войнски части, намиращи се в Сърбия, 1700 души войници с оръжието си са преминали на страната на партизанските части на Михайлович. 

7. Сред българските летци се прави допитване за желаещи да заминат на източния фронт. До настоящия момент броят на изявилите желание за това не надвишава 30 души.

Фитин

РЦИДНИ, ф. 495, оп. 74, д. 85, л.65-6711

Информация от началника на управление в НКВД-НКГБ до Генералния секретар на Изпълкома на Коминтерна за положението в България

10 юли 1942 г.

ИККИ

До др. Димитров

Получихме от България следната информация:

1. Българското правителство е притеснено от продоволствените трудности и взема изключителни мерки за "умиротворяване" на населението. В страната се правят масови арести и екзекуции на леви елементи, опозиционни спрямо правителството. Всичко това се прави по указание и по изискване на гестапо.

2. В страната се шири и расте недоволството. Такова недоволство укрепва също и в армията. Продължават чистките в армията, арестите и разстрелите на военни. Много военни са арестувани в Скопие, в Битоля и в Тракия. На всички тях се предявяват обвинения за антидържавна дейност.

3. Както се предполага, в най-близко време правителството ще вземе мерки в посока по-активна помощ за немците. В частност, говори се, че България е длъжна да отдели за немците контингенти за активно участие на фронта, като облече това във формата на доброволчески легион.

4. Полицията продължава да издирва активно парашутисти, около 60 на брой, които според нейните сведения още се намират в България.

5. В групата на заловените парашутисти е българският политемигрант Киров, роден в гр. Ихтиман.

6. В настоящия момент преместват от концлагерите в София тези затворници, които някога са живели в СССР, учили са в Съветския съюз или са завършили военни училища в царска Русия. Засега не е известна целта на провежданите мероприятия за тези премествания на затворници.

                                Фитин

РЦХИДНИ, ф. 495, оп. 74, д. 85, л. 86-87

"Българо-съветски политически и военни отношения (1941-1947), (Статии и документи)". Военно издателство, 1999 г.

Из изказването на полк. о.р. доц. д-р Димитър Зафиров

на научната конференция "Втората световна война, България и следвоенния свят" 

Коренно различен е статутът на Българската войска след 13 декември 1941 г., когато страната е въвлечена в орбитата на Втората световна война. По това време военнополитическата и стратегическата ситуация и обстановката по фронтовете започва да се изменя в ущърб на Вермахта.

Планът "Барбароса" по същество е провален... Командването на Вермахта започва упорито да търси резерви за източния фронт.

 Ситуацията на Балканите също започва да се усложнява. В Югославия и Гърция антихитлеристката съпротива се разраства...

Обявяването на "символичната" война се използва незабавно от върхушката на Райха за превръщане на Българската армия в сила за борба със съпротивителното югославско движение. Това всъщност е цената на настойчивия отказ на София да изпрати войски на източния фронт.

Формиран е 1-ви български корпус под командването на генерал-лейтенант Асен Николов и началник щаб полковник Стойко Иванов... общо около 23 хиляди души... По план и изискване на "Командване Белград" още в края на януари 1942 г. на 1-ви корпус е разпоредено да започне прочистване на полосата от въоръжени формирования на сръбските съпротивителни групировки. От 13 до 18 февруари 17 дивизия провежда прочистване на Пасиача планина от местни чети. В тези действия дават безвъзвратни загуби (убити) и от двете страни - 700 сърби и 16 български войници... По плана на командване "Белград" от началото на 1943 г. до края на ноември с.г. корпусът провежда 592 различни по мащаб акции за прочистване, при което жертвите в хора от двете страни са твърде значителни. Югославската съпротива губи 1120 убити, 27 ранени и 1186 пленници, българските войски - 145 убити, 124 ранени и 136 изчезнали без вест. А само през първата половина на декември 1943 г. в ожесточените боеве югославяните загубват 2296 убити, почти 4000 ранени, 2668 пленени и 28 дезертьори заедно с голямо количество пехотно въоръжение...

Освен против външен противник по време на войната на българската армия се вменява в дълг и функция да се бори и срещу вътрешно противодействие като елемент на защитата на териториалните граници... До 1942 г. командването на войската съсредоточава усилията си за разкриване на нелегална организация и съмишленици в нейните формирования. Още в 1941 г. във Военното министерство са разработени планове за борба с противодържавните елементи с кодови наименования "Аспарух" и "Асен", през март 1942 г. отново Министерството на войната спуска до ръководния състав специално "Упътване за борба срещу партизаните" В него се обясняват формите и методите на действия, прилагани от войсковите формирования по разкриване и унищожаване на партизанските единици...

Широкомащабното използване на войска започва след тайно приетото от правителството на Иван Багрянов "Постановление за унищожаване на партизанското движение." ...То беше строго поверително и съвсем кратко, само от няколко реда. Партизанското движение в страната е взело застрашителни размери, поради което Министерският съвет възлага на войската тя да го унищожи. На 29 юли министър-председателят И. Багрянов пред разширения състав на Висшия военен съвет (командващите армии, командирите на съединенията и инспекторите на родовете войски) поставя задача, ако е необходимо, да се привлекат 100 хил. души, но да се проведе офанзива за ликвидирането на въоръжената антифашистка съпротива. В изпълнение на тези указания през лятото на 1944 г. се провеждат няколко мащабни по размах и значителни по резултати акции с войскови формирования: Западните покрайнини, Родопите, долината на р. Стряма и в Търновско. Така в акцията "Осогово" нелегалните формации загубват общо 2485 души, от които 1422 убити, 210 огневи средства - различни типове оръжие... В тези действия войската също жертва от общо 216 души, извадени от строя, 87 са убитите и 22 изчезналите без вестЕ В хода на настъплението на войската срещу отечественофронтовската съпротива масата от личния състав съзнава, че се върши братоубийство и вместо държавата да се стабилизира, тя още повече се подрива и кризата в нея се задълбочава. Констатирани са дори случаи на неправомерни и противозаконни изстъпления от отделни командири (офицери и подофицери) и войници, което впоследствие предизвиква широка вълна на отмъщения...

"България между хитлеризма и антифашизма през Втората световна война 1939-1945", Сборник доклади и научни съобщения от конференцията, София, 20 април 2005 г., Военно издателство, 2005 г.