Родени от червеното знаме

Боян Бойчев

С всяка година сякаш се отдалечаваме все повече от 9 септември. Сякаш все повече забравяме подвига на антифашистите, жертвали живота си за свободата. Все по-рядко се замисляме какво дължим на тях - българските антифашисти.  

Те бяха идеалисти и мечтатели. Мечтаеха за един нов, по-справедлив свят: без войни, насилие и разделение - национално и социално. Вярваха, че е постижим, че тяхната саможертва не е напразна. Те поставяха общото над личното - нещо, което в днешния егоистичен свят е много трудно да бъде разбрано. Много от тях не се завърнаха вкъщи. Хиляди убити без съд и присъда, инквизирани по затворите и полицейските участъци. И много, много малко от тях са все още са между живите, за да разкажат как и с какъв ентусиазъм е била посрещната тогава свободата. Техният подвиг изми отчасти позора от лицето на България - да си съюзник на нацистка Германия. И даде надежда за по-добро бъдеще. 

Но днес целенасоченото пренаписване на историята върви в пълен ход. Тези, които режеха партизански глави, са оправдавани и обявявани за жертви. Датата се разглежда като преврат на ОФ, а не като всенародно въстание. Когато се говори за причините, довели до 9 септември, излиза, че страната ни без вина е окупирана от Съветския съюз. Само че България преди това се е присъединила към Тристранния пакт. Не може да има оправдание за умишлено съучастие в престъпление, каквото по своята същност са нацизмът и фашизмът. 

С наближаването на 9 септември отново по медиите изпълзяха като змии сквернословниците, които хулят светлата дата. Няма друга страна в Европа, където се отрича антифашистката борба. Навсякъде другаде антифашистите и партизаните за обявени за герои. Отричането на съществуването на фашизъм по своята същност е неофашизъм, който често се маскира като краен национализъм. 

Днес фашизмът се завръща в много страни в Европа. Засилва се интересът на младите към крайнодесните движения. И най-красноречивият пример е Украйна, където след преврата през 2014 година във властта влязоха хора с националистически и профашистки възгледи. Където фашистът Степан Бандера и нему подобни са героизирани. И където години наред се извършваше терор срещу рускоговорящото население, а Русия бе обявена за основен враг.

Ситуацията поразително напомня събитията преди Втората световна война. Тогава евреите, славяните, комунистите бяха подложени на преследвания. Идеята за чистата раса. Европа мълчеше, докато Хитлер набираше сила...

Днес Европа също мълчи и се прави на разсеяна...

Има такива, които отричат 9 септември. Други смятат, че датата е спорна. Но не! Тя е безспорна - празникът на свободата. Не казвам, че не е имало грешки след това - в периода до 1989. Но безпристрастният поглед към тези години показва, че плюсовете са много пъти повече. 

Нямаме право да се отдалечаваме от 9 септември. Да го забравяме. Ние, родените от червеното знаме. Ние, които носим в себе си идеалите и кръвта на онези мечтатели, повярвали и постигнали свободата. И да, имаме мисия - да предадем тези идеали на следващите поколения. 

Последвайте или харесайте в-к "ДУМА" във ФЕЙСБУК   --> ТУК <--

Споделяйте нашите публикации.