От редактора
ПолитУчителски събор
/ брой: 136
Тази неделя ще се състои едно с трепет очаквано от родното образовaние събитие - Националният учителски събор. 12 хиляди преподаватели от цялата страна ще се стекат в зала "Армеец".
И човек неволно се пита - каква е целта?
Учителски събори е имало преди освобождението - когато не сме имали държава. Тогава на тях са се взимали важни решения, като уеднаквяване на учебни планове, създаване на общи училищни наредби и други. Но днес държава има, има и съответните институции, които се занимават с това.
Та, каква е целта?
Официално: "Отваряне на образователната система към потребностите на обществото и повишаване на общественото признание на учителската професия".
Дали зад тези думи обаче не стои инатливото желание на управляващите на всяка цена да наложат образователната реформа? Да "убедят" учителите, повечето от които не са съгласни с нея, да я приемат. Недоволните - внимавайте, защото...
Или просто една пиар акция на новия министър, който с нищо не е по-различен от предишния, свален от общественото недоволство.
Защото проблемът не е в събора, а в реформата, която е унищожителна и чиито отровни плодове ще берат следващите поколения.
Реформа, по своята същност политическа...
Едно изследване на европейската образователна платформа "Евридика" показва, че българското училище е на едно от последните места по брой часове в Европа, особено по език и литература и по математика.
Трябва ли тогава да се учудваме, че децата ни стават все по-неграмотни, а резултатите им на матурите - все по-ниски?
Няма как това да се промени с изваждане на автори и произведения от учебната програма.
В професионалното образование у нас се въвежда по проект швейцарската дуална система. Като сме тръгнали да се учим от швейцарците, не е зле да се вгледаме добре в образователната им система. Мой приятел, който 8 години е бил преподавател в Швейцария, сподели, че там никой и не си помисля да пипа литературата и да изхвърля от учебниците нито тамошните класици, нито европейските такива.
У нас обаче правим политучителски събори, в които да убеждаваме учителите колко правилно е окастрянето на българските поети и писатели в учебниците.