Акцент
Москва прегърна лауреатите на Пушкинския конкурс
Русисти от цял свят говориха за онлайн обучението, за войната и мира в уроците по руски
/ брой: 1
И все пак срещата се състоя. Въпреки пандемията, въпреки затворените граници, въпреки санкциите, въпреки антируската истерия, въпреки трудностите.
Москва разтвори своите по славянски гостоприемни обятия и прегърна лауреатите на Пушкинския конкурс за 2020 и 2021 г. Уникална среща, на която русисти от цял свят се събраха, обединени от любовта си към руския език и култура, от обичта и признателността си към руския народ. Хора, които не се подчиняват на политическата конюнктура, които имат силата и смелостта да заявят своята позиция за дружба с Русия.
А събитието наистина беше уникално. Миналата година, която беше 20-а юбилейна за конкурса, заради пандемията лауреатите получиха наградите си онлайн. Тогава темата бе посветена на 75-годишнината от края на Втората световна война. Освен 50-те души, лауреати за 2020 г., бяха отличени и още 25 учители, победители в конкурса предишни години. Организаторите обещаха среща през 2021-ва. И удържаха на думата си. Колко труд и усилия им е струвало това при пандемичните ограничения! Победителите писаха по темата "Руският онлайн през пандемията: изпитание или шанс?"
"За мен беше важно лично да ви изкажа своята благодарност за вашия труд" - се обърна към лауреатите по време на церемонията по награждаването Михаил Швидкой, специален представител на руския президент в областта на културното сътрудничество. "Не можахме да ви осигурим топло време в Москва, но пък се постарахме да ви бъде топло на сърцето", добави Сергей Черьомин, ръководител на департамента за външноикономически и международни връзки на правителството на Москва.
"Темата на конкурса дори не се наложи да я измисляме. Тя сама дойде във всяка страна, семейство и клас. Но ни даде възможност да разберем, че опората на всяка страна са не само армията и флотът, но също така учителят и лекарят", каза Ядвига Юферова, заместник главен редактор на в. "Российская газета" и автор на идеята за конкурса. Тя подчерта, че е особено трудно на учителите по руски на фона на ширещата се в цял свят русофобия. А ректорът на Държавния институт по руски език "А.С. Пушкин" Маргарита Русецкая говори за чистотата на езика и за ролята на учителите за грамотността. Тя разказа шеговити истории, като например едно предложение да бъдат премахнати двойните съгласни, за да... се икономисва хартия.
За да обикнеш руския език
първо трябва да обикнеш Русия! Това са думи на акад. Виталий Костомаров. Но колко е трудно да учиш децата на руски език там, където русофобията се е превърнала в държавна политика. Тази болка споделяха част от участниците от различни страни, минали през много трудности, за да са в руската столица.
На срещата в редакцията на "Российская газета" всеки участник разказа своята история, често пъти драматична. И по двете теми. А в очите на присъстващите имаше сълзи...
Ние сме поколение, което не помни Втората световна война. И за всяко следващо поколение все по-силна става забравата. Затова и сякаш не обръщаме внимание на агресивната натовска проамериканска политика, която се опитва да затвори примката си около Русия. Но представители на Армения, Афганистан, ДНР, Сирия и Сърбия, усетили ужаса на войната, споделяха колко е важно хората да са усмихнати и да има мир и памет.
В полския град Бидгошч бащата на учителя Михаил Нагов успял да съхрани паметника на съветските войници. Той оформил мемориала като собственост и го пренесъл на своя земя, поставяйки табела "Спаси от забрава". Макар че в Кахетия, Грузия, има паметник на "Бащата на войника", все по-трудно е да се противопоставиш на подмяната на историческата истина за победата. Грузинката Нина Васадзе обаче е убедена, че всичко, което се случва сега, е "временно и без значение, обичта между двата народа е вечна".
Константин Мартиросян от Армения във ВУЗ-а, където преподава, създава малък музей за известните разузнавачи Геворк и Гоар Вартанян, които спасяват от нацистки заговор лидерите Чърчил, Рузвелт и Сталин по време на срещата в Техеран'43.
Нямжав Нявдаваа от Монголия обясни, че дълго време при тях не са се провеждали шествия на Безсмъртния полк, защото в страната ѝ не е прието да се носят снимки на починали хора. Тя обаче успяла да убеди учениците си да почитат паметта на загиналите във войната и на 9 май излязла с портрет на своя учител, който оставил своя автограф при превземането на Райхстага - "Власов от Монголия". А нейният сънародник Дауренбек Нуртуган иска да създаде електронен руско-монголски речник.
Учителката Ирина Джура от Донецката народна република разказа за преживения ужас, когато трябвало да погребва един от учениците си. Момчето загинало в дома си под обстрела на украинската армия. Нейната сънародничка Виктория Жолуд живее в район, където има представители на 30 националности, но винаги се е говорило на руски. След 2014 г. учениците още повече обичат езика и се стараят да спазват неговите книжовни норми. Жителите на Донбас искат само две неща: да говорят на руски и да празнуват Деня на Победата. Но идва човек с автомат от Лвов и ти забранява да го правиш. Това е трудно да бъде обяснено и няма как да бъде прието.
Представителите на Украйна отказаха да бъдат снимани, опасявайки се за професията и живота си, и споделиха благодарността си към родителите, които не са докладвали, където трябва, че на уроците четат Пушкин на руски, а не на украински. А руският език в някои страни от състава на бившия СССР днес е сведен до втори чужд език. Нищо, че голяма част от населението е рускоговорящо.
Руски език не се преподава и в Афганистан. Но желаещите да го изучават са много. Мирвайс Саид пристигна оттам с транспортен самолет. Той е помогнал на 365 души да дойдат в Русия да учат, като желаещите са били 15 хиляди.
На много места от учебната програма е извадена руската класическа литература. Включително и в България, където е оставен само Пушкин с поемата "Евгений Онегин". Политическата конюнктура прави децата културни инвалиди, лишавайки ги от едни от най-големите поети и писатели на човечеството. Да не говорим за подмяната на историята и как у нас Денят на Победата бе превърнат в Ден на Европа. Но нека не забравяме, че
без Деня на Победата
нямаше да го има Денят на Европа. Българските лауреати на Пушкинския конкурс за 2020 и 2021 г. са Маазат Чаринова, Евгения Стойнева и Боян Бойчев.
Младият студент и преподавател Радим Микиска от Чехия не смята, че на фона на бясната русофобия интересът към руския език намалява. Много чешки деца избират да го изучават като първи чужд. Донякъде е свързано и с факта, че е близък, славянски. Според него интересът сред младежта към руската култура и история се възражда, мнозина виждат своето бъдеще в деловите връзки с Русия.
Семейството на Мариаш Казахбаева от Казахстан се е посветило на изучаването на руския език. Не само тя, но нейните четири сестри, както и свекърва ѝ, са преподаватели по руски. Много родители, които помагаха на децата си при онлайн обучението, започнаха сами да учат руски език, казва нейната сънародничка Гулпара Маханова.
Елена Ерор от Унгария преподава руски в тамошната диаспора. Радва се, че желаещите да учат езика на Пушкин са не само русначета, но и деца от други страни. За Олга Голота от Сирия онлайн обучението е шанс там, където няма добри училища и университети. Нейните ученици са успели да участват в различни конкурси, които са им помогнали да повишат своята успеваемост. Според нея дистанционното обучение има един сериозен плюс - премахва дистанцията между децата.
Алла Чиколенко от Приднестровието споделя идеята си за "КОВИД-речник". Тя и нейните ученици събрали новите думи, появили се в езика покрай пандемията, като например зумчителка (учителка, преподаваща онлайн), дистантофил (ученик, който предпочита да учат дистанционно), карантие (собственик на куче, даващ го срещу заплащане за разходка по време на локдаун) и пр.
А Георгий Милаш от Беларус написал писмо до Пушкин. Такова е неговото есе. Паралелът с пандемията сега не е случаен. Нали големият руски поет също постоянно е бил в изолация, на заточение заради свободолюбивия си нрав. Но именно по време на заточението в Болдино, известно като "Болдинската есен", се раждат едни от най-великите му творби.
Това са само част от участниците, дошли в Москва от изолация - пандемична или политическа. Според две различни международни класации руската столица заема съответно пето и трето място в света като най-добър град за живеене. Завършва годината без никакви дългове.
А ако не сте били в Москва в навечерието на Нова година, нищо не сте видели. Тя беше наистина приказна! Ярко осветена, нагиздена, весела! И гостоприемна. За хората, които обичат Русия и които, по думите на Лермонтов, имат "чувство за истина в човешкото сърце".
Сред 15-те българи, наградени досега с медал "Пушкин", са литературоведът проф. Симеон Русакиев, писателят и сценаристът Анжел Вагенщайн, пианистът Атанас Куртев, журналистката от ДУМА Велиана Христова, политикът Николай Малинов, русистката от СОУ "Сава Доброплодни" Радка Гочева и др.