Трябва ни нова философия за българското училище

В рамките на неговата инициатива за подготовка и обществено обсъждане на национална стратегия "България 2020" в ЮЗУ се състоя дискусия "Българското училище - ключ към общество и икономика на знанието". Участваха училищни директори и учители, ректори и преподаватели от вуз, депутати, кметове, организации на родителите и фондации, синдикати, експерти.
Три основни въпроса постави Първанов във встъпителното си слово: какво да се учи като съдържание в българското училище, как да се учи и какво да се направи за възпитателната функция на училището. Ключовата роля в стратегията на ЕС "Европа 2020" имат инвестициите в науката и образованието, подчерта Първанов. И напомни, че в стратегията е поставена цел отпадащите от училище деца да са под 10% от учениците, докато у нас в момента те са 14,8%. А ефектът от това се комбинира с деиндустриализация на труда и деинтелектуализация в годините на прехода. Вместо идеологизираното преди училище в България възникна едно ново училище, освободено от ценности, подчерта държавният глава. Затова, смята той, трябва да се наблегне на въпроса за възпитанието в училище. До момента с финансиране около 4,2% от БВП образованието бе защитено като цяло, но вече възникват и финансови рискове наред с нуждата да се оптимизират входът и изходът на системата, качеството на обучението, професионалното образование.   
Когато формираме политика в една област, трябва да каним за мнение хората, които имат отношение към нея, заяви Първанов. За бъдещето на българското училище трябва да търсим максимален консенсус, подчерта той. По думите му трудността идва от това, че се прави стратегия за образованието, без да имаме виждане каква ще е икономиката ни. Много тревожно е спадащото качество на знанията на учениците у нас, показано и от няколко международни сравнителни изследвания. Само носталгията по възрожденския култ на българина към знанието не работи, днес трябва да направим нов прочит на ценностите на българското просветно дело, така че те да станат основа на пътя ни към икономика и общество на знанието в Европа до 2020 г., смята президентът. Големият въпрос е какво става с масовото училище, с големите разлики между училищата в София и регионите, какъв трябва да е минимумът знания и умения във всеки клас, етап и степен на образованието. Президентът подчерта също и нуждата средното и висшето образование да се разглеждат в комплекс, както и ролята на учителя, нуждата от постоянна квалификация и пр.  
Дебатите продължиха около 5 часа без прекъсване. Поне 30 основни предложения дадоха участниците. Стенограмата от заседанието ще бъде разпратена на участниците и публикувана, за да послужи за оформяне през септември т.г. на конкретни виждания за училището в стратегията "България 2020".

Големите проблеми са в V-Vттт клас

Проблемите в училището у нас настъпват след началното образование, главно в V-Vттт клас, заявиха повечето от изказалите се. Акад. Матеа Матеев напомни, че на фона на световните ни олимпийци по математика и информатика в масовото училище 15-годишните са на последно място в света по математика, на предпоследно по природните науки и по четене, както сочи международно изследване. Според друго нашите ученици са на 23-о място по математика и на 24-о по природни нуки. До тV клас децата в училище са общност, след това отпадат и никой не ги учи да живеят и да общуват в общество, подчертаха от родителските асоциации. За некачествените и неразбираеми учебници спор просто нямаше. През цялото врееме звучеше проблемът, че от училището до Vттт клас

отпадат 20-30 хиляди деца на година

Социологът Кольо Колев обаче посочи, че такова количество млади хора без образование всяка година означава 160 000 неграмотни българи за последните 10 години (интервю с Кольо Колев - на стр. 17).
Нивото на постъпващите в т курс на вузовете е все по-ниско, някои университети въвеждат вече подготвителна година за доучване на гимназиалния материал, каза проф. Борислав Борисов, ректор на УНСС. Срещу намаления брой часове по природни науки, орязани по времето на ексминистър Веселин Методиев, се обявиха мнозина от участниците.Няма страна с толкова голям срив в образованието, обобщи акад. Петър Кендеров.
Финансирането и на частните училища от държавата би довело до ново голямо социално разслоение, предупредиха няколко от участниците. Левият депутат Ивелин Николов посочи, че принципът навсякъде по света е ясен: ако родителите искат държавата да носи отговорност за децата им, тя плаща за обучението им; но ако родителите искат частна фирма да носи отговорност за детето, те й плащат и тя го обучава.  

Не сме прочели "Европа 2020"
   
Имам усещането, че у нас не сме прочели стратегията "Европа 2020", заяви депутатът Лютви Местан. Някои слабости в просветната ни система вече са станали устойчиви пороци, смята той. Според него големият брой отпадащи ученици до Vттт клас се съставя от тези деца, които не са усвоили добре български език. Затова според него като стратегическа цел трябва да се постави облхващането на децата в детски градини на 100 %, особено от малцинствените групи. А просветният министър да отчита всяка година пред НС как върви обхващането на децата. За всяка степен и клас да се въведе стандарт - какъв минимум от съдържанието трябва да са усвоили децата, предложи Местан. Има два подхода, посочи той - единият е на министър Игнатов: "Криза е, затова трябва да режем и от разхозите за образование". Другият подход е на Барозу: "Криза е, затова трябва да инвестираме в образованието и науката". Докато не се намери нашият Барозу, всичко у нас ще остане само пожелание, заяви Местан.
Според лявата депутатка Валентина Богданова, проблеми има и с професионалното образование, а бизнесът не дава реални идеи за този вид обучение. За пореден път проф. Георги Бижков от СУ постави въпроса за нереалната скала за оценяване на матурите, която се натъкмява след изпита по средното ниво на резултатите. Да се създаде независима институция за външно оценяване и тя да не е в министерството, което прави матурите, предлага проф. Бижков. Липсата на каквато и да било система за квалификация на учителите също стана обект на широко обсъждане.